3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
С., 23.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 164/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 312 от 30.ХІІ.2011 г. по т.д. № 116/ 2011 г. на ВКС, ТК, ІІ, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу Решение №34 от 5.V.2011 г. по гр.д. №14/2011 г. на Староза -горски окръжен съд в частта, с което е потвърдено Решение № 1202 от 6.ХІІ.2010 г. по гр.д. № 4138/ 2010 г. на Старозагорски районен съд, с която е уважен искът по чл. 422 ГПК на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] и е признато вземане на ищеца към ответника за 754.38 лв., със законната лихва от 16.VІ.2010 г. и изтекли лихви 49.33 лв. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно и необосновано, тъй като съгласно §25 от ПЗР на ЗИД ГПК (Д.в. бр.100/2010 г., в сила от 21.ХІІ.2010 г.) висящите производства се разглеждат по стария ред. По съображения, че делото е било висящо пред съд към 21.ХІІ.2010 г.(заведено е преди тази дата), като се е развило първоначално като заповедно производство и съгласно чл. 422 ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, жалбоподателят счита, че към момента на промяна на нормативната база, делото е било висящо и следва да се приложи §25 от ПЗР на ЗИД ГПК (Д.в. бр.100/2010 г.).
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в Отговор на жалба, подържа, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане касационна жалба.
С обжалваното определение ВКС, ТК е оставил без разглеждане касационната жалба срещу въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение в частта, с която по иска по чл. 422 ГПК е признато за установено съществуване на вземане на ищеца към ответника за 754.38 лв. за транспортна услуга, със законната лихва от 16.VІ.2010 г. и 49.33 лв. за изтекли лихви. Изложени са съображения, че съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК в редакцията, обнародвана в Д.в. бр. 100/21.ХІІ.2010 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв., какъвто е и настоящият случай – всеки от предявените искове е с цена до 10 000 лв. По съображения, че в §25 от ПЗР на ЗИД ГПК (Д.в. бр.100/2010 г., в сила от 21.ХІІ.2010 г.), изрично е предвидено, че висящите дела се разглеждат по досегашния ред, а касационната жалба е постъпила на 9.VІ.2011 г., от който момент делото е висящо във ВКС, съдът е заключил, че към 21.ХІІ.2010 г., когато влиза в сила ЗИД ГПК (Д.в. бр.100/2010 г.) и съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на исковете е под 10 000 лв.
Определението е правилно. Въззивното дело, решението по което се обжалва с касационната жалба, е търговско, тъй като е постановено по жалба срещу решение, с което са разгледани искове по търговска сделка – договор за превоз и страните по нея са търговци. Исковете на жалбоподателя са с цена всеки до 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 9.VІ.2011 г., затова съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК (редакция Д.в. бр.100/ 2010 г.) въззивното решение не подлежи на обжалване и не се прилага “досегашният ред” по §25 от ПЗР на ЗИД ГПК (Д.в. бр.100/2010 г., в сила от 21.ХІІ.2010 г.). Висящо касационно производство е това, по което е постъпила във въззивния съд касационна жалба и за да се приложи “досегашният ред” по §25 от ПЗР на ЗИД ГПК (Д.в. бр.100/2010 г., в сила от 21.ХІІ.2010 г.), трябва касационната жалба да е подадена до влизане в сила на закона 21.ХІІ.2010 г., а касационната жалба на жалбоподателя е от 9.VІ.2011 г. Неоснователен доводът на жалбоподателя, че за да се приложи “досегашният ред” по §25 от ПЗР на ЗИД ГПК (Д.в. бр.100/2010 г., в сила от 21.ХІІ.2010 г.), е достатъчно въобще да е налице висящо производство в някоя от съдебните инстанции.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 312 от 30.ХІІ.2011 г. по т.д. № 1116/ 2011 г. на ВКС, ТК, ІІ отд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] ДА П. НА [фирма] – [населено място] 300 лв. – разноски за производството по частната жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: