4
гр. д. № 3924/2017 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 213
София, 25.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 3924/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 111 от 15.03.2017 г. по гр. д. № 471/2016 г. Софийски окръжен съд е потвърдил решение № 32 от 11.03.2016 г. по гр. д. № 13/2015 г. на Самоковски районен съд, с което е допусната съдебна делба между М. Я. и М. Я. на поземлен имот с идентиф. 03441.2.533 по КККР на [населено място] ведно с построената в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда при права по 1/2 и. ч. за всеки съделител. Допусната е делба и между М. Я. и М. Я. и Ф. Л. на съсобствен поземлен имот с идентификатор 03441.1.1102 в м. „Б.” по КК на [населено място] и начин на трайно ползване – ливада при права по 1/4 ид. ч. за първите двама и 1/2 ид. ч. за третия съсобственик. С решението е отхвърлено искането на М. Я., направено на основание чл. 344, ал. 2 ГПК за разпределяне ползването на жилищната сграда, предмет на иска за делба.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е постъпила касационна жалба от Ф. Л., чрез пълномощника му адв. И. Г. от САК, с оплаквания за недопустимост на решението в частта, с която е допуснат и разгледан иск за делба на съсобствения поземлен имот съединен с иск за делба на съсобствен между съделителите Я., придобит от тях по време на брака им поземлен имот с двуетажна жилищна сграда. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се иска допускане на касационна проверка на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, което се мотивира с това, че искът за делба на земеделския имот е следвало да бъде отделен за разглеждане в отделно производство, тъй като имотът е съсобствен не само между бившите съпрузи, но и с трето лице – касатора.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба и от М. Я., чрез пълномощника й адв. И. Г. от САК, с доводи за необоснованост и незаконосъобразност. Поддържа и нарушение на съдопроизводствените правила поради разглеждане на съединените искове за делба на два имота, единият от които е съсобствен не само между бившите съпрузи, но и с трето лице. В изложението се иска допускане на касационна проверка по въпроса ако в производството по допускане на делбата е приета експертиза, която е имала за задача да определи поделяемостта на имота само по повод направено искане за разпределение на ползването на сградата като привременна мярка до приключване на производството по делото, може ли същата експертиза да се използва за да се произнесе съдът и по искането за допускане на делба на същия имот.
Ответникът по касация М. Я. е подал отговор на касационните жалби като поддържа да не са налице твърдяните основание за допускане на касационна проверка на въззивното решение.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
Самоковски районен съд е бил сезиран с иск за делба, предявен от М. Я. срещу М. Я. на поземлен имот с идентиф. 03441.2.533 по КККР на [населено място] и построената в него жилищна сграда, придобит от страните по време на брака им, който е прекратен през 2006 г. с влязло в сила съдебно решение. Я. е предявил със същата искова молба и иск за делба на поземлен имот с идентификатор 03441.1.1102, с площ от 12149.00 кв. м., в м. „Б.” по КК на [населено място] и начин на трайно ползване – ливада, който имот е бил придобит от М. Я. и Ф. Л., също по време на брака между Я..
Искането за разделяне на производствата по двата иска съдът е намерил за неоснователно, като се е обосновал с това, че закупената от Я. 1/2 ид. ч. от земеделския имот е била придобита в режим на СИО, тъй като е придобита по време на брака. След прекратяването му съсобствеността от бездялова е трансформирана в дялова и участието на трето лице в нея, не е основание за разглеждане на този иск в отделно производство.
По повод направено искане от Я. съдът да разпредели ползването на жилищната сграда и имота, в който тя е построена на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, по делото е приета техническа експертиза, която е установила, че първоначално придобитата сграда, която е била на един етаж и със застроена площ от 47.27 кв. м. по одобрен архитектурен проект, е била пристроена и надстроена без одобрени строителни книжа, в резултат на което към датата на предявяване на иска и изготвяне на експертизата има застроена площ от 107 кв. м. и разгъната застроена площ от 195 кв. м. В първия етаж са изпълнени дневна с кухненски бокс, две спални, две бани с тоалетна и джакузи. На втория етаж са изпълнени две спални с две бани с тоалетна и перално помещение. Достъпът до втория етаж се осъществява чрез масивно стълбище пред дневната на първия етаж. Поради така изпълнените помещения в сграда и на основание чл. 40, ал. 1 ЗУТ вещото лице е приело, че от жилищната сграда не могат да се обособят два самостоятелни реални дяла.
Искът за делба на имот с идентиф. 03441.2.533 по КККР на [населено място] и построената в него жилищна сграда е уважен и такава е допусната да се извърши между М. Я. и М. Я. при права по 1/2 ид. ч. за всеки от тях. Допусната е делба и между М. Я. и М. Я. и Ф. Л. на съсобствения помежду им земеделски имот при права по 1/4 за М. Я. и М. Я. и 1/2 ид. ч. за Ф. Л..
Касаторът Л. в изложението към касационната жалба иска допускане касационна проверка по въпроса дали приетата техническа експертиза по въпроса за поделяемостта на жилището във връзка с искането за разпределяне на ползването може да се ползва от съда при произнасяне по допускане на делбата на съсобствения между Я. имот.
Въпросът не е разрешаван от съда. Експертизата е допусната и приета във връзка с искането за разпределяне ползването между съсобствениците Я. на жилищната сграда в съсобствения между двата имот. Изводът за основателност на иска за делба на този имот не е обусловен от установената с техническата експертиза характеристика на сградата – двуетажна еднофамилна, а единствено от доказателствата за възникнала съсобственост върху имота по време на брака между страните.
Решението в тази част не засяга права на касатора и той няма интерес от обжалването му.
Вторият въпрос дали е допустимо съединяването на исковете за делба на съсобствен между бившите съпрузи имот и делба на друг имота, част от който е придобита от тях по време на брака в съсобственост с трето лице и дали хипотезата е близка до тази на чл. 345 ГПК, не обуславя основание по чл. 283, ал. 3 ГПК за допускане на касационна проверка. Съдът не е прилагал разпоредбата и е посочил, че тя намира приложение при делба на наследствени имоти, а в случая се делят имоти придобити на основание разпоредителни сделки. Изводът за допустимост на съединяването на исковете е основан и на константната практика по въпроса.
Касаторът обосновава недопустимостта на съединяване на исковете с аргументи за евентуалното неудобство, което би възникнало от забавяне на процеса поради необходимост от установяване законността на постройката в имота на Я. и възможността за обособяване на два реални имота в същата. За касатора и останалите съсобственици на земеделския имот, предмет на делба, съществува правната възможност да уредят отношенията си извън съдебно и по време висящността на спора, като обособят от имота дялове, които да си разпределят, или като поискат разпределяне ползването на имота до приключване на производството по иска за делба.
По касационната жалба на М. Я..
В изложението към нея са поставени същите въпроси, поставени и в изложението към касационната жалба подадена от Л.. Те не обуславят основание за допускане на касационна проверка по съображенията изложени по горе, поради което такава не следва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 111 от 15.03.2017 г. по гр. д. № 471/2016 г. Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: