O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
София, 05.06.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2775 /2013 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 7731/19.12.2012 година, заявена от адв. М. В. АК-Д. като пълномощник на ищците – наследници на покойния Н. И. Н./ п. 1912 год./ срещу въззивно Решение Nо 463 от 26.11.2012 година по гр.възз.д. Nо 332/2012 год. на ОС-Добрич по допускане на съдебна делба на земеделска земя, чиято собственост е възстановена по реда на ЗСПЗЗ – НИВА с площ от 47.028 дка землището на [населено място], общ.Д. имот Nо * по плана на селото, НИВА с площ от 45.017 дка землището на [населено място], общ.Д. имот Nо * по плана на селото и НИВА с площ от 18.555 дка землището на [населено място], общ.Д. имот Nо * по плана на селото , в частта за съделителите и обема на правата им.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е недопустимо, респ. неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон , основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 2 и т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 ГПК т.1, т.2 и т.3 , при следните процесуално- правни въпроси: разгледан спор при неадминистрирано дело и при неизяснена фактическа обстановка съставлява ли нарушение на ПАРОАВАС , когато по делото не е отбелязано кога и по какъв начин представените от страната писмени доказателства са в кориците на делото ? Кога и при какви условия се прилагат документи в кориците на делото и как би следвало да се ценят те? Когато във въззивната жалба е направен довод за необсъждане на писмени доказателства от първата инстанция и такива въззивният съд не е констатирал, следва ли да се дадат указания на жалбоподателя да конкретизира жалбата си? Следва ли да се приеме,че окръжният съд е постановил решение при противоречие на обстоятелствена част и петитум, поради несъобразяване на представени писмени доказателства и искането за промяна на обжалваното решение в частта за квотите, игнорирайки доказателствата под предлог ,че доказателствени искания не са направени? Налице ли е правилно администриране на делото и нарушение ли прилагането на писмените доказателства по делото ? допуснал ли е процесуално нарушение въззивния съд като е разгледал делото по същество без да прегледа всички приложени книжа и без да обсъди начина на тяхното постъпване по делото ? Процесуално нарушение ли е приемане на писмени доказателства- нотариален акт за извършена разпоредителна сделка при липсата на произнасяне как това се отразява на квотите на страните ?
Касационното обжалване се поддържа и по материално правните въпроси – нарушен ли е материалния закон , ако съдът не се произнася по правата на страните съгласно представените доказателства за наследяването и разпоредителните сделки между страните ?
Сочи се , че посочените въпроси /общо/ са решени от въззивния съд в противоречие със задължителна съдебна практика – ТР 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС и решения на състави на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК- Р -61-2011 г.ВКС-ТК-II, Р-42-2011-ВКС-II г.о., Р-51-2010- ВКС-II г.о., Р- 52-2009-ВКС-ТК-I, Р-90-2011-ВКС-ТК-II, Р-90-2011-ВКС-III г.о. , Р-284-2010-ВКС-IV г.о., Р-461-2010-ВКС-II г.о., Р -632-2009-ВКС-II г.о., Р-669-2010- ВКС-II , Р-673-2009-ВКС-II г.о. , Р-921-2009-ВКС-I г.о. , както и се поддържа, че тези въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата, като се сочат и номера на решения и определения на различни по степен инстанционни съдилища от страната.
По така изведените процесуално-правни и материално-правни въпроси , настоящият състав намира , че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Поставените въпроси, цитирани дословно в настоящото изложение, са въпроси , на които съдът би могъл да отговори само с решението по същество , в рамките на проверката като редовна трета – касационна инстанция. Предвид на това си правно естество , същите не могат едновременно да бъдат и въпроси , обосноваващи извод за допускане на касационното обжалване.Поставените въпроси касаят законосъобразността на съдебния акт от гл.т. спазване на процедурни правила касаещи законосъобразното попълване на делото с доказателствен материал. Те не съставляват коректно формулирани въпроси на дадено с въззивното решение принципното разрешение на правния проблем , с което разрешение решаващият съд обосновава крайния правен резултат т.е. изхода на делото и което разрешение , може да се съпостави с дадено , по аналогични дела, разрешение на задължителна съдебна практика на ВС/ВКС или на незадължителна такава на други съдилища в етапа на селекция на касационните жалби.
„Поставянето на въпроси” с изложението към касационната жалба от защитата на касатора не може да бъде самоцел на изложението. В конкретния случай „количеството въпроси” , които касаят уредена от закона процедура по събиране на доказателства, не могат да обосноват извод , че тези въпроси имат характера на обуславящи изхода на делото, след като не са част от неговия предмет, а самите „нарушени” процесуални правила, уредени от подзаконовия нормативен акт- ПОРОАВАС , са ясни и не се нуждаят от допълнително тълкуване. Самата селекцията на касационния съд се базара, както се сочи в ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС , само на правни проблеми – въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК , в съпоставка с посочена задължителна или незадължителна съдебна практика. Изброяването на въпроси и посочването на съдебни решение на ВКС предполага касационният съд сам да търси къде и по кой въпрос е налице евентуално противоречието . В етапа на селекция задачата на ВКС е да констатира посоченото от страната касатор противоречие и доколкото по поставения въпрос няма унифицирана съдебна практика да допусне касационното обжалване именно с тази цел- арг. чл. 291 ГПК, чл. 292 ГПК, а не сам да избере дали решението на въззивния съд влиза в противоречие с някое от приложените съдебни решение.
Не може да се приеме теза , че по изведен правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК е налице противоречие със задължителна съдебна практика / т.1/ и едновременно с това същият въпрос се решава противоречиво от съдилищата / т.2./ . След като има дадени задължителни разяснения по приложението на правна норма или правен институт , липсва основание да се иска ново обобщава по реда на чл. 291 ГПК кое решение от приложените е правилно и кое не след като това вече е сторено и такива разяснения са дадени .
Не може да бъде допуснато касационно обжалване и по изведения материално-правен въпрос – нарушен ли е материалния закон , ако съдът не се произнася по правата на страните съгласно представените доказателства за наследяването и разпоредителните сделки между страните ?
За да постанови решението си, без да се произнесе по същество на наведените с въззивната жалба доводи за неправилно изчислени квоти на съделителите поради неприети писмени доказателства за отказ от наследство в едно от колената, въззивният съд е приел, че в срока на чл. 131 ГПК , нито след това – в първо по делото съдебно заседание има направени възражения в тази насока, които да налагат събирането на доказателства за релевираните обстоятелства , касаещи откази от наследство или извършени разпоредителни сделки , по силата на които са променени правата на съделителите в спорната съсобственост на единия от делбените имоти. След като поставеният въпрос по приложение правилата на ЗН се свързва с една спора фактическа обстановка , съобразно която решаващият съд произнася решението си , респ. отговорът на съда по спора за квотите в съответното коляно зависи от това възраженията за признаване на отказите от наследство направени ли са в законоустановените срокове, приети ли са доказателствата, то решението на съда по поставения въпрос не може да се приеме за обуславящо изхода на спора по принцип, тъй като с отговорът на въпроса винаги би бил обусловен от конкретно събраните по делото доказателства.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК , ВКС състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 7731/19.12.2012 година, заявена от адв. М. В. АК-Д. като пълномощник на ищците – наследници на покойния Н. И. Н./ п. 1912 год./ срещу въззивно Решение Nо 463 от 26.11.2012 година по гр.възз.д. Nо 332/2012 год. на ОС-Добрич по допускане на съдебна делба на земеделска земя, чиято собственост е възстановена по реда на ЗСПЗЗ – НИВА с площ от 47.028 дка землището на [населено място], общ.Д. имот Nо * по плана на селото, НИВА с площ от 45.017 дка землището на [населено място], общ.Д. имот Nо * по плана на селото и НИВА с площ от 18.555 дка землището на [населено място], общ.Д. имот Nо * по плана на селото , в частта за съделителите и обема на правата им.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :