ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 214
София, 15. май 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 1528 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 1746/06.10.2017 на Бургаския окръжен съд по ч.гр.д. № 1368/2017, с което е потвърдено определение № 5203/07,0832017 на Бургаския районен съд от по гр.д. № 5268/2017 за прекратяване на производството по иск за оспорване на вземането, предявен по реда на чл. 424 ГПК.
Недоволен от определението е жалбоподателят [фирма], Б., представляван от адв. Е. М. от Б., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за обективните предели на силата на пресъдено нещо на отхвърлителното решение по иск за установяване на вземането по реда на чл. 422 ГПК и по-специално установява ли се с обвързваща сила осъществяването или неосъществяването на общия факт, от който произтича друго вземане, когато заповедта за изпълнение е относно другото вземане е влязла в сила; както и новонастъпил факт по см. на чл. 439, ал. 2 ГПК ли е влязлото по-късно в сила решение, с което е отхвърлен иск за установяване на вземането по реда на чл. 422 ГПК, ако отреченото вземане и вземането по влязлата в сила заповед за изпълнение произтичат от този един и същ факт, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че обжалваното определение е въззивно и туря край на делото, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Частната касационна жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявеният иск е за оспорване на вземането по влязла в сила заповед за изпълнение. Представеното съдебно решение, с което е отхвърлен иск за съществуването на друго вземане, макар и произтичащо от същия договор, не е новооткрито обстоятелство и не е основание да бъде допуснато оспорване на вземането въз основа на факти, които са се осъществили преди изтичането на срока за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение. То не и новонастъпил факт, който може да има правно значение за други правоотношения между страните, извън тези, които са били предмет на делото.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По повдигнатите правни въпроси Върховният касационен съд намира, че осъществяването или неосъществяването на факт може да бъде установено със сила на пресъдено нещо само със съдебно решение по установителен иск за този факт.
Обективните предели на силата на пресъдено нещо на решенията по искове за съществуване или несъществуване на правоотношения обхваща само съществуването на правоотношението, предмет на делото, но не и на фактите, които го пораждат, променят или прекратяват. Същите факти, когато имат значение за съществуването на други правоотношения, подлежат на доказване в съответното друго производство и съдът не е обвързан от това дали осъществяването им е потвърдено, или отречено в предходно производство по друг иск.
Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Затова заповедното производство може да бъде възобновено при наличието на предпоставките на чл. 423 ГПК, а иск за оспорване на вземането на основания факти, настъпили до изтичането на срока за подаване възражение може да бъде предявен само при наличието на предпоставките на чл. 424 ГПК. Съгласно чл. 439 ГПК няма пречка да бъде предявен и разгледан иск за оспорване на вземането, но само на основание факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение.
Съдебното решение е факт с правно значение, то е материализирано в официален документ, чиято материална доказателствена удостоверява по обвързващ начин волеизявленията на съда. Съдебното решение не удостоверява фактите, които съдът е приел за установени нито опровергава фактите, които съдът е приел, че не са установени, за да уважи или отхвърли иска за правоотношение.
Като разгледа частната касационна жалба, съдът я намира неоснователна.
Правилно въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като той не се основава нито на новооткрити обстоятелства, нито на новостъпили факти. Представеното съдебно решение отрича съществуването на друго вземане, което е било предмет на делото, но не удостоверява осъществяването или неосъществяването на никакви факти, които имат правно значение за различни материални правоотношения между страните, в т.ч. вземането, предмет на предявения иск.
Като е съобразил по същество изложеното въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 1746/06.10.2017 на Бургаския окръжен съд по ч.гр.д. № 1368/2017.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1746/06.10.2017 на Бургаския окръжен съд по ч.гр.д. № 1368/2017.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.