О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
София, 12.10.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д. №21/2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. Н. А. срещу решение от 8.06.2015г., постановено по в.гр.д. №11070/2014г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІV-Д състав.
В касационната жалба на А. А., изпратена по пощата на 6.08.2015г., се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че липсва активна процесуална легитимация от страна на Съвета на директорите на [фирма] за предявяване на исковете по чл.240 ал.2 ТЗ. Същевременно се сочи, че жалбоподателят в качеството му на изпълнителен директор на акционерното дружеството е действал в изпълнение на решение на колективния орган – Съвета на директорите, който орган би следвало да отговаря по исковете за причинените вреди. Претендира се отмяна на въззивното решение, отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените от касатора разноски по делото.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касация без да формулира конкретен правен въпрос, твърдейки, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в посочени в изложението решения.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по касация [фирма] – [населено място], в който се твърди, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като от една страна липсва поставен правен въпрос по см. на чл.280 ал.1 ГПК, а от друга – тъй като в цитираните от касатора решения на ВКС, не се съдържат противоречия с изводите в обжалваното въззивно решение. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е недопустима като подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане.
С обжалваното решение въззивният състав от Софийски градски съд е отменил изцяло решение №І-34-12/25.03.2014г. по гр.д.№17455/2013г. на СРС, 34 с-в, и вместо него е постановил осъждането на ответника А. Н. А. да заплати на [фирма] на основание чл.240 ал.2 ТЗ сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди – претърпяна загуба от наложена имуществена санкция с наказателно постановление №11011402/28.11.2011г. на АДФИ, както и сумата 15 000 лв. на основание чл.240 ал.2 ТЗ, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди – претърпяна загуба от наложена имуществена санкция с наказателно постановление №11011403/28.11.2011г. на АДФИ.
Предмет на спора, образуван по исковата молба на Летище П.” ЕАД против А. А., са два обективно съединени иска с правно основание чл.240 ал.2 ТЗ, съответно за сумата от 10 000 лв. и 15 000 лв., представляващи вреди за дружеството по издадени две отделни наказателни постановления от Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/ съответно №11011402/28.11.2011г. и №11011403/28.11.2011г. във връзка с подписани от ответника в качеството му на изпълнителен директор на [фирма] на две отделни решения, съответно №2/10.12.2008г. и №3/15.12.2008г. за откриване на процедури за възлагане на две различни „частни поръчки”.
Отделната цена на исковете при обективно /кумулативно/ съединяване на искове произтича от разпоредбата на чл.72 ал.1 ГПК /в този смисъл е константната и непротиворечива практика на ВКС – определение №374 по т.д.№3087/2014г., ВКС, ТК, І-во т.о., определение №280 по ч.т.д.№ 806/2015г. , ВКС, ТК, І-во т.о., определение №463/30.09.2016г. по ч.т.д.№1583/2016г. на ВКС, ІІ т.о. и други/.
Отговорността на ответника за вреди по чл.240 ал.2 ТЗ е обусловена от сключения между страните по делото Договор за възлагане на управлението на едноличното акционерно дружество с държавно участие на капитала №ВД-123/21.10.2008г., който договор има характеристиката на търговска сделка по см. на чл.286 ал.1 ТЗ, което от своя страна определя делото като „търговско” по см. на чл.280 ал.2 т.1 ГПК.
От изложеното следва, че в настоящото производство ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане с цена по-малка от 20 000 лв. за всеки един от кумулативно съединените искове. Съобразно изменението на чл.280 ал.2 т.1 ГПК /ДВ бр. 50 от 3.07.2015г. в сила от 7.07.2015г./ производството по тези дела е двуинстанционно. Съгласно пар.14 от П. /ДВ бр. 50 от 3.07.2015г. / подадените преди влизането в сила на този закон касационни жалби се разглеждат при досегашните условия и ред. В случая касационната жалба е подадена на 6.08.2015г. /т.е след влизане в сила за изменението на чл.280 ал.2 ГПК на 7.07.2015г/, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.280 ал.2 т.1 ГПК в сегашната й редакция.
На основание чл.78 ал.4 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на [фирма] сумата 3 360лв. – доказани разноски за заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС за процесуална защита пред касационната инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.280 ал.2 т.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. Н. А. срещу решение от 8.06.2015г., постановено по в.гр.д. №11070/2014г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІV-Д състав.
ОСЪЖДА А. Н. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [улица], ап.3, да заплати на Летище П.” ЕАД – ЕИК[ЕИК] от [населено място], Област П., сумата 3 360 лв. /три хиляди триста и шестдесет лева/ – разноски за касационната инстанция.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на Търговската колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :