О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
гр.София, 12.03.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети март, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 5333 описа на ВКС за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 07.05.2008г. по гр.д. № 294 / 2007г., с което Софийски градски съд, като е оставил в сила решение от 27.02.2007г. по гр.д. №2915/2006г. на Софийски районен съд, е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето В. Н. , родено на 13.05.1996г., на бащата Н. Р. , а на майката Д. И. е определил режим на лични отношения с детето и го е осъдил да му заплаща по 50 лева месечна издръжка.
Жалбоподателят – Д. И. Р. , поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 27.02.2007г. по гр.д. №2915/2006г. на Софийски районен съд, е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето В. Н. , родено на 13.05.1996г., на бащата Н. Р. , а на майката Д. И. е определил режим на лични отношения с детето и го е осъдил да му заплаща по 50 лева месечна издръжка. Приел е, че в интерес на детето е да продължи да живее в обичайната си социална среда-при бащата, каквото желание е заявило и самото то, за да може да продължи да се развива при услови максимално близки до тези, отпреди раздялата на родителите му.
Като е обжалвала решението на въззивния съд с касационната жалба жалбоподателката е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен материално правен интерес, а именно относно установяване най-точно какъв е интересът на децата, при определяне кой от двамата родители да упражнява непосредствено родителските права. Жалбоподателката поддържа, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно предоставяне упражняване на родителските права по отношение на непълнолетните деца при развод, а също така и по съществен процесуален въпрос, касаещ преценката на доказателствата относно интереса на децата. С решението си въззивният съд именно при анализ на всички доказателства е приел, че в интерес на детето е родителските права да се упражняват от бащата. Той не е отрекъл родителското качество на майката Д. И. и именно чрез определения режима на лични отношения тя ще продължи да участвува в тяхното възпитание.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като жалбоподателката не сочи да е налице липса на практика на ВКС по този въпрос, нито сочи аргументи за необходимост от промяна на установената практика. Точно обратното, константната практика на ВКС е намерила отражение и в Постановление №1/1974г. на ВС и именно съобразявайки се с посочените в нея критерии за отчитане привързаността на децата, качествата на родителя, средата в която те ще живеят, съдът като е анализирал всички доказателства, е преценил интереса на детето и е предоставил упражняването на родителските права на бащата. Преценката на съдилищата за това, на кой родител да се предостави упражняването на родителските права по отношение на непълнолетните деца при развод на родителите, с оглед нуждата да бъде съобразен в най-пълна степен интереса на децата, е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съдиите, решаващи спора по същество, поради което в случая не може да се поставя въпрос за наличие на неточно приложение на материалния и процесуален закон, която да налага произнасяне на Върховният касационен съд за налагане на единна практика ако не е налице значително отклонение от установената такава. Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допустимост на касационното обжалване, а съставляват порок на решението по който съдът може да се произнесе само ако обжалването бъде допуснато.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК на решение от 07.05.2008г. по гр.д. № 294 / 2007г. на Софийски градски съд по жалба на Д. И. Р.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: