O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
София, 05.06.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2858 /2013 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 703/07.02.2013 година на търговско дружество [фирма] [населено място] собственост и представлявано от Н. Ч. К. , заявена чрез адв. К. К. АК- В. срещу въззивно Решение Nо 227 от 17.12.2012 година по гр.възз.д. Nо 520/2012 на АС- Варна, в частта, с която в полза на ответниците е признато право на задържане по чл. 72 ал.3 ЗС до заплащане на сума от 212 160 лева, съставляваща увеличената стойност на извършени в имота подобрения.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК се обосновава с тезата , че по въпроса : незаконно изградената сграда променя ли качеството на подобрителя от добросъвестен в недобросъвестен и не следва ли в този случай отношенията между собственик и владеещ имота строител да се уреждат съгласно чл. 73-74 ЗС , въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика- ППВС 6-74 т.I-2 и т.II-7 , както и по Решение Nо 76/ 12.04.2010 год. по гр.д. Nо 2952/2008 год. на ВКС-III г.о., Решение Nо 301 от 16.06.2010 год. по гр.д. Nо 1221/2009 год. на ВКС-II г.о. а по процесуално правния въпрос- задължен ли е решаващият съд да постанови мотиви в съдебното си решение , в които да изследва дали сградата – подобрение в ревандикирания имот е законно построена, съгласно действащите към момента на изграждането и закони и в чия тежест е доказването на законността на сградата е налице необходимост от произнасяне на ВКС за точното приложение на закона и развитие на съдебната практика в правилна насока.
В срока по чл.287 ГПК са подадени писмени отговори от ответната страна – М. П. К. , П. С. Б. и Д. С. Б. , 3последните двама чрез адв. Т. Ж. , с които се оспорват основанията за допускане на касационното обжалване, както и основателността на релевираните основания за отмяна на обжалваното решение.
Със самостоятелна касационна жалба вх. Nо 1106/26.02.2013 год., подадена от П. С. Б. и Д. С. Б. , чрез адв.Т. Ж.- АК С. З. се иска отмяна на въззивно Решение Nо 227 от 17.12.2012 година по гр.възз.д. Nо 520/2012 на АС- Варна, в частта, с което е уважен ревандикационния иск по чл. 108 ЗС на [фирма] [населено място] и същите са осъдени да предадат на търговското дружество владението на следния недвижим имот – ТЕРЕН с площ 1285 кв.м., съставляващ ПИ с идентификатор * по КК на [населено място] при посочените граници-бивш имот с пл. Nо *по КП на м.”П.”/ „Ф. д. и К.”/ землището на [населено място] , заедно с изградената в имота постройка , както и да заплатят разноски по делото от 895 лв.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение към касационната жалба , допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по въпросите длъжен ли е съдът , при наличие на заключение на съдебно-техническата експертиза, която се явява единствено решаващо доказателство за спорния предмет, в случай че не възприема заключението, да изложи мотиви обосноваващи преценката му за годността на експертизата и поради какви основания и съображения не кредитира с доверие и не възприема заключението на вещото лице, както и на какви други доказателства основава решаващия си извод? Съставлява ли неизпълнението на това задължение съществено процесуално нарушение-основание за отмяна на решението ? При липса на идентифициращи белези на имота, собственост на ищеца по делото по предявен иск по чл. 108 ЗС може ли да се постанови осъдителен диспозитив за ревандикация на имот с различни или други характеристики, собственост на ответника по иска? Съставлява ли съществено процесуално нарушение постановяване на осъдителен диспозитив за предаване владението върху целия спорен имот, когато по делото е установена частична идентичност на имотите на двете страни? Разполага ли с правен интерес ищеца по иска с правно основание чл. 108 ЗС да търси ревандикация на спорния имот срещу бивш собственик, който не осъществява владение на имота ? Недопустим ли е съдебния акт в частта , с която се извършва произнасяне за предаване на владение срещу невладеещ несобственик ?Разполага ли съдът с правомощие , без да е направено искане или възражение по делото, да се произнася по законосъобразността на процедурата по реституция, има ли правомощие съдът да поставя предимство на един титул за собственост пред друг , без да е било налице оборване на правата на една от страните преди произнасянето? , с общата формулировка , че произнесеното от въззивния съд е в противоречие с Решение Nо 108 от 16.05.2011 год. по гр.д. Nо 1814/2009 год. на ВКС-IV г.о., Решение Nо 762 от 20.07.2011 год. по гр.д. Nо 1371/2009 год. на ВКС-I г.о. , Решение Nо 1318 от 16.04.2009 год. по гр.д. Nо 5641/2007 год. на ВКС-I г.о. , Решение Nо 1257 от 30.06.2004 год. по гр4.д. Nо 598/2003 год. на ВКС-IV г.о. , Решение от 07.05.2008 год. по т.д. Nо 91/2008 год. на ВКС-ТК-II отд.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК се поддържа и по материално-правните въпроси – решението на ПК за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ противопоставимо ли е на приватизирано търговско дружество, в активите на което е включен възстановения имот, ако решението е издадено преди началото на процедурата по приватизация? Приложима ли е нормата на § 6ал.6 от ППЗДОбП / отм./ в случаите когато реституционното производство е приключило с влязъл в сила акт за възстановяване на собствеността в реални граници преди откриване на процедурата по приватизация ? За приложимостта на чл. 86 ЗС за имот собственост на частно търговско дружество, придобило имота от държавно предприятие ,без пълно правоприемство на фирмите ? След осъществяване на продажба на имот-собственост на държавно предприятие от такова предприятие на частен купувач, запазва ли се привилегията на новия собственик да се ползва от и да се позовава на забраната по чл. 86 ЗС? при общата формулировка , че по тях въззивния съд се е произнесъл в противоречие с Решение Nо 205 от 08.07.2010 год. по гр.д. Nо 4543/2008 год. на ВКС-I г.о., Решение Nо 76 от 06.03.2009 год. по гр.д. Nо 5857/2007 год. на ВКС-II г.о., Решение Nо 1356 от 01.06.2009 год. по гр.д. Nо 5649/2007 год. на ВКС-II г.о.
Искане за допускане на касационно обжалване се поддържа и на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса за колизия на правото на собственост, придобито от различни основания , разрешаването на който въпрос би бил от съществено значение за развитие на правото, а въпроса за приложението на § 6 ал.6 от ЗППДОбП/ отм./ съдебната практика е оскъдна и това налага произнасянето на ВКС.
Ответникът по касация М. К. взема становище за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване по тази касационна жалба , както и за основателност на релевираните основания за отмяна на обжалваното решение.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК и с оглед на данните за цената на вещния иск следва , че същите са процесуално допустими.
С посоченото решение , Апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по 258 и сл. ГПК e отменил Решение No 1413 oт 13.07.2012 год. по гр.д. No 1026/2011 год. на ОС-Варна и е постановил ново, с което е осъдил на основание чл. 108 ЗС ответниците – физически лица М. П. К. , П. С. Б. и Д. С. Б. , да предадат на търговско дружество [фирма] [населено място] владението на следния недвижим имот – ТЕРЕН с площ 1285 кв.м., съставляващ ПИ с идентификатор * по КК на [населено място] при посочените граници-бивш имот с пл. Nо * по КП на м.”П.”/ „Ф. д. и К.”/ землището на [населено място] , заедно с изградената в имота постройка , както и да заплатят разноски по делото от 895 лв.
Със същото решение , апелативният съд е признал по направеното възражения на ответниците М. П. К. , П. С. Б. и Д. С. Б. , че в имота има извършени подобрения- сграда , с която е увеличена стойността на имота с 212 160 лв. , правото на подобрителите на основание чл.72 ал.3 ЗС на задържане.
За да приеме , че заявеният иск за собственост е основателен , решаващият съд е приел, че е налице материално-правна легитимация на ищцовото дружество като собственик на процесния терен с оглед на установеното правоприемство от праводател – преобразувано и приватизирано държавно предприятие. За да уважи възражението на подобрителите по чл. 72 ал.3 ЗС , решаващият съд е приел, че осъщественото от тях владение на чужд имот е добросъвестно.
По касационна жалба на търговско дружество [фирма] [населено място] , не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване.
Изведените от касатора [фирма] [населено място] правни въпроси не могат да обосноват извод за наличие на условията за допускане на касационно обжалване. Законността или незаконността на извършени подобрения в чужд недвижим имот нямат отношение към добросъвестността на владението на терена, доколкото основанието за възникване собствеността на построеното е чл. 92 ЗС. След като при осъществяване на владението на терена , същото е било добросъвестно към момента на установяването и такова е към момента на извършено строителство, от гл.т. на фактите по делото , поради което и не следва да се приеме друго. Законността или незаконността от гл.т. на спазване СПН не влияе на вида на владението – дали е добросъвестно или не ,доколкото владението е получено на правно основание , годно да направи владелеца на терена собственик .В тази аспект произнесеното от въззивния съд решение не е в противоречие с посочената задължителна и незадължителна съдебна практика.
Изведеният процесуално-правен въпрос: задължен ли е решаващият съд да постанови мотиви в съдебното си решение , в които да изследва дали сградата – подобрение в ревандикирания имот е законно построена, съгласно действащите към момента на изграждането и закони и в чия тежест е доказването на законността на сградата не може да обуслови извод за необходимостта от произнасяне на ВКС , което произнасяне би било от значение за точното приложение на закона и развитие на съдебната практика , тъй като по делото, с оглед на спорния предмет- за стойността на подобренията респ. увеличената стойност на имота, спазването на строителните правила и норми , се явява ирелевантен.
По касационната жалба вх. Nо 1106/26.02.2013 год., подадена от П. С. Б. и Д. С. Б. , чрез адв.Т. Ж.- АК С. З., също не може да се допусне касационно обжалване.
Многобройно поставените с изложението на физическите лица –касатори въпроси като такива по чл. 280 ал.1 ГПК , нямат това качество така като се приема с разясненията на т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСКТК на ВКС .
Поставените въпроси, цитирани дословно в настоящото изложение, са въпроси , на които съдът отговаря с решението по същество , в рамките на проверката като касационна инстанция .Предвид на това си правно естество , същите не могат едновременно да бъдат и въпрос , обосноваващи извод за допускане на касационното обжалване. Поставените въпроси касаят законосъобразността на съдебния акт от гл.т. спазване на материалния въпрос, а не касаят формулиране на въпрос за принципното разрешение на правния проблем , с чието разрешение въззивният съд свързва изхода на делото и което разрешение , може да се съпостави с дадено , по аналогични дела, разрешение на задължителна съдебна практика на ВС/ВКС или на незадължителна такава на други съдилища.
„Поставянето на въпроси” с изложението към касационната жалба от защитата на касатора не може да бъде самоцел на изложението. В конкретния случай „количеството въпроси” не може да обоснове извод , че всичките те са обусловили изхода на делото. Самата селекцията на касационния съд се базара, както се сочи в ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС , само на правни проблеми – въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК , в съпоставка с посочена задължителна или незадължителна съдебна практика. Изброяването на въпроси и посочването на няколко съдебни решение на ВКС предполага касационният съд сам да търси къде и по кой въпрос е налице евентуално противоречието . В етапа на селекция задачата на ВКС е да констатира посоченото от страната касатор противоречие и доколкото по поставения въпрос няма унифицирана съдебна практика да допусне касационното обжалване именно с тази цел- арг. чл. 291 ГПК, чл. 292 ГПК, а не сам да избере дали решението на въззивния съд влиза в противоречие с някое от приложените съдебни решение.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 703/07.02.2013 година на търговско дружество [фирма] [населено място] собственост и представлявано от Н. Ч. К. , заявена чрез адв. К. К. АК- В. срещу въззивно Решение Nо 227 от 17.12.2012 година по гр.възз.д. Nо 520/2012 на АС- Варна, в частта, с която в полза на ответниците е признато право на задържане по чл. 72 ал.3 ЗС до заплащане на сума от 212 160 лева, съставляваща увеличената стойност на извършени в имота подобрения.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 1106/26.02.2013 год., подадена от П. С. Б. и Д. С. Б. , чрез адв.Т. Ж.- АК С. З. срещу въззивно Решение Nо 227 от 17.12.2012 година по гр.възз.д. Nо 520/2012 на АС- Варна, в частта, с което е уважен ревандикационния иск по чл. 108 ЗС на [фирма] [населено място] и физическите лица са осъдени да предадат на търговското дружество владението на следния недвижим имот ТЕРЕН с площ 1285 кв.м., съставляващ ПИ с идентификатор * по КК на [населено място] при посочените граници-бивш имот с пл. Nо * по КП на м.”П.”/ „Ф. д. и К.”/ землището на [населено място] , заедно с изградената в имота постройка , както и да заплатят разноски по делото от 895 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :