О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
гр. София, 11.04.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 815/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частни жалби /неправилно наименовани „касационна жалба”/ на „В. груп И.” – търговско дружество с регистрация в Република С., „Т. Т. Л.” – търговско дружество с регистрация в Република С., и „К. Л.” – търговско дружество с регистрация в Република Б., срещу определение № 574 от 04.10.2017 г., постановено по в. т. д. № 376/2017 г. на Апелативен съд – В.. Определението е обжалвано в частта, с която е прекратено като недопустимо производството по в. т. д. № 376/2017 г. по отношение на подадената от „В. Г. И.” въззивна жалба вх. № 7928/16.11.2016 г. срещу следните части от решение № 121 от 20.10.2016 г. по т. д. № 58/2015 г. на Окръжен съд – Добрич : 1/ частта, с която е обявена относителна недействителност по отношение на „Международна инвестиционна банка” – [населено място], Руска федерация, на договор за покупко – продажба по нот. акт № 113, т.1, рег. № 405, нот. д. № 63/16.02.2015 г. на нотариус с рег. № 109, по силата на който [фирма] като продавач се е задължил да прехвърли на „К. Л.” като купувач правото на собственост върху 86 бр. самостоятелни обекти срещу цена от 775 000 лв., като сключен във вреда на „Международна инвестиционна банка”; 2/ частта, с която е обявена недействителност и е постановено заличаване на вписване в А. – С. – [населено място] с акт № 158, д. № 145/2015 г., на договор за покупко – продажба на недвижими имоти, сключен между „К. Л.” като продавач и „Т. Т. Л.” като купувач с нотариален акт № 146, том І, нот. д. № 93/26.02.2015 г. на нотариус с рег. № 109; и 3/ частта, с която е обявен за нищожен договор по нот. акт № 113, т.1, нот. д. № 63/16.02.2015 г. на нотариус с рег. № 109, по силата на който [фирма] като продавач се е задължил да прехвърли на „К. Л.” като купувач правото на собственост върху 86 бр. самостоятелни обекти срещу цена от 775 000 лв., поради противоречие с добрите нрави, липса на съгласие, липса на основание и като привиден.
В частните жалби се правят идентични оплаквания за неправилност на определението в обжалваната част и се прави искане за неговата отмяна. Частните жалбоподатели поддържат, че въззивният съд е прекратил частично производството по въззивната жалба на „В. груп И.”, без да съобрази извършеното в срока по чл.265, ал.1 ГПК присъединяване към жалбата от страна на „К. Л.” и „Т. Т. Л.”, които са съответници и другари по делото на първоначалния жалбоподател. Излагат доводи, че макар да не са обжалвали първоинстанционното решение, с присъединяването към своевременно подадената от „В. груп И.” въззивна жалба „К. Л.” и „Т. Т. Л.” са придобили самостоятелно качество на жалбоподатели и след осъществяване на фактическия състав на чл.265, ал.1 ГПК притежават необходимата процесуална легитимация, за да поддържат въззивната жалба на своя другар. В частната жалба на „В. груп И.” се навеждат и аргументи за постановяване на определението в противоречие със задължителните указания в т.2 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГТК на ВКС по приложението на чл.204 ГПК (отм.).
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по частните жалби „Международна инвестиционна банка” със седалище в [населено място], Руска федерация, който изразява становище за неоснователност на жалбите и за потвърждаване на обжалваното определение.
Ответникът [фирма] със седалище в [населено място], общ. Б., е депозирал писмени отговори срещу частните жалби на „В. груп И.” и „Т. Т. Л.”, в които е изразено становище за тяхната неоснователност и за потвърждаване на обжалваното определение. Направено е и възражение за недопустимост на частната жалба на „Т. Т. Л.” по съображения, че дружеството не е адресат на извършените от въззивния съд процесуални действия и не е легитимирано да обжалва определението.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частните жалби са подадени в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу преграждащо определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Въззивната жалба, производството по която е прекратено частично с обжалваното определение, е подадена от „В. груп И.” и на това основание дружеството е легитимирано да обжалва определението. Процесуална легитимация за обжалване е налице и по отношение на останалите двама частни жалбоподатели, доколкото същите обосновават правото си на частна жалба с качеството си на другари в процеса на „В. груп И.”. Предвид изложеното, възражението на ответника [фирма] за недопустимост на частната жалба на „Т. Т. Л.” е неоснователно.
За да прекрати частично производството по подадената от „В. Г. И.” въззивна жалба срещу решението на Окръжен съд – Добрич по т. д. № 58/2015 г., Апелативен съд – В. е приел, че след като не е страна – ответник или трето лице помагач, по исковете на „Международна инвестиционна банка” против „Т. Т. Л.” и „К. Л.”, жалбоподателят не е легитимиран да обжалва решението в частта, с която тези искове са уважени. В частта, с която е обжалвано първоинстанционното решение за уважаване на исковете на „Международна инвестиционна банка” против „В. груп И.”, въззивната жалба на дружеството е счетена за допустима и е разпоредено разглеждането й в открито заседание.
На 04.10.2017 г. по делото е депозирана молба от процесуалния представител на „К. Л.”, в която е направено изявление, че дружеството се присъединява към въззивната жалба на „В. груп И.”, с който са другари по делото. В проведеното на 04.10.2017 г. открито заседание изявление за присъединяване към жалбата е направено и от „Т. Т. Л.” чрез процесуалния му представител по делото.
Определението за частично прекратяване на производството по въззивната жалба на „В. груп И.” е правилно и следва да бъде потвърдено.
Правото на въззивна жалба принадлежи на лицата, които са участвали като страни – главни или подпомагащи, в производството пред първата инстанция и за които постановеното от първоинстанционния съд решение е неблагоприятно. По изключение решението може да бъде обжалвано и от трети лица, чиято правна сфера е засегната от постановеното по водено без тяхно участие дело, но само в изрично предвидените със закон случаи.
Правилен е изводът на Апелативен съд – В., че „В. груп И.” няма право на въззивна жалба срещу частта от решението на Окръжен съд – Добрич, с която са уважени исковете на „Международна инвестиционна банка” за обявяване на относителна недействителност, респ. за установяване нищожност, на договорите за покупко – продажба, сключени с участието на [фирма], „К. Л.” и „Т. Т. Л.”. Дружеството – жалбоподател не е страна по тези договори и не е конституирано в производството пред първата инстанция като ответник или като подпомагаща страна по исковете, с които е оспорена тяхната действителност и действие спрямо ищеца. След като не е имал качеството на главна или на подпомагаща страна, жалбоподателят „В. груп И.” няма право да обжалва с въззивна жалба неблагоприятното за ответниците по уважените искове първоинстанционно решение. От данните по делото не може да се направи извод, че „В. груп И.” има качеството на необходим (задължителен) другар на някой от ответниците по посочените искове или че правото му на жалба произтича от изрична разпоредба на закона. Поради изложеното изводът на въззивния съд за недопустимост на въззивната жалба на „В. груп И.” в частта, с която е обжалвано първоинстанционното решение за уважаване на исковете срещу други ответници по делото, е законосъобразен.
Процесуалната допустимост на въззивната жалба на „В. груп И.” не може да бъде обоснована с извършеното в срока по чл.265, ал.1 ГПК присъединяване от страна на „К. Л.” и „Т. Т. Л.”. Като ответници по уважените искове на „Международна инвестиционна банка” тези две дружества са разполагали със самостоятелно право на въззивна жалба срещу неблагоприятното за тях решение на първоинстанционния съд, което са пропуснали да упражнят в преклузивния срок по чл.258 ГПК. Предприетото в срока по чл.265, ал.1 ГПК присъединяване към въззивната жалба на „В. груп И.”, с която е обжалвано първоинстанционното решение в частта за уважаване на предявените срещу дружествата искове, е лишено от присъщите на института на присъединяването правни последици. Присъединяване по реда на чл.265, ал.1 ГПК е възможно само към процесуално допустима въззивна жалба, която е годна да породи предвидения в закона деволутивен и суспензивен ефект. Отсъствието на процесуална легитимация за „В. груп И.” да обжалва първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете срещу „К. Л.” и „Т. Т. Л.”, обуславя недопустимост на въззивната жалба (в тази й част) и препятства възможността за пренасяне на спора по уважените искове пред въззивния съд, поради което присъединяването е ирелевантно за допустимостта на образуваното по частично недопустимата жалба въззивно производство. Констатираната недопустимост на жалбата, към която е извършено присъединяването, прави безпредметно обсъждането на твърдението на „К. Л.” и „Т. Т. Л.”, че имат качеството на необходими другари на „В. груп И.”, както и изследването на въпроса дали те разполагат с право на присъединяване по чл.265, ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 574 от 04.10.2017 г., постановено по в. т. д. № 376/2017 г. на Апелативен съд – В., в частта, с която е прекратено частично производството по в. т. д. № 376/2017 г. по отношение на въззивна жалба вх. № 7928/16.11.2016 г. на „В. Г. И.” срещу решение № 121 от 20.10.2016 г. по т. д. № 58/2015 г. на Окръжен съд – Добрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :