О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
гр. София, 03.12.2019 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 2527 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба вх. № 3231 от 17.04.2019 г. (п. кл. от 15.04.2019 г.) на М. М. Д. и М. Д. Д., чрез адвокат Д. С. от АК – В. срещу определение № 115 от 27.03.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 97/2019 г. на АС – Бургас. Иска се отмяна на въззивното определение като неправилно.
Ответници по касация не са конституирани на основание чл. 130, изр. 2 ГПК, предпоставящ едностранен характер на производството.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на атакуваното определение, ВКС взе предвид следното:
С атакуваното определение е потвърдено определение № 212 от 04.02.2019 г. по гр.д.№ 680/2014 г. на ОС – Бургас, с което производството по делото е прекратено. М. и Д. Д. (последният – починал и заместен от М. Д.) са предявили иск по чл. 108 ЗС против А. А. (починал и заместен от Г. А.) за осъждане на ответника да им предаде следния недвижим имот – апартамент 20, находящ се в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 1, с площ от 94,14 кв. м, както и да бъде обезсилен н.а.№ 30, т. XV, н.д.№ 8376 от 05.11.1996 г. на нотариус М. И.. Първоинстанционният съд е прекратил производството, тъй като същият спор между същите страни е разрешен с влязло в законна сила съдебно решение по предходно дело, имайки предвид приложените съдебни актове. С влязло в сила решение № 24 от 17.01.2005 г. по гр.д.№ 4066/2004 г. на РС – Бургас, след проведен въззивен и касационен контрол, както и отменителен контрол по реда на ГПК (отм.) и ГПК от 2008 г. по отношение на ищците, тогава ответници, е прието за установено, че А. А. е собственик на същия имот и ответниците са били осъдени да му го предадат. Въззивният съд е приел за неоснователно оплакването в частната жалба, свързано с предявения иск, тъй като ищците са предявили иск по чл. 108 ЗС. Неоснователно е и второто оплакване относно ТР № 3 от 29.11.2012 г. по тълк.д.№ 3/2012 г., ОСГК на ВКС, което третира неотносимия към предмета на обжалването въпрос за отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК само на констативни нотариални актове. Към момента на подаване на исковата молба М. Д. е обвързана със сила на присъдено нещо по предходното дело на основание чл. 298, ал. 1 ГПК, а другите страни М. Д. и Г. А. – на основание чл. 298, ал. 2 ГПК.
В представеното изложение на касационните основания не са поставени правни въпроси, а е направен довод, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, както и очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по следните съображения:
Отсъстват формулирани правни въпроси, които съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г., ОСГТК на ВКС формират общото основание за допускане на обжалването. С посоченото тълкувателно решение е прието, че касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Върховният касационен съд не разполага с правомощие да изведе такъв въпрос от текста на касационната жалба или от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, доколкото подобно действие би влязло в пряко противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес. При отсъствието на конкретно питане касационният съд не може да прецени дали е налице хипотеза в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска, без да се изследва дали е налице някой от допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, които намират проявление само в контекста на конкретно поставен и относим към изхода на спора правен проблем.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице. Бланкетното посочване на „решения на съда на Европейския съюз” не доказва наличието на този допълнителен селективен критерий. Липсва обосновка във връзка с конкретно посочени актове на СЕС.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице, тъй като не се сочи противоречива или погрешна съдебна практика или практика, нуждаеща се от осъвременяване поради изменения в законодателството или обществените условия, както и необходимост от създаване или осъвременяване на съдебна практика поради непълни, неясни или противоречиви разпоредби, които две предпоставки кумулативно образуват общото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съгласно т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г., ОСГТК на ВКС.
Не е налице и очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК. Съгласно посочената разпоредба, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Регламентирането на очевидната неправилност като касационно основание наред с нищожността и недопустимостта (за които по правило съдът следи служебно /и каквито пороци в случая не са налице/) обосновава извод, че по съществуването и на това основание ВКС може да се произнесе и служебно. Като касационно основание очевидната неправилност визира пороци на съдебния акт от кръга на тези по чл. 281, т. 3 ГПК, като чрез термина „очевидна” се характеризира степента на проявление – квалифициран, особено тежък порок. Терминът няма субективни измерения (за да се приеме, че е налице очевидна неправилност, не се изследва дали порокът на съдебния акт е явен за всички), а обозначава състояние, при което неправилността е проявена по начин, че може да бъде констатирана от съда, без да се налага извършването на анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост. Неправилността следва да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима за конкретния спор императивна материалноправна норма, довели до несъвместим със закона резултат – поради разрешение, дадено в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл; нарушения на основните начала на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, неправилността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. В случая обжалваното определение не е очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Оплакванията на касаторите са неотносими към настоящото производство, поради което не може да се приеме, че твърдените нарушения са довели до очевидна неправилност на въззивното определение.
Касаторите се позовават на ТР № 3 от 29.11.2012 г. по тълк.д.№ 3/2012 г., ОСГК на ВКС, правейки оплаквания по съществото на делото, които не се разглеждат в подборната фаза по чл. 288 ГПК, и не сочат изрично и някое от основанията по чл. 280, ал, т. 1 или т. 3 ГПК във връзка с цитираното тълкувателно решение. Касаторите са изчерпали всички инстанционни и извънинстанционни способи за контрол на постановеното решение № 24 от 17.01.2005 г. по гр.д.№ 4066/2004 г. на РС – Бургас, с което между същите страни, за същото искане и на същото основание е било прието, че същият процесен имот е собственост на първоначалния ответник по настоящото дело, чийто правоприемник е конституиран в процеса (чл. 298, ал. 1 и 2 ГПК).
В случая не е налице и законово предвидено изключение по чл. 299, ал. 1 ГПК. Правилно въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото като недопустимо на основание чл. 299, ал. 2 ГПК, тъй като силата на пресъдено нещо на решението по предходното дело, която се разпростира спрямо страните по делото и техните правоприемници, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно до приключването на производството по делото (Решение № 2 от 3.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5004/2014 г., I г. о.; Решение № 55 от 22.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 812/2011 г., II г.о.).
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 115 от 27.03.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 97/2019 г. на АС – Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: