О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
София, 11.12.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5095 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 214 от 9.05.2014 год. по гр. д. № 207/2014 год. Хасковският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 24.01.2014 год. по гр. д. № 3137/2012 год. на Хасковския районен съд. С него са отхвърлени предявените от Д. Х. В. от [населено място] против Ж. Х. В. и М. Н. В. от същия град искове за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът Д. В. е собственик на втория жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ ІХ-185 в кв. 36 по плана на [населено място], общ. М. б., целият с площ от 570 кв. м. и да се определи прилежащата площ от имота в размер на 224 кв. м. за обслужване на този етаж по предназначение, както следва: 64 кв. м. от улицата до жилищната сграда /пътека с 16 м. дължина и 4 м. ширина/, площ от 66 кв. м. около сградата по дължина 11 м. х 2 м. х 3 м. и 48 кв. м. по ширина – 8 м. х 2 м. х 3 м., 16 кв. м. за построяване на тоалетна и баня в двора и пътека от жилищната сграда до тях с дължина 15 м. х 2 м.
Въззивното решение се обжалва в срок от ищеца Д. Х. В. с касационна жалба, приподписана от адв. Д. С., с оплаквания за неговата неправилност по изложените съображения за наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и искане за отмяната му, като вместо това предявените искове бъдат уважени.
В приложеното изложение към жалбата се релевират основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поддържа се произнасянето на въззивния съд по материалноправния въпрос по приложението на чл. 70 и чл. 79, ал. 2 ЗС да е в противоречие с представената съдебна практика, както и е поставен процесуалноправния въпрос за разпределение на доказателствената тежест за оборване на позоваването на правните последици на добросъвестно владение.
Ответниците Ж. и М. В., чрез пълномощника им адв. М. Р., в представения писмен отговор, оспорват наличието на релевираните основания за допускане на касацията, респ. поддържат неоснователност на касационната жалба. Претендират заплащане на направените в настоящето производство разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за допустимост на касационната жалба, намира следното:
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в сила от 21.12.2010 год., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв., какъвто е и настоящият казус. Цената на предявения установителен иск за собствеността на втория етаж от жилищната сграда се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК от данъчната му оценка, а ако няма такава – от пазарната цена на вещното право. В случая е представено от ищеца удостоверение на [община] б. № 1199 от 10.07.2012 год. за данъчна оценка на жилище в УПИ ІХ-185 в кв. 36 по плана на [населено място] в размер на 749,80 лв., а от приложеното на л. 18 от първоинстанционното производство друго такова се установява данъчната оценка на целия имот – земя и сграда, в размер на 2 234.10 лв., а оценката само на земята е в размер на 1 039.70 лв. Последната представлява цената на иска по чл. 64 ЗС, определена също на основание чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК.
Следователно е налице недопустимост на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което и жалбата следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство се прекрати, без съдът да се произнася по релевираните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед този изход на настоящето производство касаторът следва да понесе направените от ответниците разноски за адвокатското възнаграждение в размер на 500 лв., заплатено по представения договор за правна помощ и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК и чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. Х. В. от [населено място], приподписана от адв. Д. С., против въззивното решение № 214 от 9.05.2014 год. по гр. д. № 207/2014 год. на Хасковския окръжен съд и ВРЪЩА същата на касатора.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 5095/2014 год. на ВКС, ІІ г. о.
Осъжда Д. Х. В. от [населено място], [улица], вх. „А”, ет. 4, ап. 16 да заплати на Ж. Х. В. и М. Н. В. от [населено място], [улица], вх. „А”, ет. 6 направените по делото разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касатора, на който се изпрати препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: