О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
гр. София, 23.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 4423 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Делото е образувано по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД (с предишно наименование „Енерго-Про мрежи“ АД) и насрещна касационна жалба на „Юнигаз-ВТ“ ООД, подадени срещу решение № 305 от 13.07.2018 г. по гр. дело № 404/2018 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, в частта, в която въззивният съд е потвърдил решение № 195 от 8.03.2018 г. по гр. дело № 2172/2017 г. на Районен съд – Велико Търново, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл.212, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК от „Енерго-Про мрежи“ АД срещу „Юнигаз-ВТ“ ООД инцидентен иск да бъде признато за установено, че „Енерго-Про мрежи“ АД е носител на правото на собственост върху енергиен обект – трансформаторен пост „Мизия“, като неделима и функционално свързана съвкупност от сграда с площ от 80 кв.м и съоръжения, построен в урегулиран поземлен имот I-1270, кв.69 по ПУП на [населено място], одобрен през 1975 г., с площ от 63 844 кв.м, заедно със земята, върху която е построен.
Жалбоподателят „Електроразпределение Север“ АД счита въззивното решение в обжалваната му част за незаконосъобразно и неправилно.
В изложението към касационната жалба се позовава на очевидна неправилност на въззивното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 от ГПК. Същевременно сочи, че въззивният съд се е произнесъл по следния материалноправен въпрос от значение за изхода на делото: При действието на Закона за електростопанството от 1948 г. и на Закона за електростопанството от 1975 г. поддръжката, ползването и стопанисването на собствената на държавата електроразпределителна мрежа от електростопански организации, причислени първоначално към министерство на енергетиката, след това към Стопанско обединение „Енергетика“, а накрая към Асоциация „Енергетика“, възниква ли и осъществява ли се по силата на закона.
По отношение на така формулирания въпрос жалбоподателят счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по него няма формирана съдебна практика и същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С насрещната касационна жалба „Юнигаз-ВТ“ ООД оспорва като незаконосъобразни и необосновани мотивите на въззивния съд, с които същият е приел за неоснователно направеното от дружеството възражение за изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на спорния трафопост.
В изложението към насрещната касационна жалба на „Юнигаз-ВТ“ ООД са формулирани следните материалноправни въпроси, за които жалбоподателят твърди, че са мотивирали въззивния съд и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК:
1. При действието на Закона за електростопанството от 1975 г. достатъчен ли е функционалният критерий, че енергийният обект е част от електроразпределителната мрежа, за да се приеме, че е част от активите на Асоциация „Енергетика“, предмет на последващи прехвърляния;
2. При действието на Закона за електростопанството от 1975 г. допустимо ли е съществуването на енергиен обект, част от електроразпределителната мрежа, който не попада в изключенията на чл.2 от закона и едновременно с това не се стопанисва от Асоциация „Енергетика“. „Юнигаз-ВТ“ ООД счита жалбата на „Електроразпределение Север“ АД за неоснователна. „Електроразпределение Север“ АД намира насрещната касационна жалба за недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба на „Електроразпределение Север“ АД е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск, за който касационното обжалване не е ограничено от цената на иска.
Пред първоинстанционния съд е предявен от „Енерго-Про мрежи“ АД срещу „Юнигаз-ВТ“ ООД и приет за разглеждане по реда на чл.212 от ГПК инцидентен установителен иск, с който ищецът иска да се установи със сила на присъдено нещо, че той е собственик на спорния трафопост.
Ищецът по инцидентния установителен иск твърди, че трафопостът бил изграден от ведомствена организация на държавата върху държавна земя за обслужване и трансформиране на електрическа енергия до обекти на бившата консервна фабрика „Мизия“ и мелница „Т. С.“, намиращи се на територията на [населено място], поради което като вид енергийно съоръжение се е намирал в режим на общонародна държавна собственост съгласно чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството от 1948 г. (отм.) и Закона за електростопанството от 1975 г. (отм.). Сочи, че на основание чл.7 от ЗС, във вр. с чл.12, ал.1 от Закона за електростопанството от 1975 г. (отм.) трафопостът бил предоставен за управление и стопанисване на съответната електроснабдителна организация към Асоциация „Енергетика“. По силата на Разпореждане № 16 на МС на РБ от 21.11.1989 г. (обн. ДВ бр.92/28.11.1989 г.), считано от 1.01.1990 г. Асоциация „Енергетика“ била закрита, като нейните активи и пасиви се поели от Комитета по енергетика. С Разпореждане № 46/7.11.1991 г. на МС обединенията и комбинатите (сред които и Стопански електроснабдителен комбинат-Горна Оряховица), както и другите им предприятия от системата на Комитета по енергетика съгласно приложение № 1, били преобразувани в еднолично търговско дружество с държавно имущество „Национална електрическа компания“ АД-София, вписано в регистъра на търговските дружества с решение на СГС от 28.12.1991 г. по ф.д. № 29869/1991 г., поемащо активите и пасивите им. По силата на заповед № ДВ-118/24.04.2000 г. на председателя на Държавна агенция „Енергетика и енергийни ресурси“, считано от 24.04.2000 г. посоченото еднолично търговско дружество с държавно участие било преобразувано, като било създадено чрез отделяне ново еднолично акционерно дружество с фирма „Електроразпределение-Горна Оряховица“ ЕАД, правоприемник на съответна част от активите и пасивите на „НЕК“ ЕАД съгласно разделителен протокол по счетоводни данни към 31.12.1999 г., като сред тях попадал и въпросният трафопост. След извършени промени в наименованието и седалището му, вписани в търговския регистър с решение № 3337/29.12.2006 г., решение от 04.12.2007 г. и решение от 10.09.2012 г. по ф.д. № 823/2000 г. на Окръжен съд – Велико Търново, „Електроразпределение-Горна Оряховица“ ЕАД било преименувало в „Е.ОН България Мрежи“ АД, а впоследствие – в „Енерго Про Мрежи“ АД, [населено място].
„Юнигаз-ВТ“ ООД е оспорило иска. Същото излага, че трафопостът бил построен и предаден от държавата, като носител на правото на собственост (за което били съставени А. № № …./21.02.1983 г., А. № …/15.05.1996 г. , АЧДС № …./25.11.1997 г.), за оперативно управление и стопанисване още през 1983 г. на държавното стопанско предприятие Консервен завод „Мизия“, Полски Т., впоследствие преобразувано в „Мизия-КЗ“ ЕООД (продавач по договор за продажба, оформен с нотариален акт № …., том .., рег.№ …, н.д. № …/2006 г. на нотариус, вписан в регистъра на НК под № 283 в район на действие ВТРС), в чиито дълготрайни материални активи бил счетоводно включен като обект на придобито право на собственост. Сочи, че дори да се приеме, че трафопостът е бил част от дълготрайните материални активи на „Електроразпределение-Горна Оряховица“ ЕАД, то „Юнигаз-ВТ“ ООД от деня на сключване на цитирания по-горе договор за продажба е придобил качеството на добросъвестен владелец и е придобил правото на собственост след изтичането на петгодишен давностен срок (чл.79, ал.2 от ЗС), като владението се е изразявало освен във фактическо завземане на имота, и в счетоводното му отразяване в дълготрайните му материални активи и реално поемане на тежестите, свързани със собствеността и ползването – заплащане на разходи за ремонт и местни данъци и такси.
Въззивният съд в решението си е приел, че процесният трафопост е предмет на няколко акта за държавна собственост, представени по делото: А. № … / 21.02.1983 г., в който имотът е описан като трафопост с площ от 45 кв.м, с година на построяване 1986; А. № …/11.01.1995 г., в който имотът е описан като ТП-Мизия с площ от 80 кв.м и година на построяване 1962; А. № …/15.05.1996 г., в който имотът е описан като трафопост с площ от 80 кв.м и година на построяване 1986 г., и А. №…/25.11.1997 г., в който имотът е описан като трафопост с площ от 80 кв.м и година на построяване 1986 г. Въз основа на отразеното в посочените актове за държавна собственост и събраните гласни доказателства по делото е заключил, че процесният трафопост е бил изграден през 1962 г. С нотариален акт № …, том …, рег.№ …, н.д. № …/2006 г. „Мизия-КЗ“ ЕООД (в несъстоятелност) е продало на „Юнигаз-ВТ“ ООД поземлен имот, ведно с построени в него сгради, измежду които и трафопост със застроена площ от 80 кв.м, описан в т.24 на нотариалния акт. Въз основа на събраните доказателства, включително съдебно-техническа експертиза, въззивният съд е направил извод, че процесният трафопост представлява енергиен обект за общо ползване, като преобразуването, разпределението и преноса на електрическа енергия се извършва за задоволяване на нуждите на повече от един потребител. Съдът е приел, че по делото не се установява трафопостът да е бил част от активите на „НЕК“ ЕАД към момента на отделянето на „Електроразпределение-Горна Оряховица“ АД. В тази връзка е изложил, че съгласно разпоредбата на чл.2 от Закона за електростопанството от 1948 г. (обн. ДВ бр.71/27.03.1948 г.), трафопостът е имал статут на държавна общонародна собственост. След отмяната на Закона за електростопанството от 1948 г. този статут се е запазил по силата на чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството (обн.ДВ бр.95/12.12.1975 г., в сила от 01.07.1976 г. , отменен с бр. 64 от 16.07.1999 г.). Изложил е, че няма данни по делото процесният трафопост да е бил изграден за задоволяване на собствени нужди от електрическа енергия на кооперативни и други обществени организации (в случая КЗ „Мизия“), нито пък да е налице разрешение на Асоциация „Енергетика“, както изисква разпоредбата на чл.2, ал.2 , във вр. с чл.8, ал.1, във вр. с ал.1, във вр. с пар. 4 от ПЗР на Закона за електростопанството от 1975 г., както няма и данни да е бил изграден от стопански потребители на електрическа енергия и да представлява съоръжение на вътрешна заводска централа – чл.8, ал.2 от ЗЕ от 1975 г., само при които хипотези имотът би могъл да няма статут на изключителна държавна собственост. Въззивният съд е посочил, че разпоредбата на чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗЕ е императивна и е запазила действието си до 16.07.1999 г., когато е бил отменен Законът за електростопанството от 1975 г. До този момент, предвид изводите относно статута на процесния трафопост и при действието на цитираните по-горе законови разпоредби, съдът е заключил, че по никакъв начин не е съществувала възможност праводателят на „Юнигаз-ВТ“ ООД да е придобил правото на собственост върху него. Фактът, че имотът съгласно А. № …/21.02.1983 г. и съгласно А. № …/15.05.1996 г. е бил предоставен за оперативно управление на „Мизия-КЗ“ ЕООД, Полски Т., не дава основание да се приеме, че при приватизацията на това дружество той е станал част от капитала му. Това би могло да се осъществи единствено при наличието на предпоставките на чл.2, ал.2 от Закона за електростопанството от 1975 г., във вр. с чл.8, ал.2 от същия закон, а те не са налице.
Въззивният съд е изложил, също така, че съгласно Разпореждане № 16 на МС на РБ от 21.11.1989 г. (обн. ДВ бр. 92/28.11.1989 г.), считано от 1.01.1990 г. е била закрита Асоциация „Енергетика“, като нейните активи и пасиви са били поети от Комитета по енергетика. С Разпореждане № 46/7.11.1991 г. на МС обединенията и комбинатите, както и другите им предприятия от системата на Комитета по енергетика съгласно приложение № 1 са били преобразувани в еднолично търговско дружество с държавно имущество „Национална електрическа компания“АД-София, вписано в регистъра на търговските дружества с решение на СГС от 28.12.1991 г. по ф.д. № 29869/1991 г., поемащо активите и пасивите им. Със заповед № ДВ-118/24.04.2000 г. на председателя на Държавната агенция „Енергетика и енергийни ресурси“, считано от 24.04.2000 г., е било преобразувано „НЕК“ ЕАД, като чрез отделяне е било създадено ново еднолично акционерно дружество с фирма „Електроразпределение-Горна Оряховица“ ЕАД – правоприемник на съответна част от активите и пасивите на „НЕК“ ЕАД съгласно разделителен протокол по счетоводни данни към 31.12.1999 г. Съдът е приел, че от данните по делото не се установява приобщаването на процесния трафопост към активите на Асоциация „Енергетика“, „Комитета по енергетика“, „НЕК“ ЕАД, поради което не може да се приеме, че той е станал част от капитала на „Електроразпределение-Горна Оряховица“ ЕАД, каквото е становището на ищеца по инцидентния установителен иск. Посочил е, че преминаването на електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия в капитала на едноличните дружества с държавно имущество не се осъществява директно по силата на законова разпоредба, а следва да са налице данни, че тези съоръжения са били включени в активите на съответните стопански организации, на които едноличните дружества с държавно имущество са правоприемници, като такива данни по делото няма. Въз основа на така изложеното съдът е направил извод, че до отмяната на ЗЕ от 1975 г. и „Енерго-Про Мрежи“ АД не е придобило правото на собственост върху спорния имот, макар и в периода на действие на този закон да са осъществени редица преобразувания на стопански организации в еднолични дружества с държавно участие. Включването на имота в счетоводните баланси и на двете спорещи дружества е лишено от правно значение за възникването на вещното право на собственост върху него. Същото се отнася и за декларирането на имота в служба „местни данъци и такси“, респективно и за заплащането на данъците за същия. Според въззивния съд процесният трафопост е бил и продължава да бъде собственост на държавата. С оглед статута на трафопоста, договорът за покупко-продажба, сключен с нотариалния акт № …/2006 г., няма прехвърлителен ефект по отношение на него. Този договор не може да отбележи и началния момент на придобивна давност в полза на „Юнигаз-ВТ“ ООД, предвид забраната за придобиване на имоти – държавна собственост по давност (чл.7, ал.1 от ЗДС).
Настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира, че не следва да допуска касационно обжалване по въпроса, визиран в изложението към касационната жалба на „Електроразпределение Север“ АД. Съображенията му за това са следните:
По формулирания материалноправен въпрос е налице формирана непротиворечива съдебна практика – така, напр. решение № 202/1.12.2014 г. по гр. дело № 1384/2014 г. на ВКС, І г.о., решение № 137/12.12.2014 г. по гр. дело № 3029/2014 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 162/17.12.2014 г. по гр. дело № 4090/2014 г.
В първото от визираните решения е прието, че Законът за електростопанството от 1975 г. (отм.) не съдържа разпоредба, която да предвижда стопанисването и управлението на всички обекти на енергийната система да се извършва само и единствено от енергийните предприятия. По отношение на част от тези обекти, а именно електрическите уредби и мрежи, както и външното изкуствено осветление в населените места в чл.8, ал.3 от закона е предвидено, че се изграждат, разширяват, модернизират и поддържат по реда на З.. Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ППЗТСУ (отм.) трансформаторните постове в сградите, както и в районите на жилищни комплекси, се изграждат и съоръжават с машини, апаратури и други уреди от народните съвети и за тяхна сметка, докато трансформаторните постове във ведомствени жилища и други сгради на учреждения, стопански и обществено организации и в свободните пространства се изграждат и съоръжават с машини, апаратура и други уредби от съответните инвеститори и за тяхна сметка, а трансформаторните постове, които са необходими за разширяване и подобряване на наличното електроснабдяване се изграждат и съоръжават от електроснабдителните предприятия и за тяхна сметка. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.1 от ПМС № 72/10.05.1962 г. за изграждане на трансформаторни постове в жилищните части на населените места. Изрично и в Закона за самооблагането (чл.3, ал.2) е предвидена възможност за участие на населението със средства и труд при електрификацията на съответното населено място. Анализът на тези разпоредби, както и редакцията на чл.2, ал.2 от Закона за съставяне и изпълнение на държавния бюджет, след изменението с ДВ бр. 36/1979 г., съгласно който всеки окръжен и общински (районен) народен съвет има отделен бюджет, който осигурява необходимите средства за финансиране на стопанското и културно строителство и на други мероприятия, възложени за осъществяване на местните органи на държавна власт и на държавното управление, сочи, че трансформаторните постове са били изграждани и поддържани, а оттам и стопанисвани не само от електроразпределителните предприятия, но и от други правни субекти, вкл. и от народните съвети. В този смисъл следва да се има предвид и разпоредбата на чл.48, ал.2 от З. (отм.), съгласно която народните съвети и техните стопански предприятия експлоатират и поддържат изградените обекти по ал.1 (за благоустрояване на населените места, вкл. и чрез електрификация), общи мрежи, проводи и съоръжения от тази инфраструктура, т.е. осъществяват управление и стопанисване на такива обекти. По волята на собственика на обектите (държавата) и при действието на Закона за електростопанството от 1975 г. (отм.) управлението и стопанисването им се е осъществявало от различни правни субекти, притежаващи юридическа самостоятелност, включително и от общините. От така изложеното в решението е направен извод, че Законът за електростопанството от 1975 г. (отм.) не дава основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на държавната енергийна система по силата на закона следва да се счита предоставена за управление и стопанисване на електростопанските организации, причислени първоначално към министерство на енергетиката, след това към Стопанско обединение „Енергетика“, а накрая към Асоциация „Енергетика“, респ. – че е била включена в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличен собственик.
Аналогичен е отговорът на поставения материалноправен въпрос и при действието на Закона за електростопанството от 1948 г., където в чл.3 също е предвидена възможността строежът и експлоатацията на енергийни обекти да се извършват от местните органи на държавната власт, от държавни предприятия и обществени организации.
С оглед на така изложеното, решаващите изводи на въззивния съд, че инцидентният установителен иск е неоснователен, тъй като от данните по делото не се установява приобщаването на процесния трафопост към активите на Асоциация „Енергетика“, „Комитета по енергетика“, „НЕК“ ЕАД, поради което не може да се приеме, че той е станал част от капитала на „Електроразпределение-Горна Оряховица“ ЕАД, не противоречат на наложилата се съдебна практика, а напълно й съответстват.
Настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС счита, че в случая не е налице и твърдяната очевидна неправилност на решението – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 от ГПК.
В решение № 15 от 6.11.2018 г. на Конституционния съд на РБ по конст. дело № 10/2018 г. е прието, че в приложното поле на предпоставката очевидна неправилност като отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК основание за допускане на касационното обжалване, законодателят е включил всички пороци на въззивния акт, обуславящи неговата неправилност. Това налага разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт като касационно отменително основание по чл.281, т.3 от ГПК да бъде направено въз основа на обективни критерии.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.
В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.
С оглед разпоредбата на чл.287, ал.4 от ГПК недопускането на касационно обжалване по основната касационна жалба води до забрана за разглеждане на насрещната касационна жалба. Ето защо последната следва да бъде оставена без разглеждане.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 305 от 13.07.2018 г. по гр. дело № 404/2018 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, в частта, в която въззивният съд е потвърдил решение № 195 от 8.03.2018 г. по гр. дело № 2172/2017 г. на Районен съд – Велико Търново, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл.212, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК от „Енерго-Про мрежи“ АД срещу „Юнигаз-ВТ“ ООД инцидентен иск.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл.287, ал.4 от ГПК насрещната касационна жалба на „Юнигаз-ВТ“ ООД.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: