3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
С., 23.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 1155/ 2015 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Д. К. и Ф. А. А., непълнолетни, действащи лично и със съгласието на майка си Г. С. А. и Д. Алексиева А. – всички чрез адв. П. С. от САК срещу Определение № 62 от 25.02.2015 г. по т.д. № 848/2012 г. на ВКС, ТК, 1 отд., с което е оставена без разглеждане Молбата им вх.№ 11057/09.12.2014 г., с оплакване, че е неправилно. Жалбоподателите излагат, че съдът неправилно е приел, че молбата не съдържа искане за тълкуване, а видно от същата, е направено искане в този смисъл – да се разтълкува волята на съда, обективирана в постановеното решение и последващото определение от 20.11.2013 г. за разноските, включително е искано да се търси разяснително произнасяне дали са били дължими присъдените от САС в полза на Гаранционен фонд и доброволно платени от частните жалбоподатели разноски. Поддържат, че са неправилни изводите на ВКС, че в решението не се съдържа произнасяне по въпроса за следващите се на ГФ разноски, като макар съдът да е посочил цифром само разноските, които ГФ дължи, то имплицитно се съдържа волята на съда и по отношение на разноските в полза на ГФ – за да определи разноските, съдът е посочил, че го прави по съразмерност. Жалбоподателите считат, че като е увеличил разноските в полза на една от страните, не може ВКС да не е променил разноските на другата страна в посока на намаляването им – този резултат е засегнат в мотивите, чието тълкуване жалбоподателите се домогват да постигнат – затова остава открит въпросът в какво точно се изразява възприетата от ВКС промяна на разноските. Искат определението да се отмени и делото да се върне на състава, който го е постановил, с указания да изтълкува волята си.
Ответникът по частната жалба Гаранционен фонд – [населено място] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение като провери данните по делото, констатира следното:
С обжалваното определение, постановено на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, е оставена без разглеждане молба за тълкуване диспозитива на Решение № 82 от 09.08.2013 г. и на Определение № 351 от 20.11.2013 г. за разноските. Изложени са съображения, че в молбата не се излагат твърдения за неяснота, противоречие, двусмисленост на съдебните актове, които да ги правят неизпълними, като в посоченото определение, предмет на тълкуване е друга част от решението за разноските – за дължимите от ГФ на ищците разноски за всички инстанции. Дължими ли са присъдените с въззивното решение разноски в тежест на ищците с оглед изхода на касационното производство, съдът е посочил, че е следвало да се разреши в диспозитива на решението, вкл. с коригирането им с оглед частичното уважаване от ВКС на предявените искове, липсата на което е подлежало на допълване по чл. 250 ГПК, и не подлежи на тълкуване.
Обжалваното определение е правилно. Въззивното производство е образувано по жалба на ищците и с Решение № 775/ 16.05.2012 г. по гр.д.№ 366/2012 г. на СГС първоинстанционното решение е изменено само в частта за лихвата и ищците са осъдени да платят за въззивното производство на ответника разноски по 1050 лв. Касационното производство е образувано по жалба на ищците, с решението жалбата частично е уважена и са им присъдени разноски допълнително за първа инстанция 2373 лв. и по 1050 лв. на всеки от ищците за въззивната и касационна инстанция. С Определение № 351 от 20.11.2013 г. решението е тълкувано, че разноските са ”допълнително присъдени общо на ищците за първа инстанция 2373 лв., общо за въззивна инстанция 1050 лв. и общо за касационна инстанция 1050 лв.”
Няма промяна с посочените съдебни актове на разноските, които ищците с първоинстанционното решение са осъдени да платят на Гаранционен фонд – [населено място] с оглед отхвърлената част на исковете. Затова не е налице неяснота, противоречие, двусмисленост на съдебните актове, която да бъде отстранена в частта относно разноските, които ищците с първоинстанционното решение с оглед отхвърлената част на исковете са осъдени да платят на ответника. Доколкото не е имало произнасяне от ВКС, за да съобрази уважената от касационната инстанция част на исковете, която да рефлектира върху размера на разноските, които ищците дължат на ГФ, присъдени с първоинстанционното решение, не се касае до въпрос за тълкуване на постановените съдебни актове.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 62 от 25.02.2015 г. по т.д. № 848/2012 г. на ВКС, ТК, І отд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: