О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
гр.София, 12.03.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети март, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 118 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 09.10.2008г. по гр.д. № 653 / 2008г., с което Великотърновски окръжен съд, като е оставил в сила решение от 30.04.2008г. по гр.д. №126/2006г. на РС-Горна Оряховица, е уважил предявения срещу К. М. Й. иск с правно основание чл.55,ал.1 ЗЗД.
Жалбоподателят – К. М. Й. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, който е от значение за развитието на правото и е постановен в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е осъдил К. М. да заплати на А. П. сумата 3000 евро, получена без основание на 12.08.2003г. чрез банков превод, 145 евро разходи за превода, лихва от 13.01.2006г. и е отхвърлил иск срещу Р. К. за сумата 2445 евро получена от него без основание. Съдът е изложил съображения, за това че А. П. е платил на ищеца 3000 евро на 12.08.2003г., тъй като синът на жалбоподателя му е бил обещал чрез своята фирма ЕТ”И” да извърши строителство на старчески дом в Германия, а е получил преведените пари бащата К. М. , но без да е извършена дейност от него или от сина му Р. К. При тези данни съдът е приел, че жалбоподателя е получил сумата без основание и дължи връщането й.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят К. М. поддържа, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в нарушение на разпоредбата на чл.188 ГПК и е поддържал, че в противоречие с практиката на ВКС е разрешен въпроса за разпределение доказателствената тежест между страните по един спор. Приложил е решение по гр.д. №12/2006г. ТК на ВКС, в което е прието, че ищецът следва да докаже че е платил, а ответника да установи, че е налице основание за получаването. Жалбоподателят поддържа, че именно в противоречие с така даденото разрешение съдът в обжалваното решение е приел, че следва да върне сума, за която не е доказано по делото, че я е получил.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В посоченото от жалбоподателят решение Върховният касационен съд не е дал разрешение на въпрос свързан с точното прилагане на материалното право при спорове с правно основание чл.55 ЗЗД, а е изложил съображения за това как следва да се разпредели доказателствената тежест между страните по такъв спор. В конкретния случай, въззивният съд действително е разрешил съществен процесуален въпрос, а именно относно разпределение доказателствена тежест между страните по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, с който разполагат лицата, които твърдят, че са престирали с оглед на очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните, оправдаващо престацията, което правоотношение не е осъществено. В случая съдът е приел, че жалбоподателят е престирал с оглед на очаквано сключване на договор за изработка, който в последствие не е бил сключен и именно като е счел, че ищецът е доказал плащането на сумата по повод на едно правоотношение, което не е осъществено, а жалбоподателят не е доказал да е получил сумата на правно основание е осъдил последният да върне същата. В този смисъл е и даденото разрешение в т.1 на Постановление №1/1979г. на Пленума на ВС.
Що се касае до твърдението, че не са направени верни изводи при анализа на доказателствата по делото, то следва да се има предвид обстоятелството, че преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това че следва да бъде върната недължимо платената сума може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Неоснователно е и искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване, тъй като с въззивното решение бил разрешен съществен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Същият не сочи да е налице липса на съдебна практика по този въпрос, нито че съществуваща такава е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Не се излагат и аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за дължимото се обезщетение при незаконно прекратяване на служебно задължение влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 на решение от 09.10.2008г. по гр.д. № 653 / 2008г. на Великотърновски окръжен съд по жалба на К. М. Й..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: