О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
С., 07.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. дело № 4328 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на Т. Я. Т. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 107 от 25.05.2016 г. по гр. д. № 148/16 г. на Шуменския окръжен съд.
С посоченото въззивно решение е потвърдено решение № 266/ 21.12.2015 г. по гр. дело № 321/2015 г. на Великопреславския районен съд, с което са отхвърлени предявените от молителя Т. Я. Т. срещу П. Я. П. и И. Я. Т. (Е.) иск с правна квалификация чл. 44, във вр. с чл. 36, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност поради липса на съгласие на пълномощно, дадено от ищеца-молител в настоящото извънинстанционно производство на ответницата Т. (Е.), с нотариално удостоверяване на подписа с рег. № 3399/26.09.1981 г. от съдия в Шуменския районен съд и иск с правна квалификация чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване недействителност поради липса на представителна власт на договор за дарение на недвижим имот, извършен с нотариален акт № 171, том 2, дело № 602/1982 г. по описа на ШРС – в частта относно прехвърлянето от молителя на ответника П. Я. П. на 1/2 идеална част от застроено и незастроено дворно място от 350 кв.м., за което е отреден парцел ХХIV-632 от кв. 15 по плана на [населено място], съставляващо понастоящем поземлени имот с идентификатор 83510.661.243 по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № РД-18-52/25.11.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 337 кв.м., с адрес: [населено място], [улица], както и предявения само срещу ответника П. Я. П. иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на тази 1/2 идеална част от същия недвижим имот. Молителят релевира като основания за отмяна на влязлото в сила въззивно решение /доколкото, независимо от посоченото в молбата, по смисъла на чл.296, т.1 ГПК в сила е влязло именно решението на окръжния, а не на районния съд/ тези по чл. 303, ал. 1, т. 1, 2 и т. 5 ГПК.
Ответниците по молбата – П. Я. П. и И. Я. Т. (Е.) са депозирали по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК отговор, в който излагат съображения, че молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като не съдържа надлежни твърдения за наличие на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, респ. оспорват същата като неоснователна.
При проверка допустимостта на производството Върховният касационен съд, ІІ г.о., намира подадената молба за отмяна на влязло в сила съдебно определение за недопустима.
Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни фактически твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Тези твърдения очертават предмета на производството и определят обсега на правораздавателната дейност, осъществявана от ВКС в това производство. В конкретния случай такива твърдения липсват.
Основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В конкретния случай сочените от молителя „нови писмени доказателства“ са представени в инстанционните производства и се намират в кориците по делото.
Разпоредбата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК предвижда като основание за отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член на състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Във всяка от посочените хипотези източник на неправилността на влязлото в сила решение е извършено престъпление, установено по надлежния ред- с влязла в сила присъда на наказателния съд или с решение но гражданския съд по чл.124, ал.5 ГПК, когато наказателното преследване не може да бъде реализирано. В конкретния случай липсват твърдения такива хипотези да са установени по така предвидените в закона способи.
В молбата не са формулирани и никакви твърдения за наличието и на последното сочено основание за отмяна- това по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. По същество молителят релевира оплаквания за неправилност на въззивното решение на Шуменския окръжен съд поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон, които биха били релевантни в производство за проверка на правилността на акта по реда на инстанционния контрол, но не покриват никой от фактическите състави на основанията за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК. При липсата на изложение на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда, в който смисъл са и задължителните указания на т. 10 от ТР № 7 от 17.05.2017 г. по т.д. № 7/2014 г.
С оглед изложеното молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
О с т а в я без разглеждане молба на Т. Я. Т. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 107 от 25.05.2016 г. по в.гр. д. № 148/16 г. на Шуменския окръжен съд.
П р е к р а т я в а производството по гр. дело № 4328/2017 г. по описа на ВКС, II г.о.
О п р е д е л е н и е т о подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
Председател:
Членове: