Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
935_16_opr_288_124gpc_10b_zspzz
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
София, 05.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 935 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. М. срещу въззивно решение от 09.12.2015 г. по гр.д. № 238 /2015 г. по описа на Силистренския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение на Дуловския районен съд, с което е отхвърлен искът на жалбоподателката срещу [община] и Б. Х. Н. с правно основание чл.124 ГПК за признаван за установено, че жалбоподателката е собственик на нива от 1.63 дка, в землището на [населено място], с посочен в решението номер по план за земеразделяне.
Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна [община] в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Насрещната страна Б. Х. Н. не е подал писмен отговор.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
В. съд е приел, че ищцата твърди, че е собственик на имота въз основа на земеделска реституция и наследяване – решение на ПК от 23.03.1993 г., както и въз основа на придобивна давност чрез владение, упражнявано от баща и от съставяне на нотариален акт на 07.12.1994 г. до 30.10.2009 г., а след това от нея.
В. съд е установил твърденията на ищцата за земеделска реституция, въпреки, че нейният наследодател не е единствен наследник на собственика на имота, и по наследяване, а по възражение на насрещната страна въз основа на заключения на съдебно-техническа експертиза, че през 1989 г. [община] е построила в имота общинско предприятие – Цех за механична преработка на метали, който включва две производствени сгради, а по регулационния план от 1990 г. процесният имот се намира в УПИ, отреден за предприятието, актуван през 1995 г. като държавен, а през 1999 г. е актуван като общински. Времето на изграждането на предприятието се установява и от съдържанието на писмен документ от наследодателя на ищцата до общината (в заявлението е посочена 1979 г.). От изложеното въззивният съд е приел извода, че ПК Д. не е имала право да възстанови собствеността върху процесния имот на праводателя на М. М. М., решението не е породило правни последици. Имотът не е придобит и по давност, тъй като съгласно чл.86 ЗС (ДВ, бр. 31 /1990 г.) съществува забраната за придобиване по давност на вещ, която е публична държавна или общинска собственост.
Във връзка с доводите за неправилност на въззивното решение: че не е извършена пълна проверка за материалната законосъобразност на решението на ПК, че въззивният съд не е съобразил дали може да се обособи самостоятелен парцел съгласно т.2 /ТР 1 /17.05.1995 г. на ОСГК на ВС по гр.д. № 3 /1994 г., жалбоподателката извежда материалноправни въпроси, за които твърди, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК:
1. задължени ли са съдилищата да се съобразяват с конститутивния характер на решенията на ПК по чл.18ж от ППЗСПЗЗ при конкуренцията на по-рано издадено такова и по-късно издаден акт за частна общинска собственост и как следва да се процедира в такъв случай.
Въпросът не е обуславящ. Обуславящ е въпросът дали е налице твърдяната пречка за реституцията по ЗСПЗЗ – проведено мероприятие преди приемането на закона (чл.10б), а не по-късното актуване на имота от общината.
2. Възможно ли е по кадастралния план да се възстановява урбанизиран имот:
Въпросът не е обуславящ при извод за наличие на твърдяната пречка за реституцията по ЗСПЗЗ – проведено мероприятие преди приемането на закона (чл.10б.).
3. Обвързана ли е общината от постановения административен акт – решение на ПК за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ и допустимо ли е по предявения иск за собственост срещу общината, тя да иска да се упражни косвен съдебен контрол за нищожност или унищожаемост на този административен акт, при положение, че самата община чрез своите структури декларира, че няма издаден акт за общинска собственост.
Въпросът за допустимост на косвения съдебен контрол за законосъобразност на решенията на ПК е обуславящ. В. съд го е разрешил в съответствие с установената практика, която приема, че общината не е страна в реституционното производство по ЗСПЗЗ и не може да се защити по реда на обжалването му, затова в последващ съдебен спор за собственост, в който и се противопоставят вещните права, придобити въз основа на това решение (на ПК), общината има право да направи възражение за материална незаконосъобразност на административния акт, а гражданският съд е длъжен да го разгледа и ако го намери за основателно, да отхвърли иска за собственост. В случая това е единствен способ за защита срещу незаконосъобразен административен акт, затова не е налице пречка за косвен съдебен контрол. При действието на ГПК от 2007 г. правомощието на гражданския съд да осъществява косвения съдебен контрол се основава на разпоредбата на чл.17,ал.2.
4. Счита ли са за идентифициран недвижим имот, описан в декларация по чл.14 ЗМДТ и приходна квитанция на общината.
Въпросът не е обуславящ, идентичността на процесния имот с имотите, за които страните се легитимират като собственици, е установена със заключение на вещо лице, прието неоспорено.
5. На какво основание решаващият съд може да се съобрази с категорично заключение на вещо лице по възложена съдебно-техническа експертиза, че спорният имот има административен адрес, не са налице данни за неговото отчуждаване, може да се обособи като самостоятелен урегулиран имот и че от момента на възстановяване се владее и се ползва от лицето с възстановена собственост.
Въпросът е обуславящ в частта, с която съдът е възприел заключението на вещото лице в частта, с която с него е прието, че в имота е реализирано мероприятие преди влизането в сила на ЗСПЗЗ, включително, че преди влизане в сила на ЗСПЗЗ е имало няколко регулационна плана и с този от 1990 г. е отреден парцел за цех за механична обработка, в който процесният имот попада. Доколкото върху процесния имот е реализирано мероприятие преди реституционния закон, останалите въпроси, на които е отговорило вещото лице, са без значение и въззивният съд не е следвало да ги обсъжда. В. съд е възприел заключението в релевантната за спора част след като го е обсъдил с останалите доказателства по делото, включително и с извънсъдебното изявление на наследодателя на жалбоподателката (ищца) за неизгодния за него факт за провеждане на мероприятието. Към това може да се добави, че хипотезата на чл.10б ЗСПЗЗ не изисква законност на мероприятието, а последващите промени в регулацията са без значение за спора.
6. Може ли да бъде придобиван по давност имот, за който общината е установила, че няма съставен акт за общинска собственост, поради което не попада в обхвата на чл.86 ЗС, тъй като не е публична собственост.
Въпросът не е обуславящ, тъй като в самата искова молба се твърди, че имотът е актуван от общината с два последователни акта за общинска собственост, а въззивният съд е установил, че имотът е актуван през 1995 г. като държавен, а през 1999 г. – като частен общински. Изводът на въззивния съд, че съществува забрана за придобиване по давност на вещ, която е държавна или общинска собственост, е в съответствие с установената практика (чл.86 ЗЗД до отмяната му и § 1 на ЗР ЗИДЗС)
Към изложеното може да се добави и следното: между доводите за неправилност на въззивното решение се съдържа и този, че въззивният съд не е съобразил дали може да се обособи самостоятелен парцел съгласно т.2 от ТР 1 /17.05.1995 г. на ОСГК на ВС по гр.д. № 3 /1994 г.. Както е посочила и жалбоподателката, това тълкувателно решение е постановено по тълкуване на разпоредби на З. по З. и др.. благоустройствени закони (чл.1, чл.2, чл.3, чл.7) и не намира приложение по ЗСПЗЗ.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК по изведените правни въпроси.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 09.12.2015 г. по гр.д. № 238 /2015 г. по описа на Силистренския окръжен съд, г.о., по касационна жалба на М. М. М. срещу въззивно решение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.