4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
С., 17.02. 2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесети януари, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 6135 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на УМБАЛ „А.”, ЕАД, [населено място], подадена чрез адвокат К. П. срещу въззивно решение от 14.05.2015 г. по гр.д. № 4525/2015 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение № ІІ-79-240 от 30.12.2014 г. по гр.д. № 9399/2014 г. на Софийски районен съд, са уважени предявените от Н. К. Я. срещу УМБАЛ [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата 1300 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени въпросите: следва ли въззивният съд да приложи режима на чл.333 КТ, при условие, че диагнозите на Н. Я. , написани в трите болнични листа, не са включени в Наредба № 5/20.02.1987 г., каквото е и експертното заключение на вещото лице; какъв е способът за работодателя да установи обстоятелствата, обосноваващи правото на защита по чл.333, ал.1, т.3 КТ при уволнение, в случаите, когато той не е бил информиран изрично от служителя и в тази връзка кой е документът от доказателствено значение по прилагане на защитния режим при уволнение; следва ли въззивният съд, по свой почин да допуска събиране на нови доказателства за първи път във въззивната инстанция и да назначава по свой почин съдебно-медицинска експертиза, при положение, че границите на търсената защита, вече са определени от страните и без да е налице позоваване на процесуални нарушения в първоинстанционното производство; следва ли съдът, при положение, че няма необходимата компетентност в медицината, при условие, че вещото лице не е оттеглило заключението си, както се твърди в мотивите на решението, да решава въпроси за относимостта на посочените в болничните листа на служителя диагнози, към Наредба № 5/20.02.1987 г. Поддържа, че по поставените въпроси е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Н. К. Я. не е депозирал писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийски градски съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което са уважени предявените от Н. Я. срещу УМБАЛ [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Съдът е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на предварителната закрила по чл.333, ал.1, т.3 КТ. Затова е отменил същата и уважил исковете.
По първите два въпроса, които е от значение за изхода на делото не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Практиката по тези въпроси е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на Върховния касационен съд: решение № 191 от 25.04.2012 г. по гр.д. № 606/2011 г. на ІV г.о.; решение № 492 от 17.06.2010 г. по гр.д. № 477/2010 г. на ІV г.о.; решение по гр.д. № 433/2008г; решение по гр.д. № 1188/2009 г.; решение по гр.д. № 852/2009 г.; решение по гр.д. № 767/2010 г. на ІV г.о. В тях е прието, че закрилата по чл.333, ал.1,т.3 КТ има обективен характер и важи винаги, когато работникът страда от заболяване по Наредба № 5/1987 г. за болестите, при които работниците и служителите имат особена закрила. Прието е също така, че задължение на работодателя е да извърши преценка за наличие на предварителната закрила, като събере информация за работниците и служителите, които смята да уволни, като няма легално вменено задължение на работника или служителя да уведомява работодателя си предварително за наличието на болести, а обективния характер на закрилата се изключва само в случай, че работникът или служителят съзнателно укрие съществуващо заболяване по посочената наредба.Такова умишлeно неправомерно поведение от страна на работника или служителя би било налице във всички случаи, когато той знае, че страда от заболяване по чл.1, ал.1 от Наредба № 5/1987 г., и до знанието му е достигнало отправеното искане на работодателя за уведомяване и представяне на медицинска документация в срок, но въпреки това работникът или служителят декларира пред работодателя, че не страда от такова заболяване. В съответствие с цитираната задължителна практика са и формираните от въззивния съд изводи, че Я. е страдал от исхемична болест на сърцето, което заболяване попада в кръга на Наредба № 5/1987 г. и е обхванато от закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ, че работодателят е разполагал с достатъчна информация и доказателства за заболяването и не може да се приеме за добросъвестен и въведен в заблуждение от Я..
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по третия поставен въпрос. Практиката по този въпрос е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС. Прието е, че съдът може както по молба на страните, така и по своя преценка, да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науката, изкуството, занаятите и др. са нужди специални знания, които съдът няма – чл. 195 ГПК. Това се налага поради необходимост от съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на решението – тъй като вещото лице подвежда фактите, установени по делото, към тези правила на практиката и научната теория, за да направи фактически изводи, релевантни за изхода на спора. Вещото лице подпомага съдията – който няма необходимите специални знания и който сам би извършил тази дейност по доказването, ако ги притежаваше /реш. № 132 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 7298/2014 г., III ГО на ВКС, реш. № 118/15.05.2012 по г. д. № 588/2011, III ГО на ВКС; реш. № 446/16.11.2011 г. по г. д. № 1375/2010, IV ГО на ВКС/. В случая въззивният съд по своя преценка е назначил медицинска експертиза, което не е в отклонение от цитираната задължителна съдебна практика.
Наличието на задължителна съдебна практика по поставените въпроси, за която не е обоснована необходимост от нейната промяна изключва приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по последния поставен въпрос. Изводът на въззивния съд, че Я. е страдал от заболяване посочено в Наредба № 5/1987 г. е основан на изложеното от вещото лице д-р Н. И. С. в съдебно заседание, проведено на 12.05.2015 г. Същото е обяснило, че посочената в единия болничен лист диагноза М. 125.5 представлява исхемична болест на сърцето. Така поставен въпросът касае правилността на решението което е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.05.2015 г. по гр.д. № 4525/2015 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :