О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№214
София, 01.04. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 140 по описа за 2010 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от П. С. Д. срещу определение на Кюстендилския окръжен съд, постановено по гр.д. № 768/2009 г.
С него е потвърдено определение на Районен съд – Сандански да се приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск, предявен от ищеца П. Д. против ответника Ю. „Н”, Благоевград.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. и от легитимна страна, но е срещу акт, който не подлежи на обжалване.
Законодателят изрично е разпоредил в чл. 274, ал. 1 ГПК от 2007 г. /аналогично на чл. 213 ГПК от 1952 г., отм./ кои определения на съда могат да бъдат обжалвани отделно с частни жалби. Това са две категории актове: 1. преграждащи по-нататъшното развитие на делото /за прекратяване, спиране, отказ за възобновяване и др., с които фактически се прегражда възможността за постановяване акт по същество на заявеното искане за защита на съответното материално право/; 2. изрично посочените случаи в закона.
Актът на съда да приеме за съвместно разглеждане нова претенция по реда на чл. 212 ГПК не е изрично предвиден като подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ГПК.
Не попада и в другата категория – преграждащ движението по делото. Действително, с предявяването на инцидентен установителен иск, преюдициалното правоотношение става не само предмет на изследване, но и предмет по материално-правния спор, произнасянето по който намира отражение и в диспозитива на съдебния акт. Постановяването на решение по такъв иск ще формира сила на присъдено нещо и по него в отношенията между страните. Отказът за приемането му, обаче, е отказ да се разгледа в същото производство, наред с иска по исковата молба, но не е преграждащ относно възможността да се разгледа самия материален спор, предмет на иска по чл. 212 ГПК. Съдът не е отказал разглеждане изобщо на спора, а е отказал да допусне обективно съединяване на искове /по аналогичен начин са разрешени в ГПК и други случаи на отказ да се стигне до последващо обективно съединяване на искове – чрез въвеждане на ново основание, наред с първоначалното или в евентуалност – чл. 214 ГПК, чрез предявяване на насрещен иск – чл. 211 ГПК, чрез предявяване на обратен иск – чл. 219, ал. 3 ГПК/.
При това, ако действително предметът на инцидентния установителен иск има за предмет преюдициалното правоотношение, то ще бъде разгледано от сезирания съд, макар и в мотивите на съдебния акт по висящия спор, поради което и прекият интерес на страната във връзка с главния иск няма да бъде накърнен.
Изложеното позволява да се обобщи, че подадената касационна жалба е недопустима, което е основание да бъде оставена без разглеждане, като образуваното по нея касационно производство – прекратено.
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, подадена от П. С. Д. срещу определение на Кюстендилския окръжен съд, постановено по гр.д. № 768/2009 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по частно гражданско дело № 140 по описа на Върховния касационен съд за 2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: