О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
София, 20.03.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 4917/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЛГЛ” ЕООД, гр. С., В. А. Ц. и А. Й. Т. , гр. С., срещу въззивно решение №219 от 25.06.2008г. по гр. дело № 22/2008г. на Великотърновския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществен процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е позовал на документи, които не са били приети като писмени доказателства по делото. Това са съдържащите се в преписка вх. № 1127/2003г. на РП-Свищо обяснения на ответниците – физически лица, раборт и др. Освен това, те са били изключени от доказателствата по делото с определение на първоинстанционния съд. В този смисъл е налице съществен процесуален въпрос – на кои доказателства следва да се обосновава съдебният акт, който е решен в противоречие с установената практика на ВКС – Р № 32/25.03.1986г. ОСГК, Р № 11/1994г., ІІІ г.о., Р № 147/1994г., ІV г.о. Поставя се и въпрос за доказателствената тежест на ищеца за успешното провеждане на исковете по чл.45 и чл.49 ЗЗД, която в случая не е изпълнена, поради което въпросът е решен в противоречие с трайната практика на ВКС – Р-131/1967 ОСГК, Р № 111/1997г., ІІІ, г.о. ППВС № 7/1958г. Отговорността за вреди от непозволено увреждане възниква ако се докажат всички елементи на фактическия състав на чл.45, респ. чл.49 ЗЗД.
Ответницата по касационната жалба Е. Н. С. , гр. С., не изразява становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение от 04.01.2008г. по гр.д. № 71/2007г. е отменено въззивно решение № 230/27.06.2006г. по гр.д. № 478/2006г. на Великотърновския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане.
С обжалваното решение е отменено решение № 295 от 21.12.2005г. по гр.д. № 61/2005г. на Свищовския районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на Е. Н. С. по чл.45 ЗЗД против В. А. Ц. и А. Й. Т. и по чл.49 ЗЗД против „ЛГЛ” ЕООД за солидарно осъждане за размера до 3000 лева. По реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ е постановено друго, с което В. А. Ц. , А. Й. Т. и „ЛГЛ” ЕООД са осъдени да заплатят солидарно на Е. Н. С. сумата 3 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че на 04.10.2002г. ищцата се спънала в опънато на ул.”С” желязо /поставено на 7 см. над земята/ от двамата ответници физически лица, без да бъдат поставени предупредителни табели, и получила травматични увреждания : оток на главата, оток на лявата подбедрица, счупване на лъчева кост в областта на дясната гривнеста става. Ответниците Ц. и Т. изпълнявали работа, възложена от ответника „ЛГЛ” ЕООД, което е установено от признанията им в приложената прокурорска преписка ЗМ-636/2002г. Обясненията са написани от тях, не са оспорени от към авторство или съдържание. С оглед признатите неизгодни факти и останалите доказателства по делото е прието, че са налице елементите на фактическия състав на чл.45 ЗЗД за ангажиране на тяхната отговорност, поради причиняване на травматични увреждания на ищцата. Налице са и елементите на фактическия състав за ангажиране при условията на солидарност и на отговорността на възложителя на работата „ЛГЛ” ЕООД поради виновните действия на лицата, на които е възложил определена работа.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Касаторът се позовава на разрешение, дадено с обжалваното решение в противоречие на практиката на ВКС. Следва да се има предвид, че посоченото решение на ОСГК третира въпросите за събиране на гласни доказателства и основаване на решението на такива, събрани по делегация, при положение, че съдебната поръчка не е приложена по делото към датата на последното съдебно заседание. Визираният от касаторите процесуален въпрос не е решен в противоречие с трайната съдебна практика, вкл. и цитираното решение № 32/86г. ОСГК. Това е така, защото на първо място е фактически невярно твърдението им, че преписката не е приобщена към доказателствения материал по делото. Това е станало още при разглеждането от първата въззивна инстанция. Съгласно дадените с отменителното решение на ВКС указания да се преценят в качеството им на извънсъдебни признания, въззивният съд е обсъдил съдържащите се в преписката обяснения на В. А. Ц. , А. Й. Т. , както и на управителя на „ЛГЛ” ЕООД във връзка със злополуката. Обясненията са преценени във връзка с останалите писмени и гласни доказателства, вкл. разпитаните служители на КАТ, които са изготвили и рапорт за случая. Ето защо не е налице противоречащо на константната практика на ВКС разрешение на процесулен въпрос по обсъждане на неприобщени по съответния процесуален ред по делото писмени доказателства.
Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по отношение на въпросите относно разпределяне доказателствената тежест във връзка с установяване елементите на фактическия състав на предявените искове. Изводите на въззивния съд в тази насока не са в противоречие на цитираната от касаторите съдебна практика, вкл. Р №131/1967г. ОСГК, съгласно което при непозволено увреждане се презумира не отговорността изобщо, която е един от елементите на фактическия състав, или ППВС №7/1958г. по приложение на чл.49 ЗЗД, с което е прието, че отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, има обезпечително-гаранционна функция и не произтича от вината на лицето, което е възложило работата. Приетото от въззивния съд относно елементите на фактическия състав на чл.45 ЗЗД, както и на чл.49 ЗЗД и относно разпределението на доказателствената тежест в процеса е съобразено с цитираната от касаторите практика на ВКС. Поддържаните доводи относно преценката на установените по делото факти се отнасят до обосноваността на съдебния акт. Необосноваността на въззивното решение обаче би могла единствено да послужи като основание за касиране поради неправилност, но само след допускане на касационното обжалване, което е предварителен въпрос за селекция на жалбите с въведената с ГПК /Обн. ДВ №59/20.07.2007г./ факултативност на касационно обжалване.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение въззивно решение №219 от 25.06.2008г. по гр. дело № 22/2008г. на Великотърновския окръжен съд по касационна жалба на „ЛГЛ” ЕООД, гр. С., В. А. Ц. и А. Й. Т. , гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.