4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 214
София, 28.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 1077/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]-гр.В. срещу въззивно решение № 81 от 11.06.2010 г. по в.т.д.№ 204/2010 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение 13 от 14.01.2010 г. по т.д.№ 867/2009 г. на Варненския окръжен съд. С последното първоинстанционният съд уважил предявения от [фирма]-гр.В. срещу касатора иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 50 797.40 лв., представляваща незаплатен остатък от възнаграждението за изпълнение на „груб строеж” на бизнес сграда на [улица] [населено място], възложено по договор от 06.06.2008 г., ведно със законната лихва върху нея до окончателното й изплащане, както и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД за сумата 293.18 лв.
Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно поради постановяването му при наличие на всички отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа, че в нарушение на процесуалния закон не са допуснати своевременно поисканите от него графологична и техническа експертизи, а съдебно предявеното възражение за прихващане със вземането му за неустойка за неизпълнените в срок строителни работи останало неразгледано.
В изложението по чл. 284 ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС по чл.153 ГПК въззивният съд не е обсъдил доказателствата във връзка с възражението му за забавено от ищеца изпълнение на договора за строителство, както и възражението за прихващане с насрещното му вземане за неустойка, като се позовава на Решение № 259 от 27.04.2000 г. на ВКС по гр.д.№ 1285/1999 г., V г.о. Сочи се, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по процесуалноправния въпрос „за допустимостта оспореният подпис на техническия ръководител на строежа да бъде потвърден от ищеца, при положение, че независимо от обстоятелството, че според нормите на ЗУТ той се назначава от последния, техническият ръководител е самостоятелен участник в строителния процес и изразява самостоятелна воля досежно изпълнението на строителните работи в съответствие с изискванията на българското законодателство”.
Ответникът по касация [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в писмения му отговор по чл.287, ал.1 ГПК, в който е заявено и искане за присъждане на разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания за касация, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение и уважи предявения иск по чл.266, ал.1 ЗЗД въззивният съд приел, че на 25.05.2009 г. в деловодството на ответното дружество били депозирани предварително прегледаните и коригирани от негов представител актове обр.19 №№ 8-10, чиято стойност ищецът-изпълнител претендира, и след като в предвидения в Част ІV от договора 7-дневен срок възражения срещу тях не са постъпили, то следвало да се приеме, че с изтичането актуваните с тях СМР се считат за автоматично приети и възложителят дължи заплащане на възнаграждение за изпълнението им. Възражението за прихващане с насрещното вземане на ответника за връщане на надплатени суми за ДДС е счетено за неоснователно след подробен анализ на събраните в тази насока доказателства, като е посочено, че възражение за прихващане с насрещно вземане за неустойка за забавено изпълнение на договора за строителство до приключване на съдебното дирене не е направено, като такова е претендирано едва с писмените бележки.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение намира, че не са налице в случая предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл. 290, ал. 2 ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията, изложени в касационната му жалба.
Формулираният в изложението процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди всички възражения и събраните в тяхна подкрепа доказателства, който въпрос счита че е решен в противоречие с практиката на ВКС принципно е съществен, но в случая с оглед данните по делото той не е от значение за изхода на спора. Възражението за прихващане с насрещното си вземане за неустойка касаторът е релевирал след срока по чл. 131, ал. 1 във вр. с чл. 133 ГПК за отговор на исковата молба и поради прекдулирането му не е станал част от спорния предмет. Поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да се обсъжда дали по отношение на посочения въпрос е осъществена допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По поставения втори въпрос на процесуалното право допустимо ли е оспореният подпис да бъде потвърден от лице, което не го е положило е посочено основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Относимостта му към спора касаторът е обосновал с отказа на съда да открие производство по оспорване подписите на техническия ръководител на строежа, положени под предписанието в заповедната книга на обекта (л.15 и 16) за извършване на допълнителни видове работи, представени от ищеца във връзка с релевираното от касатора-ответник възражение, че част от процесните СМР не са договорени. По поставеният въпрос е налице трайна съдебна практика, според която подписът може да бъде потвърден единствено от лицето, което го е положило. Развитите от първоинстанционния съд съображения и споделени от въззивната инстанция действително се отклоняват от тази практика, но това противоречие не се явява обуславящо спрямо изхода на спора, доколкото изводите на съда относно вида и обема на договорените и извършени от ищеца работи е направен въз основа на предварително извършената от представител на касатора проверка и корекция на внесените в деловодството му актове обр.19, срещу които не последният не е възразил, респ.не се е противопоставил, обстоятелство, което е изключило необходимостта от произнасяне по въпроса за авторството на положените от името на техническия ръководител подписи под оспорените документи. Следователно и посоченият втори процесуалноправен въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 3 ГПК не може да се квалифицира като обуславящ и не попада в очертаното от чл. 280, ал. 1 ГПК приложно поле на касационното обжалване.
Разноски в полза на ответника по касация не следва да се присъждат, тъй като не е доказал извършването им в настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 81 от 11.06.2010 г. по в.т.д.№ 204/2010 г. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: