О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№214
София, 18.05.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова т.д. № 60419 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез пълномощника му адвокат М. Л.-Е. против решение № 1599 от 22.07.2016 г., постановено по т.д. № 446 по описа за 2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1888 от 20.11.2015 г. по т.д. № 704/2014 г. на Софийски градски съд в обжалваната му част за отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.79, ал.1, т.1 ЗЗД вр. с чл.31, ал.1 от Закона за енергия от възобновяеми източници за разликата над сумата 21355.58 лв. до предявения размер от 119134.22 лв., представляваща незаплатена цена за ел.енергия за м. ноември и м. декември 2015 г. по договор за изкупуване на електрическа енергия № 111/1.12.2010 г., изменен с допълнително споразумение към него от 1.01.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 9.02.2015 г. до окончателното изплащане.
[фирма], [населено място] е подало писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК чрез пълномощника си юрисконсулт В. И., в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
В. съд е споделил и е препратил към фактическите изводи на първоинстанционния съд – ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници като обща инсталирана мощност на Ф. Б. е 1285.9 kWр. В качеството си на производител на ел.енергия от възобновяеми източници ищецът е сключил договор с ответника, по силата на който последният се е задължил да изкупува произвежданата от ищеца ел.енергия. В договора между страните е предвидено изкупуваната ел.енергия да се заплаща по два вида цени – базисна и преференциална. Уговорената преференциална цена е 699.11 лв. Обсъдил е доводите досежно мотивите на първоинстанционния съд, че приетото след сключването на договора изменение на чл.31, ал.5 З. следва да намери приложение при разрешаване на спора за процесния период, тъй като в договора страните са се съгласили търговските им взаимоотношение да са в съответствие с влезлите в сила изменения в действащото приложимо законодателство и следователно, за да се изчисли каква е цената на произведената от ищеца енергия за месеците ноември и декември 2015 г., следва да се установи дали произведената ел.енергия е в количеството, определено при средно годишна продължително на работа на Ф. Б. или е извън това количество и тъй като по делото липсва определяне на средно годишна продължителност на работа на Ф., такова липсва и към датата на сключване на договора между страните, следва да се приложи Решение № Ц-018/20.06.2011 г., в сила към момента на сключване на допълнителното споразумение от 1.01.2012 г., в което е определена преференциалната цена, която се дължи до края на срока на договора.
В. съд е изложил съображения, че регламентираното в З. задължение за изкупуване на произвежданата от възобновяеми източници енергия, е основано на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009 г. за насърчаване използването на този тип източници на електрическа енергия. С въведените в разпоредбата на чл. 31, ал. 5 З., /ДВ. Бр. 109/ 2013 г./ изменения е наложена промяна в приетата до тогава държавна политика, цялата електрическата енергията от възобновяеми източници, да се изкупува по преференциални цени. За така въведения нов баланс, не е предвидено ограничение по отношение на заварените правоотношения. Спрямо тях принципът е, че юридическият факт придобива това правно действие, което му предписва новия закон. Новият граждански закон по правило поема под своето действие не само бъдещите юридически факти, но и тези които заварва, но не са се проявили. За да бъдат изключени от действието на новия закон определени заварени правоотношения или за да е налице т. нар. „преживяване на отменения закон”, необходимо е законодателят да го е предвидил в нарочни за целта норми, които обичайно са структурирани в преходните и заключителни разпоредби на нормативния акт. В случая, публикувания в ДВ бр. 109/2013 г. ЗИД на З. не съдържа норми от посочения ред, поради което на общо основание е приложим както към бъдещите присъединявания на производители към електроенергийната система, така и към тези, които вече имат сключени дългосрочни договори.
Съдът е счел, че въведеното редуциране на количеството електрическа енергия, изкупувано по преференциални цени е обвързано със средногодишната продължителност на работа, съгласно решението на К., въз основа на което те са определени. Приел е, че след като в решението на регулатора, въз основа на което е определена заложената в допълнителното споразумение преференциална цена, липсват данни досежно този параметър, то относими са тези от тях, релевантни към датата 01.01.2012 г., когато е фиксирана конкретната цена по договора между страните, а това е Решение № Ц-18/20.06.2011 г. По същество, като индивидуален административен акт, волеизявлението с което се създават права е инкорпорирано в диспозитивната част на решението, където са изложени определените нови преференциални цени. Средно годишната продължителност на работа на централите е само един от значимите технически и икономически параметри, оказващи влияние върху нивото на цената и не попада в тази част от административния акт, която формира непосредствено волеизявлението на административния орган и обвързва конкретни адресати, за да бъде недопустимо прилагането й в хипотезата на определените с Решение № Ц – 010/30.03.2011 г. на ДКЕВР, преференциални цени. Именно с оглед характеристиката на този показател, като строго техническа величина, аргументи за същия могат да бъдат взети и от данните в издадените от ДКЕВР указания към чл. 35б, ал. 2 З.. Доколкото, ищеца твърди, че средногодишната продължителност на работа на фотоволтаични централи, въведени в работа до 31.08.2012 г. към процесния период е различна от 1 250 часа, то в негова тежест е да установи този факт, но това по делото не е сторено.
Софийски апелативен съд е приел за неоснователно позоваването на Решение № СП – 1/31.07.2015 г. на К., тъй като негов предмет са стойностите на нетно специфично производство на електрическа енергия, а не средногодишната производителност на работа, като видно от дадената с §1, т.29 дефиниция, двете понятия не са идентични. Освен това, решението като административен акт действа ex nunc и няма обратно действия към спорния период, когато е възникнало задължението на ответника за заплащане на произведената от ищеца електрическа енергия.
К. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните правни въпроси:
1) следва ли предвиденото в чл.31, ал.5, т.1 З. /в редакцията в сила от 1.01.2014 г./ ограничение /а именно произведената от възобновяеми източници енергия да се закупува по преференциална цена само за количествата енергия до размера на определената средногодишна продължителност на работа, съгласно решението на К. за определяне на цена на конкретния производител/, да се прилага по отношение на производител, цената за който е определена в решение на К., в което не е определена средногодишна продължителност на работа;
2) волеизявлението на К., с което се определя средногодишната продължителност на работа, представлява ли индивидуален административен акт
3) допустимо ли е последиците от един индивидуален административен акт /каквито актове са решенията на К. за определяне на цени за изкупуване на електроенергия и за определяне на средногодишна продължителност на работа/ да се прилагат по аналогия за лица, които не са адресати на индивидуалния административен акт
Въпросите са неотносими към мотивите на въззивния съд, въз основа на които е приел, че иска за разликата над сумата 21355.58 лв. е неоснователен, а именно, че в договора страните са се съгласили да привеждат търговските си взаимоотношения в съответствие с влезлите в сила изменения в действащото приложимо законодателство /чл.24(3) от договора/ и следователно, за да се изчисли каква е цената на произведената от ищеца енергия за месеците ноември и декември 2015 г., следва да се установи дали произведената ел.енергия е в количеството, определено при средно годишна продължителност на работа на Ф. Б. или е извън това количество. Останалите съображения в решението на Софийски апелативен съд са допълнителни и са в отговор на наведените от настоящия касатор доводи във въззивната му жалба. Отговорът на първия въпрос е обусловен от фактите по конкретното дело, а именно постигнатото при сключване на договора съгласие търговските взаимоотношения да се регулират по нормите, действащи към съответния момент от развитие на правоотношението и съответно неотносимо към изхода на спора е дали волеизявлението на К., с което определя средногодишната продължителност на работа, представлява индивидуален административен акт и кои лица са негови адресати.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да заплати на [фирма], [населено място] разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв., определено съобразно чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване против решение № 1599 от 22.07.2016 г., постановено по т.д. № 446 по описа за 2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, „Си Ем ЕС К. М. Л. – клон България/Д. У.“, адвокат М. Л.-Е. да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], Б. Бизнес Център разноски за настоящото производство в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: