3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
С., 23.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 146/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на В. М. М. – от [населено място] и по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 38 от 3.ІІ.2012 г. по ч.гр.д. № 14 686/ 2011 г. на СГС, с което са върнати подадените частни жалби срещу Разпореждане от 5.І. 2011 г. по гр.д. № 62 551/ 2010 г. на СРС, 58 с. за издаване в полза на [фирма] – [населено място], солидарно срещу длъжниците, на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от сметка за предсрочно изискуем Договор за кредитна линия от 1.ХІІ.2006 г., на споразумения и на Договор за поръчителство от 20.Х.2009 г. Жалбоподателите излагат, че обжалваното определение е неправилно, като частните им жалби са по чл. 419 ал. 1 ГПК и държавната такса е 15 лв., съгласно чл. 19 от Тарифата за ДТ, тъй като се обжалва разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Поддържат, че чл. 18 ал. 1 от Тарифата се прилага за въззивно обжалване на съдебно решение, постановено в първоин -станционно производство, в което исково производство съдът се произнася по съществото на спора относно претендираното материално право, а в производството по издаване на заповед за изпълнение само проверява дали документът, въз основа на който се издава заповедта, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Жалбоподателите считат, че тъй като не се решава със сила на пресъдено нещо материалноправен спор и производството не е по иск по чл. 422 или чл. 424 ГПК, няма основание да се събира държавна такса като процент върху обжалваемия интерес. Поддържат, че така определената държавна такса в производството по чл. 419 ал. 1 ГПК нарушава правото на обжалване, като е крайно несправедливо жалбоподателят да не може да изложи съображенията си за предпоставките по чл. 418 ал. 2 ГПК, затова напълно необосновано е без да получава окончателно решаване на правния спор, да внася държавна такса като процент от материалния интерес. Жалбоподателите формулират решения процесуалноправен въпрос и поддържат основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС: Опр. №99/8.ІІ.2010 г. по ч.гр.д.№793/2009 г., Опр.№728/31.Х.2011 г. по ч. т.д.№709/2011г., Опр.№527/6.VІІ.2011 г. по ч.т.д.№490/2011 г., Опр. №281/15.ІV.2011 г. по ч.т.д.№ 261/2011 г. и Опр.№431/2.VІ.2011 г. по ч.т.д.№370/2011 г. Искат определението да се отмени и делото да се върне за разглеждане на частните им жалби срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане за връщане на частни жалби, намира, че същите са допустими на основание чл. 274 ал. 2 ГПК, подадени са в срок и са редовни.
С обжалваното определение са върнати подадените частни жалби срещу Разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение от 5.І.2011 г. по ч.гр.д. №62551/2010 г. на СРС, 58 с., по съображения, че жалбоподателите, като са внесли по 15 лв. държавна такса, не са отстранили нередовността на жалбите за внасяне на държавна такса съгласно чл.18 ал. 1 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК – 50% от дължимата д.т. в първо – инстанционното производство, за което са им дадени указания.
Тъй като частната жалба е по чл. 274 ал. 2 ГПК и не е частна касационна жалба, не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателите кой е разрешеният релевантен процесуално – правен въпрос и налице ли е основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Обжалваното определение е неправилно. Въпреки внесената държавна така по 15 лв. за всяка от частите жалби, неправилно въззивният съд с постановените на 4.ХІ.2011 г. по ч.т.д. № 14686/ 2011 г. разпореждания е задължил всеки от жалбоподателите да внесе държавна такса по 55 555.48 лв., на основание чл. 18 ал. 1, вр. чл. 12 т. 2 от Тарифата за ДТ(Д.в.бр.22/28.ІІ.2008г.), след неизпълне – ние на което е върнал подадените частни жалби. Съгласно трайно – установената съдебна практика:Опр.№281/15.ІV.2011 г. по ч.т.д.№ 261/2011 г., Опр.№527/6.VІІ.2011 г. по ч.т.д. № 490/2011 г., Опр.№ 728/31.ХІІ.2011 г. по ч.т.д.№ 709/2011 г., Опр. №99/8.ІІ.2010 г. по ч.т.д. №793/2009 г., Опр.№540/18.ІХ.2009 г. по ч.т.д.№277/2009 г., всички на ВКС, държавната такса се определя по чл. 18 ал. 1 от Тарифата и размерът й е посоченият в чл.12 от Тарифата, когато частната жалба е срещу отказ да се уважи заявление за издаване на заповед за изпълнение, в който случай въззивният съд се произнася по същество по основателността на заявлението, а когато заявлението за издаване заповед за изпълнение, не е разгледано по същество и когато се обжалва разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 419 ал. 1 ГПК, държавната такса се определя съгласно чл. 19 от Тарифата за ДТ.
Тъй като подадените частни жалби са по чл. 419 ал. 1 ГПК, дължимата държавна такса е тази по чл. 19 от Тарифата, по всяка от подадените частни жалби таксата по 15 лв. е внесена, поради което неправилно въззивният съд е задължил всеки от жалбоподателите да внесе държавна такса, определена по чл. 18 ал. 1 от Тарифата и неправилно с обжалваното определение заради неизпълнение на дадените указания частните жалби са върнати.
По изложените съображения определението за връщане на частните жалби като неправилно следва да се отмени и делото – да се върне на въззивния съд за разглеждането им.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 38 от 3.ІІ.2012 г. по ч.гр.д. № 14 686/2011 г. на СГС.
ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане на частна жалба на В. М. М. – от [населено място] от 9.ІІ.2011 г. и частна жалба на [фирма] – [населено място] от 11.ІІ.2011 г. срещу Разпореждане от 5.І. 2011 г. по гр.д. № 62 551/ 2010 г. на СРС, 58 с.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: