О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
гр.София, 18.03.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 967/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на ЗПДА “А” А. – София чрез юрисконсулкт Н. срещу решение №206/31.07.2009г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 341/2009 г., с което е потвърдено решение от 7.10.2008г. по гр.дело №6912/2008г. на Софийски районен съд, 38 състав, с което са отхвърлени исковете по чл.213 КЗ, предявени срещу С. Община, гр. С. за заплащане на изплатено застрахователно обезщетение по застраховка “К” на “С” по застрахователна полица №60303А. В касационната жалба се поддържат оплаквания, че постановеното въззивно решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на процесуален закон. Счита за неправилни изводите на съда за недоказаност на механизма на настъпване на увреждането и причинната връзка с настъпилите повреди по автомобила, описани в протокол на ПТП. Според касатора оспорването на протокола за ПТП, като официален документ установяващ ПТП и механизма на неговото осъществяване, не е проведено успешно от ответника, поради което неправилно не е зачетена неговата доказателствена сила. Касаторът са позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Ответната страна С. Община –. не взема становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда за крайния изход на делото, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в изложението към жалбата. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всяко дело.
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал твърдяното в исковата молба застрахователно събитие /причинени вреди на лека кола “Т” с рег. № С* след попадане в шахта с неукрепен капак на пътно платно в гр. С. при оспорен от страна на ответника протокол за ПТП, механизма на увреждането и причинна връзка между вредите и описания в протокола механизъм на произшествието, нито действителния размер на вредите. Прието е, че фактите в опис – заключение, като документ издаден от ищеца и съдържащ изгодни за него факти, подлежат на доказване от ищеца и като е приложил правилата за разпределение на доказателствената тежест, въззивният съд е постановил решение, с което са приети за недоказани предявените искове по чл.213, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
В изложението си на основанията за достъп до касация касаторът твърди, че в случая са налице съществени материалноправни и процесуални въпроси, относими до въпроса за доказателствената тежест, при оспорване на официален документ и за доказателственото значение на официални и частни документи – доколко приетите по делото писмени доказателства вкл. тези представляващи официални документи/ протокол за ПТП/ съставлява годно доказателство за установяване на отразените в последния факти, вкл. механизма на увреждането и доказване настъпването на застрахователното събитие и вредите от него, като разрешаването на тези въпроси е отнесено към допълнителната предпоставката по чл.290, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Последното е налице когато правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточното му тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед на изменение на законодателството, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. Касаторът не е изложил аргументи кои от правните норми на действащия ГПК се нуждаят от тълкуване и за необходимостта от промяна на установената съдебна практика по поставените процесуални въпроси По въпросите за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес и доказателствената сила на писмени документи има установена съдебна практика от ВКС, макар и постановена при действието на отменения ГПК, която не е противоречива. След като касаторът не е обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като предпоставка за достъп до касационно обжалване, настоящият състав на ВКС, ТК приема, че не следва да се допуска касационната жалба за разглеждане по същество.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане по същество, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №206/31.07.2009г., постановено по гр. д. № 341/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ А въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: