3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
гр. София 08.04.2020 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 24 февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4245 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца П. В. С., чрез адв. И. И. срещу решение № 1347/05.06.2019 г. по гр.дело № 5825/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4825/16.07.2018 г. по гр.дело № 3305/2016 г. на Софийски градски съд в частта, с която предявеният иск с правно основание чл.49, вр.чл.45 ЗЗД от П. В. С. срещу „Ню медия груп“ АД е отхвърлен над сумата 3000 лв. до 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск се уважи изцяло.
В изложението е формулиран въпросът: при осъществено значително и трайно уронване на доброто име на едно добре известно в обществото лице със значителен престиж от голям медиен фактор със широк обществен отзвук за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди кои са преди всичко обстоятелствата и предпоставките, които следва да бъдат отчетени и взети предвид от съда, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК и ППВС № 4/1968 г.
Ответникът по касационната жалба „Ню медия груп“ АД не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД.
Прието е, че фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд въз основа на подробен и задълбочен анализ и е възприета от въззивния съд при условията на чл.272 ГПК.
Първоинстанционният съд е приел за безспорно между страните, че ответникът – „Ню медия груп“ АД е издател на вестник „Уикенд“. Приел е също, че издателят, чрез своите длъжностни лица определя характера и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност на основание чл.49 ЗЗД в качеството му на възложител на работата по съставянето, подбор и поместване на печатни материали. На 13.02.2016 г. в бр.6/2016 г. на вестник „Уикенд“ е публикувана статия, съдържаща изразите, посочени в исковата молба: че подготвя „бягството си от затвора и от България по примера на безследно изчезналия затворник Н. Н.-Ш.“, че се радва „на добро отношение от страна на затворническите шефове на пандиза“, че „се е договорил с прокурора от Окръжна прокуратура във Варна М. С. да се изниже от страната срещу 200000 лв.“, че „С. и хората му ликвидираха Ю. Г.“, че е засичан „неколкократно в хотел „Капитол“ на срещу с В. Руския“. Прието е от първоинстанционния съд от приложено писмо от Министерство на правосъдието ГД“Изпълнение на наказанията“, Затвора [населено място] от 15.03.2018 г., че ищецът изтърпява наказание „доживотен затвор без замяна“, определено с присъда по нохд № 303/2011 г. на Окръжен съд Шумен, изменена с внохд № 184/015 г. на Апелативен съд Варна, потвърдена с решение на ВКС по нд № 1559/2014 г. с начало на наказанието 22.09.2010 г. Посочено е, че към датата на публикуване на статията 13.02.2016 г. ищецът се е намирал в затвора.
Въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния съд, че изнесените неверни факти – ищецът да е подготвял бягството си от затвора, да се е договарял с прокурор за това, както и да е отговорен за убийството на Ю. Г. са му нанесли морални вреди с неголям интензитет. Приел е, че обстоятелствата, които ищецът е посочил като основание на иска са преживян срам и психическа болка от злепоставянето му, влошаване на здравословното му състояние.
От показанията на свидетелката П. – съпруга на ищеца е прието за установено, че в резултат на публикацията ищецът се притеснил заради реакцията на детето си на информацията за подготвяно бягство, че се влошило отношението на надзирателите. Посочил е, че няма данни за тежки проявления на емоционалните и психически преживявания у ищеца, че медицинските експертизи не установяват влошаване здравословното му състояние след публикацията.
От правна страна е прието, че издателят, чрез своите длъжностни лица определя характера и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност за верността на изнесената информация, ако в резултат на тези публикации са претърпени вреди. Прието е, че за основателност на предявения иск следва да се установи в условията на пълно и главно доказване, че процесните изявления, обективирани в статията, съдържат неверни клеветнически твърдения и са опозоряващи личността на ищеца, както и, че се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди. Приел е, че позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, който се отнася до укоримо от гледище на морала поведение на пострадалия и който е от естество да накърни доброто му име в обществото, като същевременно това твърдение е невярно.
Съдът е приел, че част от посочените в исковата молба цитати от публикацията са твърдения за конкретни факти: че ищецът подготвял бягството си от затвора, че се „договорил с прокурора на Окръжна прокуратура Варна М. С. да се изниже от страната срещу 200 000 лв.“, че „С. и хората му ликвидираха Ю. Г.“ и са позорящи, като са и неверни. Приел е също, че в този случай издателят носи отговорност за причинените от публикацията вреди, освен ако не докаже, че информацията е изнесена след добросъвестна журналистическа проверка, че такава не е установено да е извършена от ответника.
Относно размера на обезщетението са съобразени обстоятелствата: периода от време, в което са търпени вредите, характера им, техния интензитет и последици за ищеца, общественото му положение, отражението на публикацията върху здравето и семейството на ищеца. С оглед преценката на тези обстоятелства съдът е приел, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е сумата от 3 000 лв. Прието е, че по-висок размер на обезщетението не би съответствал на тежестта на позорните твърдения, на преките последици за ищеца, на отражението, което същите са имали върху неговия живот и върху неговия публичен образ. Поради съвпадане на изводите на първоинстанционния съд с тези на въззивния първоинстанционното решение в уважената част на иска е потвърдено.
По правния въпрос:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения въпрос от жалбоподателя. Въпросът не е правен, тъй като е формулиран хипотетично – т.е. възоснова на факти и обстоятелства, каквито съдът не е приел за установени. Според практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Така както е формулиран въпросът от жалбоподателя същият не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. С оглед на посоченото въпросът не е правен. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Всички останали доводи в изложението касаят правилността на въззивното решение и не представляват правни въпроси. Тези доводи съдът следва да преценява само ако се допусне касационно обжалване. В производството по чл.288 ГПК, каквото е настоящото Върховният касационен съд преценява, дали материалноправният или процесуалноправният въпрос е от значение за изхода по настоящото дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по настоящото дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. С оглед на посоченото съдът преценява, че доводите в изложението, касаещи правилността на въззивното решение не са правни въпроси. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1347/05.06.2019 г. по гр.дело № 5825/2018 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 14851/30.07.2019 г. подадена от ищеца П. В. С., ЕГН [ЕГН], чрез адв.И. И..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: