О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
гр. София, 09.12.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 2249 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК .
Образувано е по частна жалба на Ю. С. И. против определение № 6101 от 12.03.2019г. по гр.д. № 6216/2017г. на Софийски градски съд, с което в производство по чл. 248 ГПК е оставена без уважение молбата й за изменение на постановеното по същото дело решение от 18.12.2018г. в частта му за разноските, чрез намаляване на присъдените в полза на Д. С. Г. разноски за адвокатско възнаграждение.
В частната жалба се поддържа, че заплатеното от Д. Г. адвокатско възнаграждение 3240 лв. е прекомерно. Жалбоподателката счита, че минималното адвокатско възнаграждение неправилно е определено от съда на 2863 лв., вместо на 600 лв. Въззивна жалба е подадена само от нея, а не и от останалите двама ищци по делото, поради което материалният интерес и съответно цената на иска следва да се определят спрямо притежаваната от нея идеална част от имота – 2/32 ид.ч.
Ответницата по частната жалба Д. Г. я оспорва. Счита, че адвокатското възнаграждение, заплатено от нея, не е прекомерно; спорът се отличава с фактическа и правна сложност и за разрешаването му са събрани, анализирани и прегледани документи, датиращи твърде назад във времето.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема частната жалба за допустима. По основателността й намира следното:
С решение № 7965 от 18.12.2018г. по гр. д. № 6216/2017г. на Софийски градски съд е потвърдено решение от 06.10.2016г. по гр.д. № 46013/2015г. на Софийски районен съд в обжалваната част, а именно за отхвърляне на предявения от Ю. С. И. против Д. С. Г. иск по чл. 108 ЗС за признаване собствеността и предаване владението върху пространството над втория етаж и под покрива в сградата на [улица] [населено място], включително на намиращите се в това пространство обекти и помещения, както и за отхвърляне иска й против Столична община за установяване, че ищците са собственици на общите части от пространството над втория етаж и под покрива, и на находящите се в това пространство обекти и помещения от същата сграда. Първоинстанционното решение не е било обжалвано от останалите ищци К. С. К. и Н. С. К.. С въззивния акт в полза на ответницата по иска Д. Г. са присъдени направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 3240 лв. Прието е, че заплатеното възнаграждение не превишава съществено минималният размер от 2863лв., а и е налице известна фактическа и правна сложност на спора.
Жалбоподателката Ю. С. И. е поискала по реда на чл. 248 ГПК изменение на решението в частта за разноските като е поддържала, че минималното адвокатско възнаграждение е 600лв., тъй като цената на иска се определя само въз основа на притежаваната от нея идеална част от имота, която е 2/32 ид.ч.
С обжалваното определение от 12.03.2019г. Софийски градски съд е отказал за намали присъдените разноски. Посочил е, че минималното адвокатско възнаграждение е правилно определено на 2863лв. и заплатеният хонорар не го превишава съществено.
С определение на настоящия състав на Върховния касационен съд по гр.д. № 2250/2019г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по подадената от Ю. И. касационна жалба.
При горните обстоятелства, частната жалба се явява неоснователна.
Следва да бъде споделен изводът, че заплатеното от ответницата по иска Д. Г. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 3240 лв. не е прекомерно. При определяне на минималното адвокатско възнаграждение за такова дело, съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се изходи от цената на предявения иск изцяло, без значение каква е притежаваната от жалбоподателката част от имота. Искът е предявен от трима ищци, които са съсобственици на апартамента на втория етаж в сградата, а предмет на иска е таванският етаж на сградата, който според тях представлява обща част и от него притежават общо 40%. Фактът, че част от ищците не са обжалвали първоинстанционното решение не променя обема на осъществяваната от пълномощника на ответницата защита – защитата, за която е заплатено адвокатското възнаграждение, се отнася за предявения срещу нея иск като цяло и поради това не би могло да бъде делено на части.
Следва да бъде потвърдено и съображението на съда, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, което също препятства намаляването на адвокатското възнаграждение.
Поради изложеното определението от 12.03.2019г., с което е отказано намаляване на присъдените с решението разноски, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6101 от 12.03.2019г. по гр.д. №6216/2017г. на Софийски градски съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: