О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
гр.София, 09.03.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1637 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Б. Я. срещу решение № 1* от 26.06.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 2* от 2008 г., с което частично е потвърдено решение № 32 от 30.04.2008 г. на Пловдивския районен съд по гр.д. № 3* от 2007 г. за разпределение на ползване на приземен и тавански етажи от жилищна сграда, построена в УПИ II-1162 в кв.23 по плана на гр. П., кв.”Х” и е отменено първоинстанционното решение по отношение на разпределението на ползването на намиращите се в това дворно място постройки, като е извършено ново разпределение на ползването на тези постройки между тримата съсобственици на мястото.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 1* от 27.01.2009 г. по гр.д. № 3* от 2007 г. на ВКС, Първо г.о. по въпроса дали установеното от преди смъртта на общия наследодател фактическо разпределение на ползването следва да е единствен критерий за съда, когато разпределя ползването на съсобствен имот по реда на чл.32, ал.2 от ЗС или при това разпределение съдът следва да вземе предвид и други обстоятелства, като например правата на страните в съсобствеността и целесъобразността на разпределението. Освен това се твърди, че произнасянето на ВКС по този въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата Я. Б. Я. и С. Б. П. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: При постановяване на решението си за разпределение на ползването на съсобствените между страните приземен и тавански етажи от жилищната сграда и на постройките, изградени в УПИ II-1162 от кв.23 по плана на гр. П., кв.„Х”, въззивният съд е приел вариант за разпределение, който съответства на завареното фактическо ползване на имотите от съсобствениците и на правата на страните в съсобствеността. Конкретно за разпределението на ползването на приземния етаж е взел предвид, че той се състои от три стаи, баня, тоалетна и коридор, че съсобствениците са трима с равни права и поради това е разпределил ползването на този етаж, като е предоставил за ползване на всеки от съсобствениците по една стая, а банята, тоалетната и коридора е оставил за общо ползване. По отношение на другите постройки в дворното място съдът е извършил разпределение на ползването, съответстващо на фактическото ползване на тези постройки от всеки от съсобствениците, като е отчел и факта, че постройка № 1 няма самостоятелен вход, а за нея се влиза през постройка № 2, и като такава не може да бъде дадена за ползване на съсобственик, различен от този, който ползва постройка № 2- в случая С. П. , която със свои средства е изградила постройка № 2 и фактически ползва тази постройка към настоящия момент. Счел е за неотносимо към спора възражението на ищеца, че постройка № 3 не може да се ползва за гараж, тъй като нито една от четирите постройки в дворното място не са били строени за гаражи и не се ползвали като такива към настоящия момент.
Така постановеното решение не противоречи на изложеното в решение № 1* от 27.01.2009 г. по гр.д. № 3* от 2007 г. на ВКС, Първо г.о. В това решение на ВКС е прието, че при разпределение на ползването по реда на чл.32, ал.2 от ЗС съдът замества мнозинството от собствениците и преценява целесъобразността, както и възможностите, съобразно участието в съсобствеността за разпределяне ползването на общите имоти. Същото е прието и от въззивния съд в обжалваното решение- в това решение съдът е извършил разпределение на ползването на съсобствения имот по целесъобразност и като е взел предвид притежаваните от съсобствениците квоти в съсобствеността. Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като това основание касае противоречие на обжалваното решение само със задължителна практика на ВКС /ППВС, Тълкувателни решения, постановени след влизане в сила на Закона за съдебната власт от 1994 г. или решения по чл.290 от новия ГПК/, а в случая касаторът не е посочил такава задължителна практика на ВКС, на която обжалваното решение да противоречи.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато за конкретния правен спор няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона и на правото по аналогия, или когато има неясна или непълна правна уредба, поради което се налага тълкуване на закона, или когато поради промени в законодателството или обществените отношения се налага да бъде дадено ново тълкуване на дадена правна норма. В случая по отношение разпределението на ползването на съсобствени вещи има ясна правна уредба в чл.32, ал.2 от ЗС и последователна съдебна практика, която не се налага да бъде коригирана.
С оглед на гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на И. Б. Я. срещу решение № 1* от 26.06.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 2* от 2008 г.,
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.