О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .214
гр.София, 09.03.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1630 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. Д. срещу решение № 1* от 21.07.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 1* от 2009 г., с което е оставено в сила решение № 734 от 23.03.2009 г. на Пловдивския районен съд по гр.д. № 2* от 2008 г. за допускане на делба на оставени в наследството на С. И. Д. имоти между наследниците му по закон В. С. Г. и П. С. Д. при равни квоти.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 51 от 12.06.2002 г. по гр.д. № 681 от 2001 г. на ВКС, Първо г.о. по въпроса дали завещателно разпореждане, в което са изброени всички притежавани от наследодателя имоти, представлява завет или завещание. Освен това, касаторът счита, че произнасянето на ВКС по този въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата по жалбата В. С. Г. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за допускане на делбата между двамата съделители при равни квоти, въззивният съд не е зачел направено от наследодателя на страните С завещателното разпореждане от 20.12.1995 г. Приел е, че това завещателно разпореждане представлява завет, който не произвежда действие, тъй като в него имотите, предмет на завета, не са достатъчно индивидуализирани и не са годни обекти на собственост съгласно чл.72 от Закона за наследството.
Това решение не противоречи на практиката на ВКС, обективирана в посоченото от касатора решение решение № 51 от 12.06.2002 г. по гр.д. № 681 от 2001 г. на ВКС,Първо г.о. В това решение на ВКС е прието, че завещателно разпореждане, в което са изброени конкретни имущества, но в края на което е записано, че завещателят желае определено лице да наследи цялото му имущество, е завещание, а не завет. Докато по настоящото дело в завещателното разпореждане на С. Д. от 20.12.1995 г. няма такава обща клауза. Напротив, с него С. Д. завещава едни имоти на касатора П. Д. /негов син/, а други имоти на ответницата по жалбата В. Г. /негова дъщеря/. С оглед на това съдържание на завещателното разпореждане, приетото от Пловдивският окръжен съд в обжалваното решение, че завещателното разпореждане на С. Д. представлява завет, а не универсално завещание, не противоречи, а е в съответствие с приетото в горепосоченото решение на ВКС, Първо г.о.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПк за допускане на касационно обжалване на решението, тъй като по въпроса за разликата между универсално завещание и завет има ясна и пълна правна уредба в ЗН и последователна съдебна практика, която не се нуждае от коригиране.
Поради това, че не са налице основания на чл.280, ал.1 от ГПК, касационното обжалване на решението не следва да се допуска.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на П. С. Д. срещу решение № 1* от 21.07.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение по в.гр.д. № 1* от 2009 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.