5
гр. д. № 3935/2017 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 214
София, 25.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 3935/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. М. П., чрез пълномощника й адв. В. С. срещу решение № 291 от 27.06.2017 г. по в. гр. д. № 394/2017 г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното, с което допуснатия до делба съсобствен имот – апартамент е изнесен на публична продан и вместо това е постановено друго, с което имотът е поставен в дял на съделителките Я. Я. и дъщеря й Р. Й.. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното в частта, с която Т. П. е осъдена да заплати на Я. и Й. сумата 4 448.69 лв., представляваща стойността на извършените от нея подобрения, определена съразмерно с квотата й в съсобствеността.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е постъпила касационна жалба от Т. М. П. с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност и нарушаване на съдопроизводствените правила при постановяването му.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сe иска допускане на касационна проверка на въззивното решение по разрешения с него въпроси за които се твърди да са решени в противоречие със задължителната практика, – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответниците по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество. Направили са искане за заплащане на разноските за производството, но не са представили доказателство че такива са направили.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
Касаторката П. е предявила срещу Я. Я., нейна майка, Р. Й., нейна сестра,иск за делба на съсобствения помежду им на основание наследствено правоприемство от починалия техен баща и съпруг М. Я., втория етаж от двуетажна жилищна сграда, с площ от 93.65 кв. м., гараж и навес, построени в имот с идентификатор 501.606 по КК на [населено място]. Установено е по делото, че този имот е бил индивидуална собственост на наследодателя, придобит от него по наследяване и делба. Ищцата е заявила претенция срещу останалите съсобственици за заплащане на обезщетение за ползване на имота, като исковата молба да се счита покана за това. Установено е, че тя живее в Испания. Ответниците не оспорват твърдението че упражняват фактическа власт върху имота.
От фактическа страна е прието за доказано, че описаният имот и 1/3 ид. ч. от дворното място са придобити от наследодателя на страните на основание наследяване и делба, за което през 1991 г. се е снабдил с констативен нот. акт. №11, т. І , н. д. № 29/1991 г., съставен от съдия при районен съд [населено място].
Първоинстанционният съд с решение № 83 от 29.03.2016 г. по гр. д. № 1014/2015 г. е допуснал делба на вторият жилищен етаж, гараж и навес, построени в ПИ 501.606 по КК на [населено място] при права по 1/3 ид. ч. за всеки съделител.
Във втората фаза на делбата Я. и Й. са заявили претенция за заплащане стойността на извършените от тях подобрения в периода 2015/2016 г. Всяка от тях е заявила и претенция за възлагане на имота. С техническа експертиза и писмени доказателства са установени вида и количеството подобрения. Експертизата е установила, че подобренията възлизат на стойност 17478.17 лв.
Първоинстанционният съд е намерил, че претенцията за поставяне на имота в общ дял на двете съделителки е недопустима, тъй като е в разрез на установената константна практика каквато правна възможност законодателят не е предвидил. Не е установено и наличието на предпоставката съделителят, заявил претенция за възлагане, да не притежава друго жилище. По претенцията за подобренията е приел, че те са извършени без съгласието, но и без изричното противопоставянето на съсобственицата П., поради което отношенията между съсобствениците следва да се уредят по правилото за водене на чужда работа без пълномощие – чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Позовал се е и на разрешението дадено, в ТР № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС. Въз основа на тези фактически и правни изводи е постановил съсобствеността върху допуснатия до делба имот да се прекрати чрез изнасянето му на публична продан и е осъдил касаторката да заплати 1/3 от стойността на подобренията, възлизаща на сумата 4448.69 лв. в полза на Я., която ги е извършила по данни от писмените документи за закупуване на материали и заплащане на видовете строителни работи.
Въззивният съд е отменил решението в частта по извършване на делбата. Приел е за установено, че ответниците по иска Я. и Й. живеят в имота, живели са в него и при откриване на наследството и не притежават друго жилище, поради което няма законова пречка да им се възложи в общ дял допуснатия до делба жилищен имот. ( приел е че не е налице основанието по чл. 349, ал.2 ГПК, тъй като то е приложимо при конкуриращи се претенции за възлагане).
Първият въпрос, по който се иска допускане касационна проверка, е за това допустимо ли е при заявени две претенции за възлагане имотът да бъде възложен в общ дял, след като тези съсобственици не са такива от едно коляно.
Въпросът не обуславя основание за допускане на касационна проверка. При направени искания от двете съделителки за възлагане на имота в общ дял и след като те отговарят на изискванията за това, обосновано и с оглед родствената им връзка (майка и дъщеря) и в защита социалните интереси на тези съсобственички, съдът им е възложил имота, който са използвали и продължат да използват за задоволяване на жилищните си нужди. Правото на касаторката да поиска прекратяване на съсобствеността (чл. 34 ЗС) се удовлетворява и с този избран от съда способ.
В раздел ІІ на изложението не е формулиран правен въпрос, а се твърди че съдът е следвало да направи разграничение между възлагането на имот в общ дял по чл. 353 ГПК и възлагане на неподеляемо жилище по чл. 349, ал. 1 ГПК.
Съдът не е обсъждал основанието за възлагане на имот по чл. 349, ал.1 ГПК, тъй като не са били налице основания за това – от прекратения брак на съделителката Я. Я. поради смъртта на съпругът и наследодател няма непълнолетни деца. Поставеният въпрос не е обусловил решаващият извод на съда относно способа за прекратяване на съсобствеността, поради което не съставлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка по него.
Третият въпрос е за това необходимо ли е въззивният съд да мотивира изводите си за наличие на предпоставките за възлагане на имота. По въпросът, че допуснатия до делба имот е единственото жилище на двете съделителки между страните не е имало спор.
Въпросът за наличие на предпоставките за възлагане на имота е разрешен от съда при правилно прилагане на закона.
Той е изложил мотиви защо намира за установено, че съделителките са живеели при откриване на наследството и живеят в имота, допуснат до делба, административният адрес на който е и адреса, от който те са призовавани по делото, както и че не е установено да имат друго жилище. С това съдът е изпълнил задължението си да мотивира фактическите и правни изводи, до които е достигнал след проверка на обжалваното въззивно решение и обсъждане на доводите във въззивната жалба.
Четвъртият въпрос е за това при направена съвместна претенция за заплащане на подобрения как се разпределя доказателствената тежест за доказването им и след като заявилите претенцията не конкретизират кой какви подобрения е направил.
Въпросът е разрешен от съда при правилно прилагане на процесуалния закон. Претенцията е била заявена от съделителките Я. и Й., като те не са конкретизирали коя, какви подобрения е извършила. В съдебното заседание, проведено след влизане в сила на решението за допускане на делбата, съдът е приел претенциите и е оставил искането без движение като е указал как следва да бъде конкретизирано то и за кои факти подлежат на доказване.
С молба за уточняване на претенцията ответниците по иска са посочили видовете подобрения и тяхната стойност. Те са установени с приета техническа експертиза. Съдът е формирал извод за основателност само на заявената от Я. претенцията въз основа на представените писмени доказателства – фактури и разписки за закупени материали и я е уважил, като е отхвърлил претенцията на Й. като недоказана. Правилата за разпределяне на доказателствената тежест и за доказване на твърдяните от ищците факти са приложени правилно, поради което въпросът не обуславя поддържаното основание за допускане на касационна проверка по него
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 291 от 27.06.2017 г. по в. гр. д. № 394/2017 г. на Русенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: