5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
гр. София 08.04.2020 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 24 февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4119 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника В. Б. Д., чрез адв. П. В. срещу решение № 4248/12.06.2019 г. по в. гр.дело №12363/2018 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 451904/17.07.2018 г. по гр.дело № 18045/2017 г. на Софийски районен съд и вместо това е изменен на основание чл.59, ал.9 СК постановения с решение от 13.04.2016 г. по гр.дело № 13869/2015 г. на Софийски районен съд режим на лични отношения на бащата В. Б. Д. с детето Б. В. Д., като е определен следния режим на лични отношения: бащата В. Б. Д. има право да вижда и взима детето Б. В. Д. всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 18 часа в петък до 18 часа в неделя, един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, всяка четна година за Коледните празници и Великденските празници от 09 часа на първия ден до 18 часа на последния ден, всяка нечетна година през Новогодишните празници от 09 часа на първия ден до 18 часа на последния ден. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и да се отмени въззивното решение.
В изложението са поставени въпросите: 1. Решението на СГС е необосновано и постановено при съществено нарушение на материалния закон, както и в разрез със задължителната съдебна практика – ППВС№ 1/1974 г., 2. Поддържа се, че обжалваното решение е очевидно неправилно с оглед представените по делото доказателства и снетите от детето, родителите и вещото лице становища, както и с оглед на представената експертиза, 3. Наличие на съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на въззивното решение – на чл.272 ГПК. Според жалбоподателя налице е противоречие между диспозитива на обжалваното въззивно решение и мотивите обосноваващи издаването му, че същото е вътрешно противоречиво, като част основаванията в мотивите на съобразително – констативната част на съдебния акт не обосновават определянето на такъв режим на лични отношения, който е определен с решението/с диспозитива на решението/, който режим не отговаря на крайния целен резултат, така както го е установил в мотивите си въззивния съд. Жалбоподателят сочи, че тази противоречивост между мотивите на решението и неговия диспозитив съставлява нарушение на чл.272 ГПК. Поддържа, че като основно предназначение на мотивите може да се посочи, че те имат за цел да посочат съображенията на съда, поради които той е достигнал до дадено заключение, съдържащо се в диспозитива на решението, докато в настоящият случай това не е така. Според жалбоподателя от мотивите на въззивния съд не може да се установят съображенията, поради които въззивният съд е достигнал до съдържащото се в диспозитива на решението, тъй като изложените съображения са диаметрално противоположни на изложеното в диспозитива решение, че е налице сериозно нарушение на процесуалните правила – чл.272 ГПК.Счита, че именно тези нарушения на материалния и процесуалния закон, както и несъобразяването на задължителната съдебна практика е довело до постановяване на незаконосъобразно решение.
Ответницата по касационната жалба М. Г. Г., чрез адв. Г. В. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решение № 451904/17.07.2018 г. по гр.дело № 18045/2017 г. на Софийски районен съд е отхвърлен иска с правно основание чл.59,ал.9 СК на М. Г. Г. и на основание чл.59, ал.9, пр.3 СК е изменено решение № 4675/13.04.2016 г. по гр.дело № 13869/2015 г. на Софийски районен съд в частта за режима на лични отношения на детето Б. В. Д. с неговия баща В. Б. Д. както следва: бащата има право да вижда и взима детето всяка пълна трета седмица от месеца за времето от предходната неделя в 17 часа до следващата неделя в 17 часа, един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, както и по пет дни през зимната и пролетната ваканции.
Въззивният съд е посочил, че първоинстанционния съд е приел, че детето е напълно наясно какво иска и, че следва да се съобрази с желанието му. Този извод е преценен за неправилен. Прието е, че при изслушването му от първоинстанционния съд детето първоначално е заявило, че иска да си остане определения режим на лични отношения с баща му, след което, че е най-добре да вижда и двамата си родители поравно, че иска да е две седмици при майка си и две седмици при бащата. Отчетено е, че впоследствие при изслушването му детето е заявило, че е съгласно и две или три седмици да е при майка си и една при баща си, както и, че вече е все едно. Приел е, че детето е заявило освен, че му е все едно и три различни варианта на неговите желания относно личните му отношения с баща му. С оглед на това е счетено, че е било невъзможно първоинстанционния съд да установи какво е желанието на детето, за да се съобрази с него.
Приел е, че при изслушване на детето на основание чл.15 ЗЗДт пред въззивния съд същото е заявило, че това дали му е удобно да се вижда с баща си в сряда зависи от това, дали на следващия ден има контролни, че честотата на желанието му за контактите с баща му зависи от това дали касаят седми или осми клас. Посочено е, че за тази година детето желае да бъде при баща си през уикендите, а за следващата година – седмица при баща си и две при майка си или да си остане режимът със съботите, плюс средите. Детето е заявило, че ако се премахнат средите и може да отива при баща си от петъците ще е още по-удобно. С оглед на така изразеното от детето е изведен извод, че то не формира еднозначно мнение и желание за режима на личните си отношения с негови баща.
Въззивният съд е допуснал изготвяне на съдебно-психологична експертиза със задачи относно емоционалната привързаност на детето към всеки от родителите, отношението му към всеки от родителите, емоционалното състояние на детето, наличието при детето на конфликт на лоялност по отношение на всеки от родителите, родителския капацитет на всеки от родителите, наличието на синдром на родителско отчуждение при детето и относно подходящия режим на лични отношения на детето с майката.
Посочено е, че съгласно заключението на СПЕ детето е еднакво силно привързано към всеки от родителите си и желае да поддържа контакти на равни начала с всеки от тях, показал е нежелание да ги сравнява. Прието е, че към момента на изследването Б. е навършил 13 години и 8 месеца, ученик е в 7 клас и му предстоят матури и избор на училище след 7 клас. Посочено е, че като цяло Б. е в добро емоционално състояние, уравновесен за преходната възраст, в която се намира. Вещото лице е посочило, че пред дето стои важна задача – от една страна да отговори на очакванията към него да учи повече, от друга страна – да се справи със своите юношески вълнения и въпроси, да си намери приятелска среда и мястото си в нея. Б. е намекнал, че би искал да му дадат възможност за повече самостоятелност, което е характерно за възрастта му.Според заключението детето трябва да намери оптималния баланс, за което и родителите трябва да му помогнат най-вече като го мотивират по подходящ начин за ученето, но и като зачитат неговите емоционални преживявания, контактите с приятели, повече автономност и отговорност за действията си. Съгласно заключението детето проявява лоялност към майка си и към баща си, без да бъде поставен в конфликт на лоялност, че има вероятност, ако родителите не намерят сили в себе си или друг начин да поддържат контакт помежду си, а не само чрез детето в бъдеще тази функция на посредник между двамата да доведе до развитие на такъв конфликт.
Според заключението при изследване на родителския капацитет пред психолога майката и бащата са споделили обичайните възпитателски възгледи и подходи. В полза на техните добри родителски умения говори и фактът, че детето е съхранило своята привързаност към двамата, че те не са го включили в своите конфликти. Като цяло и двамата родители твърдят и самото дете потвърждава, че могат да се срещат и по друго време, извън определеното по режим. Като негатив в родителския капацитет на двамата родители експертът счита, че може да се посочи изразеното от тях нежелание да поддържат контакт помежду си, дори по въпроси, свързани с детето. Посочено е, че за Б. родителите му са най-важната част от семейството и не е удачно той да бъде посредник между тях. Родителския капацитет на майката и на бащата е достатъчно добър, за да отглеждат и възпитават детето си, като различията между тях не са основание да се сравняват и единият да претендира, че е по-добър от другия. Детето е привързано поравно и към двамата, общува и с двамата спокойно, може да разговаря и споделя нещо, което е много важно за него. Съгласно заключението към момента няма никакви признаци за родителско отчуждение, че Б. поддържа спокойно контакт са двамата си родители поотделно, както по режим, така и по друго време след договаряне с родителите. Вещото лице е дало и режим на лични контакти на детето с бащата.
Въззивният съд е възприел заключението на вещото лице освен частта от същото, в която е предложен режим на лични отношения на детето с неговия състав. Прието е, че такъв режим не може да бъде определен, тъй като противоречи на задължителните разяснения, дадени с т.р. № 1/03.07.2017 г. по т.дело № 1/2016 г. на ОСГК и не е в интерес на детето.
Прието е, че в случая е настъпило изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 СК и т.5 от ППВС № 1/12.11.1974 г. по гр.дело № 3/74 г. налагащо изменение на режима на лични отношения на детето с неговия баща. Прието е също, че не е спорно между страните, че бащата полага необходимата родителска грижа за детето, като му осигурява храна, подслон, средства за издръжка, че детето има нараснала необходимост да наблюдава мъжки тип модел на поведение/ с оглед възрастта в която е намира/, осигурил му е добри битови условия и между него и детето има изградена връзка на привързаност и доверие. Съдът е приел, че с оглед висшия интерес и правата на детето на общува пълноценно и с двамата родители, като гаранция за неговото психично благополучие и развитието му като пълноценна личност в интерес на детето е допускането на промяна на постановените мерки относно режима на лични отношения на детето с неговия баща в посока на разширяването му, като на детето бъде дадена възможност да прекарва с баща си и половината от празниците. Прието е, че не е в интерес на детето с оглед по-голямата му настояща образователна натовареност да прекарва с баща си всяка сряда от 18 часа до 9 часа в четвъртък. Посочено е относно изменението на режима на лични отношения на бащата с детето Б., допуснато с първоинстанционното решение, че не е в интерес на детето да пренася всичките си лични вещи и учебни помагала от дома на майка си в дома на баща си два пъти месечно, които домове са в отдалечени квартали.
При тези съображения въззивният съд е приел, че определения с решение от 13.04.2016 г. по гр.дело № 13869/2015 г. на СРС режим на лични отношения на бащата с детето следва да бъде изменен, като на интересите на детето би съответствал следния режим: бащата В. Д. има право да вижда и взима детето Б. Д. всеки първи и трети петък, събота и неделя на месеца от 18 часа в петък до 18 часа в неделя, един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, всяка четна година на Коледните и Великденските празници от 09 часа на първия ден до 18 часа на последния ден, всяка нечетна година през Новогодишните празници от 09 часа на първия ден до 18 часа на последния ден. Първоинстанционното решение е отменено изцяло и на основание чл.59,ал.9 СК е изменен режима на лични отношения на детето с бащата в посочения смисъл.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК на въззивното решение на Софийски градски съд.
Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт.
Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпросите по пункт първи и трети от изложението. Всеки от тях, освен твърдяната очевидна неправилност в п.2-ри представляват доводи по правилността на обжалваното решение и поради това не са правни въпроси. Според практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Формулираните въпроси по пункт първи и трети от изложението не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите правни изводи по предмета на спора. Като доводи по правилността на въззивното решение същите следва да се преценяват само ако се допусне касационно обжалване. В производството по чл.288 ГПК, каквото е настоящото Върховният касационен съд преценява, дали материалноправният или процесуалноправният въпрос е от значение за изхода по настоящото дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по настоящото дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. С оглед на посоченото съдът преценява, че въпросите по пункт първи и трети от изложението, касаещи правилността на въззивното решение не са правни въпроси. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 4248/12.06.2019 г. по в.гр.дело № 12363/2018 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 94064/19.07.2019 г., подадена от В. Б. Д., [населено място], [улица], чрез адв. П. В., съдебен адрес [населено място], [улица], ап.3, чрез адв. П. В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: