2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 213
София, 28.03. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на десети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 1047/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение от 18.06.2010 г. по гр.д.№ 12179/2009 г. на Софийски градски съд. Със същото е потвърдено решение от 27.07.2009 г. по гр.д.№ 15332/2009 г. на Софийски районен съд, 76 състав, с което е уважен предявения от ЗД [фирма] срещу касатора иск с правно основание чл.213 КЗ за сумата 1 147.56 лв., представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по сключена застраховка „Автокаско” за л.а.”А. Р.” с рег. [рег.номер на МПС] за причинени имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 15.03.2008 г. с виновен водач А. Ц. Ц., сключил с касатора застраховка „Гражданска отговорност” на собствения му автомобил „Опел А.” с рег. [рег.номер на МПС] .
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на въззивното решение в нарушение на материалния и процесуални закон.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване е обосновано с наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за начина на определяне размера на обезщетението, дължимо от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при уреждане на претенции за вреди, причинени на МПС и за приложимостта на Методиката за уреждане на претенции за вреди, причинени на МПС, към която препраща чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 08.03.2006 г. на Комисията за финансов надзор. Според касатора този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, като се позовава на решения на СРС, СГС и на САС, в които липсва отметка, че са влезли в сила..
Ответникът ЗД [фирма] не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Второ търговско отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е редовна.
За да постанови обжалваното решение решаващият състав на въззивния съд приел, че по спорния за делото въпрос за размера на обезщетението относима е разпоредбата на чл.273, ал.2 КЗ, която предвижда, че при вреди на имуществото обезщетението не може да надвиши действителната им стойност. Изложени са съображения, че за обезщетенията за вреди на моторни превозни средства нормата действително препраща към приетата от КФН Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължително застраховане по чл.249, ал.1, т.2 КЗ, като според чл.15, ал.1, 2 и 4 обезщетението по „Гражданска застраховка” се определя от експертна комисия на застрахователя на виновния застрахован. Същевременно е изтъкнато, че в разпоредбата на чл.4 от Приложение № 1 към чл.15, ал.4 тази методика се прилага като минимална долна граница само в случаите, в които не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на увреденото МПС, какъвто обаче не е процесния случай, поради което споделил изводите на първоинстнационния съд относно дължимия на ищеца размер на обезщетението.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение намира, че не са налице в случая предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Преценен по тези критерии, поставеният от касатора материалноправен въпрос е обусловил правните изводи на решаващия състав и в този смисъл отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, но по отношение на същия не е налице допълнителният критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за достъп на решението до касация. Представените към изложението решения на различни по степен съдилища не съставляват съдебна практика, тъй като за тях липсват данни за влизането им в сила, но правно значимият факт в случая е наличието на произнасяне от Върховен касационен съд по поставения от касатора въпрос. С решение № 52 от 8.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на I т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и имащо задължителен характер, съобразно указанията по т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че при определяне на застрахователното обезщетение Методиката не е задължителна, а представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз, но при съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 208, ал. 3 КЗ, вкл. като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/8.03.2006 г. Настоящият състав споделя изцяло разрешенията на релевантния за спора въпрос, дадени в посочената практика и с която обжалваното решение е в пълно съответствие, поради което липсва основание за допускането му до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.06.2010 г. по гр.д.№ 12179/2009 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: