О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
София, 05.04.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на трети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 694/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение №136 от 9.02.2017г., постановено по ч.гр.д.№82/2017г. на Хасковски окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено определение №1/3.01.2017г. на съдията по вписванията при Служба по вписванията при Районен съд – Ивайловград, с което е отказано вписване на промяна на кредитора по реда на чл.15 ТЗ съгласно договор за прехвърляне на търговско предприятие от 29.02.2016г., сключен между „А. Банка” А.Е и [фирма] по партида на имот и партида на длъжник към договорна ипотека, учредена с вх.№7/19.01.2007г., акт2, т.1 дело 2 по описа на СВ-И..
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навежда оплаквания, че съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл.16, ал.4 ТЗ във вр. с чл.2 и чл.4 б.”л” от Правилника за вписванията като е направил буквален и стеснителен прочит на законовия текст, без да го тълкува систематично с разпоредбата на чл.171 ЗЗД и без да съобрази сходната хипотеза на чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ. Излага доводи, че съобразно указанията в т.6 от Тълк. решение №7/2012г. от 25.04.2013 г. по т.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС за вписването на актове, които не се отнасят до индивидуално определени имоти, какъвто характер има договорът за прехвърляне на търговско предприятие, не се проверява индивидуализацията на имота в акта и не може да се откаже вписване поради липса на такава. Поддържа, че доколкото представените пред съдията по вписвания удостоверения удостоверяват прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека и включено в активите на търговското предприятие на първоначалния кредитор, според практиката на Върховния касационен съд те подлежат на вписване в имотния регистър.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определение №1/3.01.2017г. на съдията по вписванията при Служба по вписванията при Районен съд – Ивайловград, с което отказано вписване на промяна на кредитора по реда на чл.15 ТЗ, Хасковският окръжен съд е приел, че представените с молбата удостоверения за вписване в търговския регистър по партидите на двамата търговци- контрахенти „А. банка – клон България” К. и [фирма] не представляват актове, които подлежат на вписване в имотния регистър. Посочил е, че съобразно приетото в ТР №7/2012г. на О. на ВКС тълкуване, проверката която съдията по вписванията извършва се състои в това: 1.дали представеният акт подлежи на вписване, 2.съставен ли е съобразно изискванията за форма, 3. има ли предвидено в Правилника за вписванията съдържание и 4. дали производството е надлежно инициирано. Въззивният състав е приел, че процесните удостоверения не подлежат на самостоятелно вписване в имотния регистър, тъй като на вписване подлежат само изброените в чл.4 актове. Посочил е, че актът, който би подлежал на вписване е договорът за прехвърляне на търговското предприятие, който обаче не е предмет на молбата на [фирма].
Съдът е счел за неоснователно становището на жалбоподателя за приложение по аналогия на разпоредбата на чл.263и ал.6 ТЗ като е посочил, че тази правна норма е изключителна и препраща към конкретни разпоредби и конкретни удостоверения, подлежащи на вписване в Имотен регистър към Агенция по вписванията. Направил е извода, че икономическите и правните цели на преобразуване на търговско дружество са различни от тези, които за заложени в сделката по чл.15 ал.1 ТЗ. Отделно въззивният състав е споделил виждането на съдията по вписванията относно нередовността на молбата за вписване с оглед заплащането на държавната такса като е посочил, че същата не може да бъде отстранена по реда на чл.129 ал.2 ГПК поради изначалната липса на основание за вписване.
По допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е посочил като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следните въпроси :
1.„Подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от Търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл.15 ТЗ, в имотния регистър по партидата на имот, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие, и по партидата на ипотекарен длъжник, ипотекирал свой собствен имот като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие?”;
2.„Подлежи ли при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, удостоверението по чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 от ТЗ, на вписване по смисъла на чл.4, б.”и” ПВ (понастоящем б.”л”)?”;
3.„При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, следва ли да намира приложение и да се прилага чл.171 от ЗЗД?”.
Като основания за допускане на касационно обжалване се поддържат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК с твърдения, че поставените въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика в определение № 523/06.07.2015 г. по ч. т. д. № 2428/2014 г. на ВКС, І т. о., определение № 84/20.01.2014 г. по ч. т. д. № 3123/2013 г. на ВКС, І т. о., и решение № 131/26.03.2012 г. по гр. д. № 720/2011 г. на ВКС, І г. о., респ. че се решават противоречиво от съдилищата. За доказване на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК са представени определение № 200/02.11.2016 г. по ч. гр. д. № 357/2016 г. на Окръжен съд – Видин, определение № 785/07.12.2016 г. по ч. гр. д. № 20165100500199 на Окръжен съд – Кърджали, определение № 792/08.12.2016 г. по ч. гр. д. № 20165100500200 на Окръжен съд – Кърджали, определение № 851/07.12.2016 г. по ч. гр. д. № 631/2016 г. на Окръжен съд – Враца и определение № 99/31.01.2017 г. по ч. гр. д. № 776/2016 г. на Окръжен съд – София /влезли в сила като необжалваеми/.
Настоящият касационен състав намира, че не са налице твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на определението на Хасковски окръжен съд.
Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, респ. определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В мотивите към обжалваното определение Хасковският окръжен съд е формирал два решаващи извода, които в еднаква степен са обусловили потвърждаването на обжалвания пред него отказ за вписване – че представените удостоверения за вписване в търговския регистър на прехвърлянето на търговско предприятие по чл.15 ТЗ не са актове, които подлежат на вписване в имотния регистър съгласно Правилника за вписванията, тъй като при прехвърляне на търговско предприятие подлежи на вписване единствено договора за продажба на предприятието, както и че не се прилага по аналогия нито разпоредбата на чл.263и ал.6 ТЗ. Настоящият състав намира, че и трите въпроса отговарят на общото изискването на чл.280 ал.1 ГПК – да са от значение за изхода на делото, но в случая липсват допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Неоснователно е искането на жалбоподателя за допускане на обжалваното определение до касационен контрол в хипотезата на чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Посочените в изложението определения на ВКС не представляват източник на задължителна съдебна практика /съобразно разясненията в т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ и не доказват специфичната за основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК допълнителна предпоставка. Задължителната практика в решение № 131/26.03.2012 г. по гр. д. № 720/2011 г. на ВКС, І г. о., обхваща въпроса за приложението на чл.346, ал.2 ГПК /отм./, съответно чл.452, ал.2 ГПК, и правните последици от разпореждане на длъжника с недвижим имот, обект на ипотека, и е неотносима към релевантните за настоящото дело въпроси.
Представените с изложението определения на Окръжен съд – Видин, Окръжен съд – Кърджали, Окръжен съд – Враца и Окръжен съд – София доказват съществуването на противоречива съдебна практика по значимите за изхода на конкретното дело въпроси, но въпреки това обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, предвид постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 122 от 14.03.2017 г. по ч. т. д. № 163/2017 г. на ВКС, І т. о.
С посоченото определение е уеднаквена противоречивата практика на съдилищата по въпросите следва ли да бъде извършено вписване в имотния регистър на основание чл.171 ЗЗД при прехвърляне по реда на чл.15 ТЗ на търговско предприятие, включващо в себе си обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, и кой е актът, който подлежи на вписване, като е формирана задължителна съдебна практика в следния смисъл : „При прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на основание чл.171 ЗЗД във вр. с чл.4, б.”л” от Правилника за вписванията на вписване в имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговско предприятие, а не издадените удостоверения от Агенция по вписванията – Търговски регистър за вписване на основание чл.16, ал.1 ТЗ в търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника”. В тълкувателната част на определението са изложени съображения, че хипотезите на вписване в имотния регистър въз основа на актове, които представляват удостоверения за вписване в друг публичен регистър, са изрично нормативно посочени и доколкото издадените от Агенция по вписванията удостоверения за извършено в търговския регистър вписване по чл.16, ал.1 ТЗ по делото на отчуждителя и на правоприемника на прехвърлянето на търговско предприятие не са сред тях, липсва нормативно основание за вписването им в имотния регистър при съдията по вписванията, включително когато елемент от търговското предприятие е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя. В чл.171 ЗЗД са изброени правните сделки относно обезпечените с ипотека вземания, които подлежат на вписване в имотния регистър, и в съответствие с това изброяване в специалната норма на чл.17, ал.1 от Правилника за вписванията като подлежащи на вписване в имотния регистър са посочени самите правни сделки за промяна с обезпеченото вземане, а вписването им се извършва въз основа на документа, който ги обективира.
Настоящият състав на ВКС споделя даденото от задължителната практика разрешение, в което се съдържа и отговора на въпросите, обусловили изхода на разглежданото дело, а именно – че удостоверенията, издадени от търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне по реда на чл.15 ТЗ на търговско предприятие, включващо обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, не подлежат на вписване в имотния регистър. Аналогични изводи са направени и в обжалваното определение, което съответства на задължителната практика на ВКС и няма основания да бъде допускано до касационно обжалване.
Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното определение на Хасковски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №136 от 9.02.2017г., постановено по ч.гр.д.№82/2017г. на Хасковски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :