5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
С., 30,03,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………..……………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 519 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4505/9.ІІ.10 г. на [фирма]-гр. В., подадена против въззивното решение № 515 на В. ОС, ТК, от 17.ХІІ.2009 г., постановено по гр. дело № 1320/09 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 2587/30.VІІ.2009 г. на РС-Варна по гр. д. № 8099/08 г.: за осъждането на този търговец – на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД – да заплати на ЕТ П. Д. Д. от В., действащ с фирмата ”М.-П. Д.”, сума в размер на 14 811.76 лв., представляваща неизплатена част от дължимото на последния възнаграждение по сключен помежду им в писмена форма договор за изработка от м. април 2007 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на исковата молба /27.Х.2008 г./ и до окончателното й изплащане, както и 1 293 лв. съдебно-деловодни разноски.
Оплакванията на търговеца настоящ касатор са за постановяване на атакуваното въззивно решение при пороци, обективиращи приложението на всяко от трите отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се претендира касирането му като неправилно и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който искът на ЕТ да се отхвърли в предявения по делото размер – като неоснователен и недоказан, вкл. ведно с присъждане на всички направени от дружеството в инстанциите съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма]-гр. В. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение В. ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а и на съдилищата, „по отношение успешното провеждане на съдебен иск по чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79 ЗЗД”, а също и по процесуалноправния въпрос: „за разпределяне на доказателствената тежест в процеса съгласно изискването на чл. 154 ГПК, като е постановил решението си, базирано изцяло върху свидетелски показания, игнорирайки всички други доказателства по делото, което само по себе си е съществено процесуално нарушение”. Във връзка с първата от релевираните две предпоставки за допустимост на касационния контрол жалбоподателят [фирма] се позовава на следните четири решения на отделни състави на ВКС, както следва: 1/ Решение № 476/1.VІІ.2005 г. по гр.д. № 781/2004 г. на ІІ-ро т.о.; 2/ Р. № 972/23.ХІ.05 г. по т.д. № 264/05 г.; 3/ Р. № 349/16.V.05 г. по т.д. № 349/04 г. на І-во т.о.; 4/ Р. № 586/3.ХІ.2008 г. по т. д. № 282/08 г. на І-во т.о. Съответно във връзка с предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК позоваването на търговеца касатор е върху влязлото в сила решение № 331/11.ХІ.2005 г. на В. апелативен съд по гр. дело № 409/05 г., както и върху решение на СГС, ТК, VІ-8 от 12.ІІ.2009 г. по гр. дело. № 1476/08 г., за което обаче няма данни то да е влязло в сила.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация ЕТ П. Д. Д. от[населено място] писмено е възразил чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред В. ОС, касационната жалба на [фирма]-гр. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода „по конкретното дело”, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по „конкретното дело”. Ето защо се налага извод, че в случая липсва ясна и точна формулировка на такъв /релевантен/ правен въпрос. „Успешното” /или не/ провеждане на съдебен иск по чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79 ЗЗД не представлява въпрос, относим към конкретното дело, а по всички дела, заведени по претенция с така посоченото правно основание. Що се отнася до т. нар. процесуалноправен въпрос за приложението на чл. 154 ГПК, касаторът очевидно го отъждествява със „съществено процесуално нарушение” /по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК/, което е недопустимо, защото обезсмисля необходимостта от изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 515 на В. окръжен съд, ТК, от 17.ХІІ.2009 г., постановено по т. д. № 1320/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 519 по описа за 2010 г.