4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
София, 23.04.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Розинела Янчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4314 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№12671/10.09.2018г., подадена от С. Г. В. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.П. В. от АК-Б., срещу решение №V-85/09.08.2018г., постановено от Бургаския окръжен съд, Пети въззивен граждански състав по в.гр.д.№1067/2018г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от С. Г. В. против П. М. Р. иск за възстановяване на владението върху недвижим имот, представляващ апартамент с адрес [населено място], [улица], ет…, ап…, отнето по скрит начин на 01.09.2017г. посредством смяна на бравата на входната врата.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Според касатора в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /решение №483 от 11.12.2012г. по гр.д.№493/2012г. по описа на Първо ГО на ВКС/ по въпросите:
1.Следва ли в хипотезата на чл.76 ЗС когато ответникът извършва действия спрямо вещта, които не произтичат от договор със собственика или владелеца на вещта, да доказва лично държане и за какъв период;
2.Дали са държане по смисъла на чл.76 ЗС фактически състояния, при които се упражнява власт върху вещ, но които не произтичат от договор със собственика или владелеца, а се извършват с тяхно съгласие като търпими, тъй като почиват на близки отношения;
3.Дали когато такива /като описаните/ действия бъдат прекратени с едностранно изявление на собственика, последният при иск по чл.76 ЗС следва да доказва владение.
В писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответникът по касационна жалба П. М. Р. чрез процесуалния си представител адв.Е. М., изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
С. Г. В. е предявил срещу П. М. Р. по реда на чл.76 ЗС иск за възстановяване владението върху процесния недвижим имот с твърденето, че владението му е отнето по скрит начин /посредством смяна на бравата на входната врата/ на 01.09.2017г. Твърди, че посетил жилището на 31.08.2017г., когато, при оказано съдействие от полицията, ответницата му предала ключовете от жилището, но на следващия ден /01.09.2017г./ отново посетил апартамента и установил, че ответницата е сменила патрона на входната врата, като по този начин владението му било отнето по скрит начин.
В отговора на исковата молба, подаден от П. М. Р., се оспорва твърдението, че владението на предявилото иска лице е било отнето от нея. Твърди се, че е допусната в имота от С. Г. В., с когото са живели на съпружески начала в процесния апартамент до влизането на С. Г. В. в затвора през 2016г. за изтърпяване на наложено му наказание „лишаване от свобода“; че по време на пребиваването му в затвора страните са подписали спогодба по гр.д.№807/2017г. в производство по чл.127, ал.2 СК, с която С. Г. В. се е съгласил П. М. Р. да упражнява родителските права върху детето и същото да живее в апартамента; че с решение №216/09.02.2018г. по гр.д.№6548/2017г. на Бургаския районен съд, постановено по реда на ЗННД, съдът е забранил достъпа на С. Г. В. до жилището.
От фактическа страна в обжалваното решение е прието, че след 2005г. страните са живеели на съпружески начала в процесното жилище, което продължило до 2016г., когато С. Г. В. влязъл в затвора за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“; че процесното жилище е собственост на С. Г. В.; че след като С. Г. В. влязъл в затвора през м.май, 2016г., в жилището с негово съгласие и без противопоставяне останали да живеят П. Р. и общото на страните дете Г.; че отношенията между страните, както и между С. В. и неговата майка, се влошили, когато през 2017г. в затвора С. В. сключил брак с друга жена. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели В. и В. /майка на С. В./ съдът е приел, че след като през м.август, 2017г. С. В. излязъл от затвора, отишъл да живее при новата си жена; след това в края на месец август, 2017г. поискал да влезе в апартамента и повикал полиция. Това негово поведение св.В. счела за нередно, поради което сменила една от двете ключалки на входната врата и дала ключа на П. Р..
За безспорно е прието, че съгласно сключена между страните спогодба по гр.д.№807/2017г. на БРС родителските права спрямо детето на страните са предоставени за упражняване на майката при определен за бащата режим на лични контакти; че по гр.д.№6548/2017г. на БРС по молба на П. Р. в лично качество и в качеството ? на родител на малолетното дете на страните, срещу С. В. е водено производство по ЗЗДН; че на 31.08.2017г. С. В. е посетил имота с полиция и тогава П. Р. му предала две връзки с ключове, като останала в имота с детето.
Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че искът неоснователен, тъй като по делото не е установено С. В. да е упражнявал лично фактическа власт върху процесния имот към момента, към който се твърди, че владението му е отнето по скрит начин /01.09.2017г./ – прието е, че към този момент имотът е бил във фактическата власт на П. Р. и детето на страните, както и на майката на С. В., като няма данни П. Р. и детето на страните да са напускали имота и да са го предали на С. В. дори с предаването на ключовете в присъствието на полицията на 31.08.2017г. С оглед на това е прието, че към 01.09.2017г. С. В. не е имал качеството владелец или държател на процесния недвижим имот, с оглед на което претенцията му по чл.76 ЗС е неоснователна.
Изложени са съображения, че дори да се приеме, че след влизането на С. В. в затвора той е осъществявал владение върху имота като част от правото на собственост чрез други лица, които са били допуснати от него в имота, разполагали са с ключ, живеели за в имота или са го посещавали, доколкото тези лица /ответницата Р., общото дете на страните и майката на ищеца/ реално са упражнявали фактическата власт върху вещта към релевантния момент, насочената срещу всяко едно от тези лица претенция би била неоснователна, тъй като те, в качеството им на държатели на вещта, не биха могли да отнемат собствената си фактическата власт по скрит начин, респективно не биха могли да отнемат владението по смисъла на чл.76 ЗС от лицето, за което държат вещта.
Прието е, че искът следва да бъде отхвърлян и при зачитане на новонастъпилото в хода на процеса обстоятелство, а именно, че към настоящия момент ищецът вече е във фактическо владение на имота си и твърдяното отнемане на вещта понастоящем не е налице.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, според която съдът е длъжен да вземе предвид осъществилите се в хода на производството релевантни за спора факти и обстоятелства, да отчете правното им значение за спорното правоотношение /било защото го пораждат или го погасяват/. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК – в този смисъл решение № 117 от 21.05.2013 г. по гр.д. № 20/2013 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение №134/15.11.2016г., гр.д.№1380/2015г., Второ ГО на ВКС; решение №2/09.02.2017г. по гр.д.№2947/2016г., Четвърто ГО на ВКС. Дори към момента на предявяването искът да е бил основателен, вземайки предвид осъществяването на факт или обстоятелство, погасяващи претенцията на ищеца /в случая предявяването на владението/, съдът следва да отхвърли иска като неоснователен.
И тъй като в настоящия случай е установено осъществяването именно на такъв факт, обстоятелството дали към момента на предявяването на иска предпоставките за уважаването му са били налице, както и дали осъществяването им към този момент е било доказано, е ирелевантно и въпросите, касаещи доказването на тези предпоставки, а в настоящия случай и естеството на упражняваната към релевантния според твърденията в исковата молба момент /01.09.2017г./ фактическа власт, не биха могли да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №V-85, постановено от Бургаския окръжен съд, Пети въззивен граждански състав, на 09.08.2018г. по в.гр.д.№1067/2018г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: