3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.213
София, 29.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 342/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу решение от 18.11.2011 г. по гр.д.№ 5906/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 12.01.2011 г. по гр.д.№ 44269/2010 г. на Софийски районен съд, ГО, 76 състав,. С последното касаторът е осъден на основание чл.226, ал.1 КЗ да заплати на Роза Е. Х. сумата 9 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата при ПТП на 09.12.2008 г.
В касационната жалба се излагат доводи за постановяване на решението „плюс петитум” и в нарушение на материалния закон – основания за касирането му по чл.281, т.2 и 3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване се поддържа по въпроса „допустимо ли съдът да се произнася по претенция за неимуществени вреди за увреждане, което не е посочено в исковата молба и не е предприето изменение на иска”, като счита, че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК. Поддържа се освен това, че решението е постановено в отклонение от задължителната практика по приложението на чл.52 ЗЗД – ППВС № 4/68 г. на ВС на РБ.
Ответната страна Роза Е. Х. не е изразила становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд приел, че дължи произнасяне единствено по размера на дължимото на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди предвид липсата на жалба от ответника срещу осъдителната част на първоинстанционното решение, като по същите съображения на основание чл.272 ГПК препратил към мотивите му относно обективно съществуващите обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението.
Въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза, според която при процесното ПТП е получила фрактура на петата на левия крак, а не на десния, както погрешно било отразено в медицинската документация. Въз основа на констатираната от нея продължителност на проведеното на ищцата лечение, интензитет на претърпените от нея болки и неудобства, продължителност на лечебният и възстановителния период от 148 дни, въззивният съд е счел, че в случая присъдената й сума в размер на 9 000 лв. е справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение. Възражението на ответника, сега касатор, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на лекарския екип е счетено от въззивния съд за недоказано и с оглед на това на отсъствия на основания за намаляване на присъденото обезщетение.
Настоящият състав намира, че твърдението за недопустимост на решението поради произнасяне „свръх петитум” е неоснователно. Погрешното отразяване в медицинската документация на увредения при процесното ПТП крайник, възпроизведено и в исковата молба на ищцата, не съставлява въвеждане на нова претенция, както неоснователно се поддържа от касатора. Като е присъдил обезщетение за болките и страданията, претърпени от ищцата от увреждането само на единия от долните й крайници, въззивният съд не е постановил недопустимо решение.
Касаторът не установява поддържаното от него основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед сочено противоречие с ППВС № 4/68 г. С цитираното постановление Пленума на ВС е дал общи указания по приложението на чл. 52 ЗЗД, като е приел, че при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства които обуславят тези вреди. С оглед така установеното, следователно, въззивният съд при преценка размера на обезщетенията се е съобразил с всички установени обстоятелства и ги е посочил в своите мотиви, т. е. не е приел нещо различно от дадените с посоченото постановление разяснения по приложението на чл. 52 ЗЗД.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.11.2011 г. по гр.д.№ 5906/2011 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: