О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
София 25.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4721 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Л. С. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение № 147 от 16.10.2018г. по в.гр.д. № 198 по описа за 2018г. на Окръжен съд Габрово, с което е отменено решение № 210 от 9.07.2018г. по гр.д. № 173/2018г. на РС Севлиево и вместо това е постановено друго, като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 КТ, както и иска за присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 ал.1 КТ и са присъдени разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В представеното към касационната жалба изложение, касаторът като се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поставя следните въпроси : 1. От кога тече срокът за налагане на дисциплинарно наказание по чл.194 ал.1 изр.1 КТ, когато нарушението е свързано с възложената работа, съставянето и връчването на заповедта са уволнение е след изтичане на двата месеца от откриване на нарушението и впоследствие е същото е признато за престъпление с влязла в сила присъда? и 2. При обективно съединяване на искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна с иск по чл.224 ал.1 КТ, налице ли е връзка между тях и дали първите искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ са в съотношение на главен с обусловен, с иска по чл.224 ал.1 КТ?
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Контакт-ВН” ЕООД, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита същата за недопустима в частта досежно иска по чл.224 ал.1 КТ, на основание чл.280 ал.3 т.3 ГПК. Отделно счита, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените въпроси, тъй като по тях е налице установена практика, която е съобразена от въззивния съд.
Въззивния съд е счел за неоснователни предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и чл.224 ал.1 КТ, като е приел за безспорно установено извършването на дисциплинарното нарушение. Приел е и че заповедта е издадена при спазване на разпоредбите на чл.193 и чл.195 КТ. Относно срока за налагане на дисциплинарно наказание се е позовал на чл.194 ал.2 КТ, тъй като в случая, процесното дисциплинарно нарушение е и престъпление, свързано с възложената работа и извършването му е установено с влязла в сила присъда. В този случай срокът за налагане на дисциплинарно наказание тече от 27.07.2018г., когато е одобрено от съда споразумението, с което е признат за виновен и му е наложено наказание „пробация”/съответстващо на влязла в сила на присъда. С оглед изхода на спора , съдът е преценил за безпредметно обсъждането на направеното искане за прихващане.
Съобразно така изложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че по първият поставен от касатора въпрос, не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не е налице посоченото специално основание. Съгласно т.4 от ТР №1/2010г. по т.д.№1/2009г.на ОСГТК на ВКС, поставеният от касатора въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Двете условия по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /точно прилагане на закона и развитие на правото/ формират едно общо основание за допустимост. В случая то не е налице, тъй като въпросът е законодателно уреден. Срокът за налагане на дисциплинарно наказание в хипотеза, при която дисциплинарното нарушение е и престъпление, свързано с възложената работа и установено с влязла в сила присъда, е изрично регламентиран в чл.194 ал.2 КТ. При извършено нарушение, съставляващо престъпление на 6.11.2017г. и признато за такова със споразумение на 27.07.2018г. /имащо значение на присъда по смисъла на цитираната норма/, наложеното със заповед от 10.11.2017г. дисциплинарно наказание не може да бъде преценено като наложено след погасяване възможността да се реализира отговорността на работника. За случаите, когато дисциплинарното наказание е наложено за деяние, което освен дисциплинарно нарушение е и престъпление, законът е установил специална уредба на началният момент, от който текат сроковете за налагане на наказание. В този случай началният момент е отложен, тъй като именно присъдата /или споразумението в случая/ с достатъчна достоверност установява извършването на нарушението. Идеята е именно с тази достоверност да се обвърже дисциплинарната отговорност, за да се избегнат ненужните спорове /в производството по оспорване на заповедта за уволнение/ относно извършването му. Затова според проф.М. /вж.Коментар на Кодекса на труда, стр.656/, „разследването прекъсва сроковете”, т.е. „макар те да са почнали да текат и да са изтекли, с влизането в сила на осъдителната присъда, те започват да текат отново в пълния им размер, предвиден в чл.194 ал.1 КТ. Такъв е смисълът на уредбата на чл.194 ал.2 КТ”.
Досежно вторият поставен въпрос:
Искът по чл.224 ал.1 КТ не е обусловен от исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, а е самостоятелен, защото между него и исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ няма никаква връзка. Доколкото цената на иска по чл.224 ал.1 КТ, в случая е 750лв., претендирани като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2016г. от 5 работни дни в размер на 150лв. и за 2017г. от 20 работни дни, в размер на 600лв., на основание чл.280 ал.3 т.3 ГПК, подадената касационна жалба е недопустима в тази част и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно чл.280 ал.3 т.3 КТ подлежат на касационно обжалване само решенията по въззивни дела за обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000лв.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 147 от 16.10.2018г. по в.гр.д. № 198 по описа за 2018г. на Окръжен съд Габрово.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационна жалба от Л. С. П. от [населено място], [улица], вх.”А”,ет.2, адвокат И. в частта досежно иска по чл.224 ал.1 КТ с цена от 750лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 4721 по описа за 2018г. в тази част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване само в частта, с която е прекратено производството по делото, с частна жалба, в 7-дневен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.