О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
гр. София 20.04.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на тринадесети април, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Емилия Василева
Боян Балевски
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1100/09 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за с. к. /АСК/ – гр. С. срещу решение № 215 от 30.07.2009 г. на Ловешки окръжен съд по гр. д. № 350/2009 г., с което е оставено в сила решение №463 от 08.08. 2008 г. на Ловешки районен съд , постановено по гр.д. № 05/08 по описа на съда, с което е отхвърлен искът на АСК срещу АНАСТА АД-Ловеч за заплащане на сумата от 2 637,90 лева-неустойка за забава върху осма годишна разсрочена вноска от цената по договор за приватизационна продажба на 350 дяла от капитала на „Е”ЕООД-гр. Ловеч сключен на 19.11.1998 г., както и решението № 660 от 06.01.2009 г. на същия съд по същото дело, с което е отказано допускане поправка на очевидна фактическа грешка на първото решение с оплакване за неправилност на обжалваното решение .
В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че правните въпроси от значение за изхода на спора са два:1. Дали кредиторът може да бъде задължен да получи нещо различно от уговореното между страните в договора 2. за това, дали е приложима разпоредбата на чл.8 ал.3 от Закона за обезщетяване собствениците на одържавени имоти /ЗОСОИ/ при положение, че купувачът е в забава, съгласно чл.8 ал.4 от ЗОСОИ. Твърди се, че тези два въпроса са решени от въззивния съд в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по касационната жалба изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване като счита същото за недопустимо , а по същество жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което оставя в сила решението на Ловешки районен съд, с което е отхвърлен искът на АСК срещу АНАСТА АД-Ловеч за заплащане на сумата от 2 637,90 лева-неустойка за забава върху осма годишна разсрочена вноска от цената по договор за приватизационна продажба на 350 дяла от капитала на „Е”ЕООД-гр. Ловеч сключен на 19.11.1998 г., въззивната инстанция е приела, че ответникът-купувач на дяловете е погасил задължението си за заплащане на цялата цена още към датата на падежа на втората вноска чрез плащане с компенсаторни записи в изрично уредената от закона хипотеза на чл.8 ал.3 от ЗОСОИ .
В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че правните въпроси от значение за изхода на спора са два:
Първият въпрос: дали кредиторът може да бъде задължен да получи нещо различно от уговореното между страните в договора не е решен в противоречие с практиката на ВКС. По този има изрична правна уредба, в която законодателят е предвидил при приватизационните сделки, при заварени случаи на разсрочено плащане, плащането на цената да може да се осъществява и чрез компенсаторни записи –чл.8 ал.3 от ЗОСОИ в ред. ДВ бр.25 от 16.03.2001 г. , т.е. изрично е дал възможността на купувача да погаси задължението си по договора по начин различен от уговореното. По въпроса, дали е приложима разпоредбата на чл.8 ал.3 от Закона за обезщетяване собствениците на одържавени имоти /ЗОСОИ/ при положение, че купувачът е в забава, съгласно чл.8 ал.4 от ЗОСОИ ВКС се е произнесъл с решение по чл.290 ГПК, което се явява задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК: решение №80 от 04.07.2009 г. по т.д. № 725/ 2008 г. на Първо отделение на ТК на ВКС, с което е прието , че след като продавачът е уведомен и се е съгласил плащането на цената да стане чрез компенсаторни записи на основание чл.8 ал.3 ЗОСОИ преди настъпване падежа на първата вноска, то това го освобождава от задължението да погасява междинните вноски, чийто падеж настъпва преди цялостното изплащане на остатъка от цената или погасителния ефект на плащането с компенсаторни бонове е проявен изцяло и липсва забава за тези вноски, а следователно и основание за начисляване на неустойка.
С оглед изложеното не налице основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК: с обжалвания акт въззивната инстанция се е произнесла по правен въпрос от значение за спора като същият е решен съобразно практиката на ВКС, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 215 от 30.07.2009 г. на Ловешки окръжен съд по гр. д. № 350/2009 г
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: