О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№214
София, 14.12.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 4552 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх.№ 9056 от 31.07.2018 г. на П. „Изгрев М“, [населено място] бряг чрез пълномощника й адвокат Г. С. против определение № 737 от 3.07.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 447/2018 г. на Окръжен съд-Плевен, с което е потвърдено определение № 1620 от 3.05.2018 г. по гр.д. № 369/2018 г. на Районен съд-Плевен за прекратяване на основание чл.130 ГПК на производството по исковата молба на П. „Изгрев М“, [населено място] бряг против ВиК П. с петитум: „съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че Заявление от 27.02.2008 г. със заявител [фирма], представено от ВиК [населено място] не се отнася до П. „Изгрев М“, [населено място] бряг.
Частна касационна жалба е процесуално допустима – насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване при условията на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, жалбоподателят е надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, спазен е срокът по чл.275, ал.1 ГПК.
За да прецени наличието на основание за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба на П. „Изгрев М“, [населено място] бряг против ВиК-гр.П., съдържаща твърдения, че кооперацията е собственик на УПИ VII-2488 кв.180 в [населено място] бряг и изградената в него водопреносна и канализационна мрежа, която е изградена към сградите; в хода на прокурорски преписки и административни дела ВиК П. е представил Заявление от ЕТ Д. Д. 95, като твърди, че въз основа на този документ е прехвърлило партидата на едноличния търговец. Тъй като заявлението не се отнася до измерителния уред и водопреносната мрежа на кооперацията е поискано за се приеме за установено по отношение на ВиК П., че заявление от 27.02.2008 г. със заявител [фирма], представено от ВиК [населено място] не се отнася до П. „Изгрев М“, [населено място] бряг. С разпореждане от 12.01.2018 г. първоинстанционният съд е дал конкретни указания за уточнение на предявения иск във фактическите твърдения, петитума и посочване на правен интерес. В заявление от 2.08.2018 г. кооперацията е цитирала текстове от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, изложила е твърдения, че от май 2002 г. липсва кореспонденция между кооперацията и ВиК П., както и търговски взаимоотношение с [фирма]; в хода на проверка срещу едноличния търговец, кооперацията установила промяна на партидата на водомера й, като твърди, че това е извършено в нарушение на Раздел втори на ОУ, тъй като не се предвижда промяна на партида, а прехвърляне и то само при наличие на документ за собственост, какъвто не е представен. В заявлението е посочено, че искът е насочен към ВиК П., тъй като няма процедура по „прехвърляне“ в ОУ и няма представени документи за собственост и затова ВиК П. оспорва правото на собственост с процесния документ, който не се отнася за партидата на кооперацията и тъй като няма представен документ за собственост, друг не оспорва нейното право. С разпореждане от 31.03.2018 г. районния съд отново е дал указания на ищеца да уточни петитума и да посочи правния интерес от предявяване на иска срещу сочения от него ответник или ако счита, че именно предявеният петитум е действителното искане – да изясни процесуалното основание, на което счита, че искът е допустим. В заявление от 26.04.2018 г. се поддържа заявения в исковата молба петитум и се повтарят изложените фактически твърдения.
При горните данни въззивният съд е приел, че предявеният иск е процесуално недопустим, като е възприел изложените от районния съд мотиви, а именно, че предявения иск е с неясно процесуално основание – искането е да е установи, че определено изявление на едно лице към друго лице не се отнася за трето лице – като не съставлява нито искане за установяване несъществуване на правоотношение или право по чл.124, ал.1 ГПК, нито иск за установяване неистинност на документ по чл.124, ал.4, из.първо ГПК, нито иск за несъществуване на факт с правно значение в случай, предвиден в закон по чл.124, ал.4, изр.второ ГПК. Твърдението, че е предявен отрицателен установителен иск не може да бъде свързано със заявения петитум, касаещ единствено искане да се установи, че определено заявление не се отнася за кооперацията. От изложените от ищеца твърдения е явно, че се касае за други правоотношение и въпросът дали определено заявление прехвърля собственост е само преюдициален въпрос по отношение на собствеността на дълготрайния материален актив, който се твърди, че е „присвоен“ и то не от сочения ответник, а от друго лице, срещу което не е насочен иск. При изложените фактически твърдения и заявения петитум, производството не може да бъде водено, тъй като искането не може да бъде квалифицирано като иск по нито една от допустимите хипотези на чл.124 ГПК – не се сочи конкретно право или правоотношение, което се отрича, а само документ, който се отрича да касае ищеца, но същевременно не се иска установяване неистиност на документ или несъществуване на факт с правно значение в случай, предвиден в закон. Допълнително въззивният съд е изложил съображения, че при някакъв вид оспорване на собствеността на кооперацията, същата следва да защити правата си според преценката си чрез установителен или ревандикационен иск за собственост, но иска във вида, в който е предявен е недопустим.
В частната касационна жалба са изложени доводи, че въззивното определение е необосновано /тъй като ищецът е длъжен да посочи не естеството на спорното право, а фактите, които пораждат съдебно предявеното право и тъй като при отрицателните установителни искове за разлика от всички останали искове, основанието на иска не е индивидуализиращ белег, а е налице и доказан правен интерес/, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила /тъй като съдът не е обсъдил оплакванията в частната жалба за неправилност на прекратителното определение, не е подложил на самостоятелна преценка доказателствата и защитните тези на страните, нито представените и приети пред нея доказателства, нито пък е предприел действия по чл.129 ГПК съобразно задължителните разяснения на т.4 на ТР 1/2001 г./, постановено е в нарушение на материалния закон /тъй като подробно е описано как е образувана кооперацията и е придобито имуществото й, а ВиК П. се разпорежда с имуществото на кооперацията като собственик и затова съставя заявление, за да облагодетелства трето лице/ и е постановено при фактическа и доказателствена непълнота.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че са налице основанията по чл.280, ал.1 т.1 и ал.2, предл.трето ГПК. Кооперацията счита, че атакуваното определение противоречи на практиката на ВКС относно задължението на въззивния съд при извършваната по реда на инстанционния контрол преценка за законосъобразност на обжалвания пред него акт на първата инстанция, да обсъди и мотивирано да отговори на всички наведени в жалбата доводи и оплаквания на страната, както и относно правния интерес от предявяването на отрицателен установителен иск.
Твърдението е обосновано с довода, че пред въззивния съд са представени влезли в сила решение на АСС от които е видно, че не е ясно за какъв регулиран имот по ЗУТ става въпрос по отношение на процесната партида и скици от АГКК, от които е видно, че имотите не са записани като държавна собственост, а също е цитирано адм.д. № 4825/2018 г. на АССГ, което е висящо и са представили доказателства, представени от ВиК П., които удостоверяват различни факти от тези, които ВиК П. твърди по настоящото дело, като пред АССГ са представени други заявления относно „прехвърляне“, т.е. документи представен по настоящото дело не е представен пред АССГ.
От посочената обосновка е видно, че същата изобщо не може да бъде свързана с мотивите на въззивния съд в атакуваното определение. Последните са свързани с преценка допустимостта на предявения иск с оглед редовността на исковата молба при наличие на противоречиви твърдения и петитум, които не позволят квалификация под никоя от хипотезите на чл.124 ГПК за предявяване на установителен иск, а не с това дали между кооперацията и ВиК П. съществува фактически някакъв спор. Същевременно производството е прекратено преди да бъде изпратен препис от исковата молба и да се пристъпи към събиране на доказателства, поради което и практиката на ВКС относно задълженията на въззивния съд при постановяване на съдебно решение в спорно исково производство е неотносима.
Не е налице и противоречие с практиката на ВКС относно правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като в случая заявения петитум не е за отричане на претендирани от ответника права, а за установяване, че заявление на трето за спора лице, адресирано до ответника, не касае партида /права/ на ищеца, който петитум сам по себе си е признание за липса на правен спор с лицето, срещу което е насочена исковата молба.
Твърдението, че касационното обжалване следва да се допусне, тъй като въззивното определение е очевидно неправилно, е обосновано с доводите, че съдът е приел, че собственост върху дълготрайни материални активи, водопреносна мрежа, може да бъде променяна от ВиК П. с несъществуваща процедура по „прехвърляне“, макар регулирането на ВиК услугите да се извършва въз основа на Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и дейността на ВиК операторите да се контролира от КЕВР, а ВиК П. е със 100 % държавно участие и в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от операторите е уредено „откриване, промяна и закриване“ на партида и в този смисъл определената от ВиК П. процедура по „прехвърляне“ трябва да бъде предхождана от процедура по закриване на определена партида и след това от промяна, с което може да бъде извършено „прехвърляне“ и в този смисъл няма логика в мотивите на въззивната инстанция.
Тези доводи касаят твърденията на кооперацията в исковата молба и заявленията за уточняването й, за това от къде е произлязъл фактическия спор в ВиК П.. Същите обаче по никакъв начин не могат да бъдат свързани с изводите на съда, че при заявеното в исковата молба основание на иска и петитум, установителният иск е процесуално недопустим. Съдът не е формирал извод, че ВиК П. може да променя собственост върху водопреносна мрежа чрез пръхвърляне на партида, а в съответствие с практиката на ВКС е отбелязъл, че ако някое лице оспорва собствеността на ищеца, кооперацията следва да защити правата си с иск за собственост срещу това лице.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване определение № 737 от 3.07.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 447/2018 г. на Окръжен съд-Плевен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ