О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
гр. София, 21.04.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1134 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника М като Е. „М”, гр. Я., приподписана от процесуалния му представител адв. С срещу решение № 92 от 05.11.2009г. по т. дело № 219/2009г. на Апелативен съд Бургас, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 52 от 16.07.2009г. по т. дело № 1/2009г. на Окръжен съд Ямбол в обжалваната му част, а именно в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца „Н” ЕО. , гр. С. следните суми: 25 289,92 лв. – стойност на извършени и незаплатени монтажни работи; 3 941,19 лв. – лихва върху 25 289,92 лв. за периода от 18.12.2007г. до 29.12.2008г.; 1 509,92 лв. – лихва върху дължимия остатък от стойността на доставено хладилно оборудване в размер 9 688,86 лв. за периода от 18.12.2007г. до 29.12.2008г. и съответните разноски.
Касаторът релевира доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в касационната жалба и писменото изложение към нея допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Според касатора релевантният процесуалноправен въпрос относно правната квалификация на предявените искове е решен в противоречие с практиката на ВКС и атакуваният съдебен акт противоречи на други съдебни решения, в които правната квалификация на грешката е посочена правилно, а релевантният материалноправен въпрос за грешката в търговските правоотношения при сегашните обществено-икономически условия е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът „Н” ЕО. , гр. С. чрез процесуалния си представител адв. М оспорва касационната жалба и прави възражение, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване: неоснователно е твърдението, че правната квалификация е определена в противоречие на практиката на ВКС, а ППВС № 1/28.05.1979г. е неотносимо към казуса; решение № 2275/18.10.1974г. по гр. д. № 1695/1974г. на ВС, І г. о. и решение от 05.06.2006г. по в. гр. д. № 118/2006г. на Великотърновски апелативен съд потвърждават приетото от въззивния съд, а решение № 576/18.07.1995г. по гр. д. № 161/1995г. на 5-чл. състав на ВС е неприложимо към спора; касаторът не се е позовал на противоречива практика на ВКС, нито на неправилна постоянна практика, разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗЗД е ясна и непротиворечива, липсва обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че между страните са възникнали правоотношения по договор за доставка и монтаж на хладилно оборудване /4 броя хладилни камери, част от оферта № 435/20.04.2007г., приложение № 1, неразделна част от договора/. За да уважи предявените искове, решаващият съдебен състав е направил съпоставка на стойностите на оборудването в оферта № 435/20.04.2007г. и чл. 5 от сключения договор и е стигнал до извода, че посочената в договора цена представлява само цената на доставеното оборудване и в нея не е включена стойността на монтажа. По делото е констатирано, че монтажът на хладилните камери е извършен от ищеца чрез негов подизпълнител „Т” ЕО. и тъй като стойността му не е платена, ответникът е осъден да заплати претендираните суми.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши въз основа на релевираните от касатора доводи.
Посочените от касатора въпроси относно правната квалификация на предявените искове и грешката в пресмятането на стойността на доставката и монтажа на хладилните камери са релевантни за спора, тъй като от тях зависи допустимостта и правилността на обжалвания съдебен акт.
Доводите на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК е неоснователен. Безпротиворечива и трайно установена е практиката на ВКС, че правната квалификация на иска се определя, както от първоинстанционния съд, така и от въззивната инстанция въз основа на правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба, т. е. от твърдените от него факти и обстоятелства и заявения петитум – например решение № 64/5.02.1985 г. по гр. д. № 852/1984 г., II г. о., решение № 288/5.05.1989 г. по гр. д. № 195/1989 г., III г. о., решение № 1162/23.05.1996 г. по гр. д. № 2530/1995 г., IV г. о., решение № 1207/ 19.05.1966 г. по гр. д. № 631/1966 г., I г. о., решение № 2224/28.12.1984 г. по гр.д. № 1120/1984 г., II г. о., решение № 234/23.02.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1225/2000 г., V г. о., решение № 688/9.07.2003 г. на ВКС по гр. д. № 593/2002 г., IV г. о., решение № 52/22.05.2009г. по т. дело № 695/2008г. на ВКС, ТК, Първо отделение и други, последното от които решения е постановено по реда на чл. 290 ГПК, поради което е задължително за съдилищата. Чрез релевираните факти и обстоятелства ищецът очертава спорното материално субективно право, което съставлява предмета на делото. В настоящия случай ищецът поддържа становище, че след проведени преговори с ответника между страните е сключен договор за доставка и монтаж на четири броя хладилни камери, в който поради пренасяне на сгрешения сбор от оферта № 435/20.04.2008г. е посочено, че в стойността на оборудването е включена и стойността на монтажа. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си като е доставил и монтирал чрез подизпълнител хладилните камери – предмет на договора, ответникът е платил авансово част от стойността на хладилното оборудване и е останала дължима сума в размер общо 34 978,78 лв. по фактура № 1000005568/17.12.2007г., от която 9 688,86 лв. с включен ДДС – остатък от стойността на доставеното хладилно оборудване и 25 289,92 лв. с включен ДДС – стойността на извършените монтажни работи. Поради това заявената претенция е за присъждане на посочените суми и лихва за забава в определен размер и за определен период. В съответствие с твърдените факти, обстоятелства и петитум и съобразно постоянната практика на ВКС въззивният съд е разгледал исковете на предявеното основание, а именно иск за реално изпълнение на задължение за плащане на стойността на доставеното и монтирано хладилно оборудване по договор за доставка и монтаж и иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Обстоятелството, че въззивната инстанция не е прецизирала, че правното основание на претенцията за заплащане на стойността на монтажа е чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, не обуславя извод, че правната квалификация е определена в противоречие с практиката на ВКС.
По отношение на въпроса за грешката в пресмятането и приложението на чл. 28, ал. 2 ЗЗД не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позоваването на противоречие с т. 9 от ППВС № 1/28.05.1979г. е неоснователно, тъй като посоченото постановление е неотносимо. В него е застъпено становището за недопустимост на общия състав на чл. 59 ЗЗД, когато законът е предоставил на разположение точно определен иск, например иск за поправяне на грешка в пресмятането по чл. 28, ал. 2 ЗЗД. В настоящия случай въззивната инстанция не е разгледала иска на основание чл. 59 ЗЗД, нито ищецът е предявил иск за поправяне на сумата, посочена в т. 5 от договора за доставка и монтаж. Касае се до претенция за заплащане на остатъка от дължимата стойност на доставката и монтажа, като установяването на уговорения и дължимия размер следва да се извърши на базата на обсъждане на всички относими доказателства в тяхната взаимовръзка и въз основа на тях тълкуване на договора /т. 5 и 6 от него/ с цел установяване действителната воля на страните съгласно чл. 20 ЗЗД.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за решаването на спора е решаван противоречиво от съдилищата. Касаторът не е посочил противоречива съдебна практика на ВКС, нито е представил влязло в сила противоречиво решение по идентичен въпрос на друг съд. Решение № 2275/18.10.1974г. по гр. д. № 1695/1974г. на ВС, І г. о., решение № 576/18.07.1995г. по гр. д. № 161/1995г. на 5-чл. състав на ВС и решение от 05.06.2006г. по в. гр. д. № 118/2006г. на Великотърновски апелативен съд са неотносими към спора, тъй като са постановени при друга фактическа обстановка по други договори и различни доказателства.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи; към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Изводите, до които е достигнал въззивният съд във връзка със задълженията на страните по процесния договор, са резултат от извършената от него в съответствие с правомощията му на инстанция по съществото на спора конкретна преценка на фактите и доказателствата.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Касаторът следва да заплати на ответника сумата 1 900 лв. – разноски за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 92 от 05.11.2009г. по т. дело № 219/2009г. на Апелативен съд Бургас, Търговско отделение.
ОСЪЖДА М. Г. Г. като Е. „М”, гр. Я., ул. „О” № 34 да заплати на „Н” ЕО. , гр. С., ул. „. шосе” № 16 сума в размер 1 900 лв. /хиляда и деветстотин лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.