О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
[населено място], 12,10,2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение,в закрито заседание на десети октомври, през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 699 по описа за две хиляди и шестнадесета година, съобрази следното:
Производството е образувано по жалба , наименована „касационна”, на С. И. А. и Д. И. А. , против съдебен акт, наименован решение – № 108 / 19.01.2015 год. на Софийски апелативен съд, с което и предвид предходно заявен отказ на същите страни от предявените от тях против [фирма] и К. П. Ц. искове, е постановено обезсилване на първоинстанционното решение и производството по делото е прекратено. Поради постановяване на „решението „ от съдебен състав, различен от състава, провел последното съдебно заседание, жалбоподателите считат, че така постановеното „решение „ е нищожно. С това им твърдение се изчерпва касационната жалба, както и приложеното изложение по чл.280 ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че жалбата е подадена в срока, указан на страните и е насочена срещу допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе , настоящият състав съобрази следното :
Атакуваният съдебен акт, макар титулуван „ решение „ има характер на „определение„, тъй като с него не се разрешава спорът по същество между страните, а единствено се материализират дължимите, с оглед заявеният от ищците отказ от искове, процесуални последици – обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на въззивното производство. В случая не е приложимо разрешението на т.7 от ТР № 2 / 02.07.2004 год. по тълк.дело № 2 / 2004 год. на ОСГК и ТК на ВКС,тъй като не се касае за произнасяне на въззивния съд по основателността на въззивната жалба, с оглед засегнато от недопустимост първоинстанционно решение / мотиви към т.7 /. В последното съдебно заседание действително е участвал състав, различен от постановилия „ решението „, но в същото не е даван ход на устните състезания , а и ,вече се посочи, произнасянето на новия съдебен състав не е произнасяне по съществото на спора, нито по основателността на въззивната жалба. Поради това и иницииралата настоящото производство жалба няма характеристиката на касационна жалба , по смисъла на чл.284 ГПК, а на частна жалба срещу съдебния акт, с характер на определение, макар погрешно титулуван решение – № 108 от 19.02.2015 год., за подаването на която следва да се зачете даденият от съда срок – 30 – дневен.
Предвид преждеизложеното, изложението по чл.280 ал.1 ГПК не подлежи на коментар, а такова не би било необходимо и при обосноваване на касационен довод за нищожност на съдебно решение, за която съдът следи служебно / чл. 293 ал. 4 вр. с чл. 270 ГПК /.
Атакуваният съдебен акт не е нищожен. За разлика от произнасянето по съществото на спора / какъвто характер няма обезсилването на първоинстанционното решение в настоящата хипотеза – със същото единствено се заличават с обратна сила правните последици по предходно извършеното произнасяне по съществото на спора , по волята на ищците /, прекратяването на производството поради отказ от иска, респ. обезсилването на предходно постановения по същество,невлязъл в сила съдебен акт, като последица от отказа,е действие различно от „разглеждането на делото„ / чл.187 ал.1 ГПК отм., чл.235 ал.1 ГПК в сила от 01.03.2008 г./. За действителността на същото е без значение наличието на идентичност между състава, приел волеизявлението на страната за отказ от иска,и състава, произнесъл се по същото,липсата на каквато идентичност би могло да бъде и последица от междувременни кадрови промени. Съдът не формира правни изводи, вкл. по основателност на въззивна жалба,за да би бил обвързан с изявленията на страните в последното по ред съдебно заседание, каквото законодателят цели с разпоредбата на чл.235 ал.1 ГПК. Аналогична норма за действителността на съдебните определения – по правило касаещи движението на делото, приложимият в случая ГПК / отм./, а и ГПК / в сила от 01.03.2008 год./ не съдържат.
Поради това, а и като не констатира други предпоставки за нищожност или недопустимост на обжалвания съдебен акт, доколкото доводи за неправилност на прекратяването на производството изобщо липсват, настоящият състав намира, че подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С. И. А. и Д. И. А.,неправилно титулувана като „ касационна жалба „ , против определение на Софийски апелативен съд, неправилно титулувано „решение„ – № 108 от 19.01.2015 год. по гр.д.№ 1858 / 2009 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :