6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
[населено място], 03.05.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2913/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Би Джи Ай проджектс“ООД против решение №1503/18.06.2018г. по т.д.№1087/18г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №2318/07.12.2017г. по т.д.№2877/2017г. на Софийски градски съд,с което е отменено решението по т.1 от протокол за проведено на 18.12.2015г. Общо събрание на съдружниците в „Би Джи Ай проджектс“ООД – за изключване на съдружника П. И. П..
В касационната жалба са изложени оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност, поради нарушения на материалния закон и необоснованост на атакуваното решение.
Ответникът П. И. П. е оспорил наличието на обосновани предпоставки за допускане на касационното обжалване и основателността на изложените в касационната жалба доводи срещу законосъобразността на въззивното решение.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното:
С предявената искова молба П. П. е оспорил законосъобразността на решение на ОСС на ответното дружество, с което е изключен като съдружник, на четири основания: 1.поради липса на конкретно формулирано в предупреждението за изключване нарушение на задълженията му като съдружник, а вместо това в него са посочени неизпълнени от него задължения в качеството му на управител, преди да бъде освободен като такъв; 2. поради ненадлежно връчване на предупреждението, тъй като в подобни случаи хипотезата на връчване по реда на чл.47 ал.5 ГПК от нотариус е неприложима; 3. поради липса на ясно формулирано в протокола от ОСС вменено му във вина нарушение, послужило като основание за изключване и непосочване на съответния текст от закона, на което е взето решението; 4. поради обстоятелството,че върху дяловете му е имало вписан наложен запор, препятстващо изключването му,тъй като последното представлява и действие на разпореждане с дяловете. С аргумент, основан на т.6 и т.8 от ТР №1/ 06.12.2002г. по тълк.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС, първоинстанционният съд е приел,че е сезиран с четири обективно съединени конститутивни иска с правно основание чл.74 ТЗ, предявени в рамките на предвидения в посочената разпоредба преклузивен срок и е отказал да разгледа допълнително заявените от ищеца, извън този срок, основания за незаконосъобразност на оспореното решение на ОСС. Като неоснователни са счетени твърденията за незаконосъобразност на решението за изключването му като съдружник, посочени в т.2 и т.4 /по-горе/, по съображения, че законът не изисква конкретен способ за връчване на книжа на съдружника /включително покана за ОСС или предупреждение за изключването му/, с цитиране на релевантна за този извод практика на ВКС, както и , че запорът върху дружествените дялове касае само имуществените последици от изключването на съдружника , но не е пречка за вземане на решение за последното. Позовавайки се на практика на ВКС, първоинстанционният съд е изложил съждения,че в предупреждението за изключване следва да бъдат конкретизирани действията/ бездействията на предложения за изключване съдружник, които се квалифицират като нарушение на задълженията му като такъв, при предоставяне на подходящ срок за организиране на защитата му пред Общото събрание и/или за евентуална корекция на поведението му към съответната дата. Посочено е,че липсата на достатъчна конкретизация на нарушенията в предупреждението противоречи на неговата цел те да бъдат своевременно поправени и осуетява правото на защита на съдружника, поставяйки го в положение на неведение срещу какво да ангажира доказателства, което е достатъчно основание за отмяна на последвалото решение за изключване. В конкретния случай съдът е констатирал,че част от вменените му като нарушения действия и бездействия, са свързани със задълженията му като управител, преди неговото освобождаване като такъв,а съгласно практиката на ВКС, в този случай те не могат да служат като основание за изключването му като съдружник. Сочените в предупреждението останали нарушения, касаещи поведението му като съдружник са формално определени като неоказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството и действия против неговите интереси, които са описани общо като непредставяне на документи и информация, без да се конкретизират документите, за какво са били необходими, кога са искани и кога съдружникът е следвало да ги представи и не е сторил това. Като основателно е счетено и твърдението, че в протокола от ОСС при вземането на решението за изключване липсва конкретно посочване на нарушението и основанието, под което е подведено, което е пречка за по-нататъшна преценка за наличието му и за това доколко това решение е съответно на вмененото му с предупреждението нарушение. По тези съображения първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразно взетото на 18.12.2015г. решение на ОСС на „Би Джи Ай проджектс“ООД за изключване на съдружника П. И. П..
За да потвърди така постановеното решение по реда на въззивното обжалване, предприето от дружеството-ответник, Софийски апелативен съд е споделил изложените от първата инстанция решаващи изводи, към които е препратил. Допълнително е приел за неоснователни възраженията на въззивника,че в предупреждението за изключване на съдружника е достатъчно да се укаже, че дължи съдействие за дружествените дела и не може да се дезинтересира от тях след освобождаването му като управител и, че следва да поправи неправомерното си поведение, като представи информация за сключени от него сделки и обяснения за изпълнението им. Посочено е,че се касае за действия на ищеца, извършени от него като управител на дружеството, за които не може да му бъде вменявана отговорност като съдружник, а са основание за освобождаването му като управител и за ангажиране на отговорността му за причинени вреди на дружеството.
В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК твърдяната от касатора нищожност на решението на въззивния съд се обуславя с твърдения за липса на ясна дата на постановяването му, доколкото върху титулната му част са посочени две такива; оспорената допустимост на решението е основана на доводи за произнасяне по недопустимо първоинстанционно решение, с което при приети за предявени четири обективно съединени иска, съдът се е произнесъл с един диспозитив за отмяна на решението на ОСС, от което не става ясно кой от исковете е отхвърлен и кой е уважен. Твърди се,че съдът се е произнесъл по обуславящи крайния изход въпроси: 1. Може ли съдружник да бъде изключен като такъв от дружеството за нарушения на дружествения договор и закона, които извършва след като е освободен като управител, ако нарушенията са били извършвани от него и по време, по което е бил управител на дружеството и по това време за тези нарушения е можело да се ангажира отговорността му по реда на чл.145 ТЗ?; 2. Може ли с предупреждението по чл.126 ТЗ от съдружник да бъде поискано оказване на съдействие за дружествените дела чрез предоставяне на документи,с които той разполага от периода,в който е и управител? и 3. Следва ли в предупреждението по чл.126 ТЗ, когато се дава срок за представяне на документи на дружеството, същите да бъдат изчерпателно изброени и подробно конкретизирани /с номер и дата на издаване и т.н./?. Първият от формулираните в изложението въпроси е обвързан с хипотезата на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК,чиято приложимост се твърди да е налице,тъй като такъв въпрос не е бил разглеждан от ВКС. Останалите два въпроса касаторът счита да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №5/05.02.2016г. по т.д.№3583/14г. на второ т.о. на ВКС – допълнително основание за допускане по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира за неосъществени предвидените в закона и сочени от касатора в конкретни хипотези предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението. Не са налице основанията за произнасяне на касационната инстанция с решение за обезсилване / независимо от преценка за допустимост по предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК/, предвидени в чл.280 ал.2 предл. 1 и 2 ГПК. Нищожно е съдебно решение,което е постановено при неспазване на предвидената от закона писмена форма; от незаконен състав; ако противоречи на правовия ред; ако е абсолютно неразбираемо или ако заповядва нещо невъзможно. В случая не е налице нито едно от изброените предходно предпоставки. Твърдението на касатора за наличие на две дати върху титулната част на решението не може да обоснове извод за нищожност на същото, доколкото посочените в решението дати сочат различни моменти на осъществяване на двете фази за постигане неоттегляемостта на едно съдебно решение – първата е датата на неговото постановяване в публично заседание, а втората – датата на неговото обявяване чрез вписването му.
Неоснователно е и възражението за недопустимост на въззивното решение. Хипотезите, водещи до недопустимост на съдебно решение са: когато то е постановено при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка, касаещи наличието или надлежното упражняване правото на иск; когато съдът се е произнесъл в отклонение от диспозитивното начало /при свръхпетитум/ или при липса на подведомственост. В случая твърдението за недопустимост на въззивното решение не е обосновано с никоя от посочените хипотези, а обективно приложимост на такава и не се констатира от настоящия състав.Първоинстанционният съд се е произнесъл по искането , с което е бил сезиран , съобразявайки разясненията, дадени в т.6 на ТР №1/06.12.2002г. по тълк.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС, че установяването на всеки един от посочените в исковата молба пороци на решението на Общото събрание на съдружниците води до отмяна на същото , при което е отменил оспореното решение на две от наведените в исковата молба основания.
И трите, формулирани от касатора в изложението му по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси, се отнасят до релевирания в исковата молба порок на решението на Общото събрание на съдружниците, касаещ съдържанието на отправеното до съдружника предупреждението за изключване. От тях релевантни за крайния изход на спора в известна степен, след съответната им конкретизация, биха били само първият и последният, доколкото с изложените от него съображения и с препращането по реда на чл.272 ГПК въззивният съд е стигнал до изводи,че съдружникът не би могъл да бъде изключен за действия/ бездействия, дължими от него в качеството му на управител, а по отношение на тези, вменени му като дължими в качеството му на съдружник след освобождаването му като управител, дружеството не е конкретизирало в искането, отправено му с предупреждението, какви документи следва да представи и до какво конкретно същите се отнасят. По първия от въпросите не е обоснован селективния критерий в сочената от касатора хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, която само е цитирана формално. Другият въпрос е обоснован с допълнителната предпоставка за положително произнасяне във фазата по селекцията на жалбата, доколкото според цитираното и представено с изложението решение на ВКС по т.д.№3583/14г. на второ г.о. в случаи, в които се иска представяне на документи, когато не се касае до един или няколко конкретни такива, същите следва да бъдат конкретизирани само с оглед вида и характера им, без допълнителни индивидуализиращи ги белези. Въпреки това извод за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт не може да бъде направен, тъй като липсват обосновани предпоставки по отношение на второто основание, на което искът по чл.74 ТЗ е уважен, а именно – поради това,че решението за изключване е взето при липса на посочване в протокола на нарушението и приложимото към него основание /чл.126 ал.1 т.1 или т.3 ТЗ/, което ограничава правото на съдружника за адекватна защита и прави невъзможна преценката за съответствие между основанието за изключване и нарушението, за което е предупреден. Това обуславя невъзможност въззивното решение да бъде касирано, дори да се приеме по същество,че не е налице първото от двете основания за отмяна на решението на Общото събрание, при което касаторът не би могъл да постигне целения от него правен резултат.
Изложеното мотивира настоящия състав на Първо търговско отделение на ВКС да постанови определение,с което да откаже допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1503/18.06.2018г. по т.д.№1087/18г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.