О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
София, 10. 05. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми май две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 2665 /2013 г.:
Производство по чл.274,ал.3 вр. чл.83,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Я. И. срещу определение от 14.03.2013 г., постановено по гр. д. № 223 /2013 г. на Добрички окръжен съд, г.о., с която е оставена без уважение нейна частна жалба срещу определение № 25 от 15.01.2013 г. по гр.д. № 538 /2012 г. на Каварненски районен съд, с което е отказано на Д. Я. И. да бъде освободена от държавна такса и разноски по делото.
Жалбоподателят, твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и излага доводи за наличието на основания за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване и за неговата незаконосъобразност.
Настоящият състав установи следното:
Жалбоподателят Д. Я. И. е предявила срещу Н. Ф. И. иск с посочено от нея (л.44) правно основание чл.26,ал.2,предл.2 ЗЗД за признаване за установено, че посочен договор за доброволна делба на недвижим имот – нива от 73.002 дка, сключен между П. Д. И. – покойният съпруг и наследодател на Д. Я. И. и ответника е нищожен, т.к. не е подписан от П. Д. И.. В исковата молба е посочена цена на иска 8 584.90 лева и държавна такса в размер на 343.40 лева.
Първоинстанционният съд е отказал да освободи Д. Я. И. от заплащането на държавни такси и разноски, като е приел, че от събраните от него доказателства се установява, че Д. Я. И. притежава по наследство от съпруга си 49.01 дка нива в землището на [населено място], [община], от което следва, че Д. Я. И. не е декларирала коректно имущественото си състояние пред съда и пред [община], както и че в декларацията и липсва отбелязване за наказателна отговорност по чл.313 НПК.
По частна жалба на Д. Я. И. въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд с мотиви, че от 2007 г. до 2009 г. ищцата Д. Я. И. е продала апартамент в Д. и дворно място с къща в [населено място] и според посоченото в документите е реализирала доход от 19 000 лева, при което е формирал извод, че липсата на имущество към момента на предявяване на исковата молба, при данни за осребрено такова в предходен момент и на значителна стойност, не дава основание да се приеме, че ищцата няма достатъчно средства да заплати държавната такса в размер на 343.40 лева, като следва да се отчетат и правата и върху процесния имот при евентуално положително за нея решение и при данни да е единствен наследник на съпруга си – съделител.
Жалбоподателката е извела процесуалноправния въпрос : от значение ли е за освобождаване от държавни такси и разноски на лице без материални и финансови възможности към датата на подаване на исковата молба, че това лице в миналото си е разполагало с финансови средства за заплащане на същите, след като към момента на подаване на исковата молба не разполага с такива.
Видно от изложеното за мотивите на обжалваното определение, въпросът е обуславящ.
Въпросът е разрешен в противоречие с представеното от жалбоподателя Д. Я. И. определение № 124 /10.05.2012 г. по ч.гр.д. № 124 /2012 г. по описа на Бургаски апелативен съд, с което е прието, че обстоятелството с какви средства е разполагал ищецът към момента на сключване на договора (минал момент), чието обявяване за окончателен иска, не е от значение при преценка на предпоставките на чл.83,ал.2 ГПК. Противоречивото разрешение обосновава наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
По изведения въпрос настоящият състав намира, че правилото на чл.83,ал.2 ГПК задължава съда да прецени дали задълженото за такси и разноски по производството на делото физическо лице притежава средства да ги заплати, преценката следва да бъде извършена към момента на подаване на молба за освобождаване от такси и разноски.
Правилото изисква от съда да съобрази изрично посочени обстоятелства въз основа на доказателства за това, както и да съобрази всички други обстоятелства, за които приеме, че имат значение за извода за имущественото състояние на задълженото физическо лице (молителя), съдът следва да прецени и връзката между релевантните обстоятелства.
Затова и формулировката на т.1 (на чл.83,ал.2 ГПК ) – изразът „доходите на лицето и на неговото семейство” не ограничава правото на съда да преценява и обстоятелства, осъществени в период от време преди възникване на задълженията, когато обстоятелствата обосновават извод за състоянието в момента, както е при наличието на факти за значителни и трайни доходи или липсата на такива или за разходи извън обичайните или липсата на такива.
Съдът следва да вземе предвид и липсата на доказателства за имущественото състояние, както и липсата на декларация по т.2 или липсата на пълнота на декларираните в нея обстоятелства, което затруднява формирането на извод за имущественото състояние на молителя в момента, който е предпоставка за освобождаването му.
Съдът следва да вземе предвид и че освобождаването от задължението за заплащане на такси и разноски в производството е изключение от правилото, че такива се дължат и следва да се заплащат, не може да се тълкува разширително и може да бъде постановявано само въз основа на доказателства.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
От твърденията на Д. Я. И. в исковата молба следва извод, че тя е единствен наследник на покойния и съпруг и че той е оставил в наследство имоти, един от които е процесният. Следователно има и други.
Представената от Д. Я. И. декларация по чл.83,ал.2 ГПК е непълна, в нея се съдържа твърдение, че не притежава недвижими имоти (което противоречи на твърденията в исковата молба) и МПС, но не се съдържа изявление за наличието или липсата на банкови влогове и други вземания, каквито могат да бъдат ренти и наеми, за които твърди в исковата молба, че съпругът и е получавал от имотите си. Въпреки, че непълнотите в декларацията са установени от първоинстанционния съд и са посочени като основание за отхвърляне на молбата на Д. Я. И. за освобождаване от такси и разноски поради непълнота на данните, Д. Я. И. не е представила по-пълна декларация пред горните две инстанции, вместо това тя оспорва тълкуването на съда с доводи какво трябва да се подразбира от изявленията и.
В делото се съдържат доказателства, че през 2006 г. Д. Я. И. е купила общински апартамент за сумата 14 025.28 лева, а през 2007 г. го е продала за посочена сума 12 000 лева (от което може да се предположи, че или в сделката има елемент на дарение, или че не е посочена действителната продажна цена, от което възниква съмнение за верността на декларациите, които прави Д. Я. И. пред държавните органи) и че през 2009 г. е продала дворно място и къща в [населено място] за сумата 7 000 лева, преди това е отчуждавала възмездно други имоти. Моментът на последните възмездни разпореждания не е отдалечен във времето, а получената парична сума е значителна, както твърди и самата Д. Я. И. в частната си жалба, и при липсата на пълни данни за настоящото и имуществено състояние, не подкрепя твърдението на Д. Я. И. за липсата на достатъчно средства да заплати дължимата от нея държавна такса.
В обобщение следва да се приеме, че представените доказателства и непълната декларация на Д. Я. И. не обосновават извод за липсата на средства да заплаща дължимите от нея съдебни такси и разноски.
От изложеното следва, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, а насрещната страна не претендира разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение от 14.03.2013 г., постановено по гр. д. № 223 /2013 г. на Добрички окръжен съд, г.о.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.03.2013 г., постановено по гр. д. № 223 /2013 г. на Добрички окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДА0ТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.