1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
София, 14.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 125 по описа за 2019 год. за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. Х. С. чрез особен представител адв.С. Р. против решение № 661 от 20.03.18г.по гр.дело № 4800/17г.на Софийски апелативен съд, 4 –ми състав, с което е потвърдено решение от 23.05.17г.по гр.дело № 4227/08г. на Софийски градски съд. С него са отхвърлени исковете, предявени при условията на обективно и субективно съединяване от Л. Х. С. против С. Д. М., Н. З. Б. и наследниците на първоначалния ответник М. М. Н. – С. М. Н., М. М. М. и С. М. М. за заплащане на сумата 15 000 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди на основание чл.59 ЗЗД и за сумата 20 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.45 ЗЗД.
Жалбоподателката моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, като се основава единствено на основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност.
Ответниците по жалбата не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че с присъда от 30.03.09г.по нохд № 1570/08г.СГС е признал за виновни и осъдил А. Т. и М. Н. за това,че като съизвършители чрез заплашване са принудили Л. С. да извърши против волята си замяна на жилище в [населено място] с дворно място и къща в [населено място], Плевенска област, като са оправдани по обвинението за отвличане.Останалите подсъдими С. Д. М. и Н. З. Б. са били оправдани и по двете обвинения.Наказателният съд е уважил гражданските искове на пострадалите Л. С. и нейния брат П. П. /починал/, като е осъдил А. Т. и М. Н. да им заплатят по 20 000 лв обезщетение за имуществени вреди, представляваща стойността на принудителното замененото жилище, находящи се в [населено място].По жалби срещу присъдата, подадени от подсъдимите Т. и Н., е образувано нохд № 483/09г.на Софийски апелативен съд, който, след като е установил, че Н. е в състояние на трайна невменяемост, го е оправдал изцяло и производството по отношение на него е прекратено.Поради това А. Т. е оправдан само относно квалифициращия признак „съучастие”,но в частта за изнудването и за гражданските искове, присъдата е била потвърдена. Същият е починал в хода на настоящия процес и поради отказ от наследството му производството по отношение на наследниците му е прекратено.
При тези данни въззивният съд е приел за неоснователен искът по чл.59 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за ползване на процесното жилище, по съображения, че ищцата не е доказала, че е собственик на същото.Независимо, че замяната е била опорочена поради заплахата, по делото не са представени доказателства тази сделка да е била призната за нищожна, съответно да е била унищожена по съдебен ред.Посочено е,че не е установено някой от ответниците да е ползвал жилището в София или да е получавал доходи от него.
По иска по чл.45 ЗЗД съдът е приел,че по настоящото дело не са ангажирани доказателства за претърпените от ищцата морални вреди, като тези от наказателното производство не могат да се ползват в гражданския процес.Освен това, само за А. Т. е прието, че е установено негово противоправно поведение, но по отношение на него и наследниците му производството е прекратено
Настоящият състав на ІV г.о. на Върховния касационен съд намира, че релевираното от касатора основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение не се установява. Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е.съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност, която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.Доводите в касационната жалба са по съществото на спора и съставляват оплаквания за неправилна интерпретация на доказателствата при формиране на вътрешното убеждение на съда, че не са доказани фактическите състави на чл.59 ЗЗД и на чл.45 ЗЗД.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 661 от 19.03.18г. по гр.дело № 4800/17г.на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.