О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
гр. София, 09.12.2019 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч.гр.д.№ 4033 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба вх. № 7653 от 04.09.2019 г., подадена чрез куриер на 03.09.2019 г. от „БАНКА ДСК” ЕАД, представлявано от В. С. – главен изпълнителен директор, и Д. Н. – изпълнителен директор, действащи чрез старши юрисконсулт А. К., срещу определение № 457 от 21.08.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 584/2019 г. на Окръжен съд – Пазарджик. Иска се отмяна на въззивното определение и потвърдения с него отказ на съдия по вписванията при РС – Велинград.
Ответник по касация не е конституиран поради едностранния характер на производството.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на атакуваното определение, ВКС взе предвид следното:
С атакуваното определение е потвърдено Определение от 05.08.2019 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Велинград за отказ да разпореди заличаване на вписването на възбрана, вписана в СВ – Велинград под дв.вх.рег.№ 1312, акт № 149, том І от 11.09.2013 г. Окръжният съд се е позовал на възприетото в т. 3 от ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д.№ 1/2015 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което възбраните не се заличават след провеждането на публичната продан, освен в законово предвидените случаи. Даден е пример с разпоредбите на чл. 31, ал. 1 и 2 ПВ и е разяснено, че наложените възбрани не се погасяват, нито се отменят след извършване на публична продан на възбранения имот, като разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД е неприложима. Те бранят интересите както на купувача на публичната продан, защото му осигуряват по-ранна противопоставимост на правото на собственост (от вписването на най-ранната възбрана от кредитор участвал в разпределението, а не от вписване на постановлението за възлагане), така и на всяко лице, имащо качеството кредитор на длъжника, чийто недвижим имот е под възбрана. След влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права. В конкретния случай е прието, че процесната възбрана брани права на взискател по друго изпълнително дело (по описа на ЧСИ И. Х., рег.№ *** на КЧСИ), различно от изпълнителното дело, по което касаторът е придобил имотите на публична продан (изп.д.№ 20118200401680 на ЧСИ Т. Л., рег.№ *** на КЧСИ). Няма данни разпределението по изп.д.№ 20118200401680 на ЧСИ Л. да е извършено с участието на взискателя, ползващ се от възбраната по изп.д. на ЧСИ И. Х.. Тя предхожда публичната продан на имотите и следва да бъде запазена, защото не може да се изключи възможността същите имоти отново да се върнат в патримониума на длъжника Д. Д. и по отношение на тях отново да се проведе публична продан.
В представеното изложение на касационните основания е поставен въпросът „Следва ли вписаната възбрана по изпълнението върху недвижим имот, придобит на публична продан, да бъде заличена от съдията по вписванията по искане на придобилия собствеността след влизане в сила на постановлението за възлагане, ако възбраната му е непротивопоставима и не брани права?” – с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и с позоваване на Определение № 141 от 17.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 3974/2015 г. на ВКС, II г.о. и Определение № 117 от 08.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 1034/2019 г. на ВКС, I г.о.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по следните съображения:
С оглед обективираната от въззивния съд правораздавателна воля поставеният въпрос няма обуславящо значение за изхода на спора. Същият предпоставя въззивният съд да е приел че възбраната, чието заличаване се иска, е непротивопоставима на „БАНКА ДСК” ЕАД и едновременно с това не брани права. Въззивният съд е формирал извод за отсъствие на противопоставимост (с оглед липсата на разпореждания, извършени от длъжника Д. Д. или искови молби на трети лица, вписани след възбраната с дв.вх.рег. № 1314, акт № 149, том I от 11.09.2013 г., но преди вписването на постановлението за възлагане). Наред с това, обаче, е приел, че обсъжданата възбрана брани правата на трето лице – взискателят по изп.д. на ЧСИ И. Х.. Именно с оглед охраняването на правата на това трето лице е потвърден постановеният отказ за заличаване на възбраната, вписана в СВ – Велинград под дв.вх.рег.№ 1312, акт № 149, том І от 11.09.2013 г. Така формираната правораздавателна воля както изключва релевантността на поставения от касатора въпрос, така и се явява съответна на постановките по т. 3 от ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д.№ 1/2015 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които вписана възбрана по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложена в изпълнително производство по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличава след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези. Като примери за такива са посочени разпоредбата на чл. 31 ПВп (с „писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението” или „по искане на заинтересования със заявление, към което прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи”); освобождаването на недвижимия имот от изпълнение без отпадане на самото основание за обезпечение и служебно заличаване на вписаната възбрана по искане на съдебният изпълнител, който е поискал налагането й (чл. 494, ал. 2 in fine ГПК); влизане в сила на постановление за прекратяване или разпореждане за приключване на изпълнителното производство и служебно вдигане от съдебния изпълнител на наложените от него възбрани с изключение на възбраните по публични продани, извършени преди влизането в сила на съответното постановление или разпореждане (чл. 433, ал. 3 и ал. 4 ГПК); отхвърляне на обезпечения иск или прекратяване на производството по него и заличаване на възбраната по молба на заинтересованата страна въз основа на влязло в сила съдебно определение за нейната отмяна (чл. 402 ГПК). Наложените възбрани не се погасяват, нито се отменят след извършване на публична продан на възбранения имот и разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД е неприложима. Те бранят интересите както на купувача на публичната продан (осигуряват му по-ранна противопоставимост на правото на собственост – от вписването на най-ранната възбрана от кредитор, участвал в разпределението, а не от вписване на постановлението за възлагане), така и на всяко лице, имащо качеството кредитор на длъжника, чийто недвижим имот е под възбрана (обезпечават удовлетворяването на имущественото субективно материално право, установено със сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие). В случая отсъства писмено нареждане от ЧСИ И. Х., т.е. не са налице предпоставките по чл. 31, ал. 1 ПВп, нито се твърди или установява наличие на друго предвидено от закона основание за заличаване на процесната възбрана.
С оглед съответствието между въззивния акт и задължителната практика, не е налице както общото, така и допълнителното основание за допускане на обжалването при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Данните по делото потвърждават констатацията на въззивния съд, че съществува лице, чиито права се бранят от възбраната, чието заличаване е поискано от касатора, за което лице няма данни да е участвало в разпределението, извършено при публичната продан по изп.д.№ 20118200401680 на ЧСИ Т. Л., рег.№ *** на КЧСИ, следователно същото е останало с неудовлетворено вземане. Обсъжданата възбрана предхожда публичната продан и следва да бъде запазена, тъй като не може да се изключи възможността придобитият от касатора имот отново да се върне в патримониума на длъжника и по отношение на същия да се проведе нова публична продан. В същия смисъл са и постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 338 от 19.07.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 2722/2019 г., III г.о.; Определение № 177 от 12.10.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1418/2018 г., II г.о.; Определение № 144 от 26.07.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 729/2018 г., I г.о., ГК и др. Аргумент за противното не следва от посочените от касатора Определение № 141 от 17.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 3974/2015 г. на ВКС, II г.о. и Определение № 117 от 08.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 1034/2019 г. на ВКС, I г.о., доколкото не е налице сходство от фактическа страна между разгледаните с тях и настоящия казуси, поради което същите се явяват неотносима към случая съдебна практика.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 457 от 21.08.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 584/2019 г. на Окръжен съд – Пазарджик.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: