О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
София, 10.04.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2550 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Х. Л. срещу решение № 1483/13.07.2016 г. на Софийски апелативен съд /САС/, търговско отделение, 5 състав по в.т.д. № 3491/2015 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/, отхвърлящо предявените искове на касатора срещу Столична Община по чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Касатърът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Столична Община не взима становище по същата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди отхвърлителното решение на СГС, САС е приел, че ищецът е предявил искове по чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.367 ТЗ и чл.86 ЗЗД за присъждане на допълнително възнаграждение с лихва за забава спрямо уговореното в сключен между страните договор за обществен превоз на пътници. САС е приел, че в този договор за обществен превоз на пътници допълнителното възнаграждение е дължимо съизмерно размера на годишната инфлация за 2008 г. на основание уговореното в чл.5 ал.3 т.1. Тълкувайки сключения между страните договор, САС е приел, че страните са договорили увеличение при наличие на три предпоставки: при промяна на годишната инфлация, при което „цената се променя….. с размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година“; при увеличение на цената на горивата с повече от 30% за една година; при общо поскъпване на гориво-смазочни материали, гуми или резервни части с повече от 50% за една година. САС е приел, че трите предпоставки за увеличение на договореното възнаграждение за превоз са уговорени независимо една от друга и самостоятелно, като проявление, а не кумулативно, както е приел СГС. Приел е още, че с настъпване на първата предпоставка – увеличение на размера на годишната инфлация обявен от НСИ, увеличението на уговореното възнаграждение настъпва автоматично по силата на самия договор, а при възникване на останалите предпоставки е необходимо подписване на допълнително споразумение между страните, предвидено в чл.43 от договора, каквото в случая няма. Позовавайки се на обявения от НСИ индекс на инфлацията за предходна година /в случая за 2008 г./, обявена на интернет сайт на НСИ, САС е приел, че са налице предпоставки за автоматично увеличение на договореното възнаграждение за 2008 г. и 2009 г. и съобразно доказателствата за изминат в км. пробег /относими за уговореното възнаграждение – чл.5 ал.1 от договора/ и заключението на ССЕ, САС е приел, че е дължимо допълнително възнаграждение. Но искът по чл.79 ЗЗД е отхвърлен като погасен по давност, при направено възражението на ответната страна. САС е приел, че в случая се касае за периодични плащания – ежемесечно, като е договорено, че една част се плаща авансово, а останалата – до 20 число на следващия месец. Според САС е налице определяемост на вземанията за възнаграждение по сключения договор, вкл. относно дължимото увеличение, така както е уговорено при позоваване в тази насока на ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Съобразявайки уговорения начин на плащане на ежемесечното възнаграждение, обявения индекс на инфлацията за 2008 г. – на 13.01.2009 г. и датата на подаване на исковата молба, САС е приел, че искът за главницата е погасен по давност, тъй като давността е изтекла на 20.01.2013 г., а исковата молба е подадена на 29.11.2013 г. Поради погасяване на главницата по давност като неоснователни са приети и акцесорните претенции за законна и мораторна лихва.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В изложението си касаторът формулира следните въпроси: 1. „Представлява ли „периодично плащане“ по смисъла на чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите допълнително парично вземане на изпълнителя по договор за услуга, основаващо се на клауза за промяна размера на основното възнаграждение, съобразно размера на отчетената инфлация, без изричен падеж на това допълнително вземане.“ Въпросът е общо поставен, без оглед на изложените от САС мотиви относно приетия периодичен характер на плащанията и определяемостта на уговореното ежемесечно възнаграждение, което е в съответствие, а не в противоречие с ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. САС е съобразил постигнатата договореност между страните за автоматично увеличение на уговореното възнаграждение при увеличена, отчетена от НСИ инфлация и именно с публикацията на интернет сайта на НСИ на тази инфлация е свързана и изискуемостта на вземането за увеличението. В този смисъл не е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, както се поддържа в изложението. 2. „Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото.“ И този въпрос е общо поставен при наличие, а не липса на обсъждане на доказателствата по делото от САС, при изложени съображения, обосноваващи взетото решение. Исковете са отхвърлени като погасени по давност, поради което този общо поставен въпрос не е обусловил изхода на спора, обуславящо за този изход е основателното възражение за давност, в каквато връзка няма конкретизиран въпрос. Цитираната от касатора съдебна практика е по обективно неидентични казуси и не обуславя наличие на допълнителен критерий за селекция по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива, нито има доказателства да са сторени разноски от ответната страна пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1483/13.07.2016 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 5 състав по в.т.д. № 3491/2015 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.