О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
София, 02.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 28/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Д“ АД – гр. С. срещу решение № 175 от 01.10.2008г. по гр. д.303/08г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение от 20.12.2007г. по гр.д.578/2007г. на Софийски градски съд, в частите му, с които е отхвърлен иска по чл.407, ал.1 ТЗ и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, по същество е осъден “ ДЗИ- О. застраховане” АД- гр. С. да заплати на Д. С. Б. на основание чл.407, ал.1 ТЗ / отм./ сумата 18000лв. – съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й – С. Б. и е оставено в сила решението на първостепенния съд в частта, с която е бил отхвърлен иска по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът по касация- Д. Б. е на становище, че жалбата не следва да бъде допусната до касационно обжалване, а ако се разглежда по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата, по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поддържал, че съществения материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд със своето решение е правото на пострадалото лице да получи обезщетение за вреди от застрахователя по задължителна застраховка “ гражданска отговорност” на МПС, при условие, че същото има изпълнителен титул спрямо прекия причинител на вредите за същите вреди, издаден въз основа на уважен в наказателния процес, граждански иск срещу него. С оглед този въпрос е поддържано противоречие между приетото с обжалваното решение и приетото с решение №127 от 19.03.2008г. по гр.д. 640 /07г. на Върховен касационен съд, І т.о. и определение №101от 20.04.2007г. по ч.т.д. 85/07г. на ВКС, І т.о. Така е изведено наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Софийски апелативен съд е приел основателност на предявения от Д. Б. против ДЗИ- О. застраховане”АД – гр. С. иск за възмездяване на вредите произтичащи от смъртта на дъщеря й при ПТП, насочен към застрахователя по застраховка “ гражданска отговорност”,тъй като били налице предпоставките за ангажирането й, с оглед това, че претендираното обезщетение е в рамките на лимитираната отговорност на застрахователя и по делото били събрани доказателства, че ищцата не била удолетворена за вредите от деликта пряко от причинителя.
Формулирания от касатора въпрос, с оглед приетото за основателност на претенцията, въпреки, че е било установено, че ищцата е разполагала с изпълнителен титул срещу деликвента, преди завеждане на иска е съществен, тъй като е в пряка относимост към решаващите мотиви на въззивния съд и определя изхода на спора, а освен това същия е разрешен в противоречие със приложените – решение №127 от 19.03.2008г. по гр.д. 640 /07г. на Върховен касационен съд, І т.о., с които по същият въпрос и при аналогична фактическа обстановка е прието обратното – изведена е неоснователност на иска на пострадалия срещу застрахователя по застраховка “ гражданска отговорност” на деликвента след като вече е била ангажираната отговорността на последния за същите претърпени вреди и с определение №101от 20.04.2007г. по ч.т.д. 85/07г. на ВКС, І т.о.,с което е приета недопустимост на пасивното съединяване на искове на увреденото лице срещу прекия причинител и неговия застраховател, извън евентуалното им съединяване и е направен извод, че доколкото в случая пострадалата е направила своя избор, като е предявен и уважен иск срещу деликвента то е недопустим иск за същите вреди и срещу застрахователя му по риска “ гражданска отговорност”.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което следва да бъде допусната до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касатора следва да внесат държавна такса в размер на 360лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 175 от 01.10.2008г. по гр. д.303/08г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора- “Д“ АД – гр. С. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 360лв.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: