О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
гр.София, 12.02.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари, две хиляди и четиринадесета гоодина в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 5967 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 22.04.2013г. по гр.д.№ 6330 / 2012г., с което ГС София e отхвърлил иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
Жалбоподателят – Д. С. К., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване.
Ответниците К. П. Г. и А. П. Г., чрез процесуалния си представител поддържат, че жалбата не следва да бъде допускана до разглеждане по същество от касационния съд, тъй като не са налице предпоставките на чл.280 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съдa, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил като неоснователен предявения от Д. С. срещу К. П. и А. П. иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 26.06.2006 г., сключен между П. К. от една страна и Д. С., от друга страна, с който първият се задължава да прехвърли 1/2 ид. част от правото на собственост върху следния недвижим имот: жилище, заемащо югозападната част от едноетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], № , състоящо се от две стаи, хол, кухня, баня – клозет и антре, заедно с 51% идеални части от общите части на сградата и от дворното място, цялото с пространство от 440 кв. м., съставляващо по регулационния план на [населено място], местност „К. с -Б. ч.“, парцел . – , от кв. .
С определение на първоинстанционния съд от 01.02.2011г. и на основание чл. 119, ал. 2 от ГПК (отм.) поради отказ от иска досежно ответника Е. К. Г. производството по делото е прекратено в частта по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД срещу Е. К. относно притежаваните от последната 1/2 ид. части от процесния имот/прието с влязло в сила решение в друго производство, че подписа под договора не е неин/.
В хода на производството пред РС София ответникът П. К. е починал и на основание чл. 120, ал. 1 ГПК (отм.) са конституирани наследниците му по закон К. и А. П..
Съдът при съвкупна преценка на доказателствата по делото е приел за установено, че с предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.06.2006 г. Е. К. и П. К. като продавачи и Д. С. като купувач, са постигнали съгласие, по силата на което продавачите, в качеството им на съсобственици при равни квоти са се задължили да прехвърлят на купувача Д. С. собствеността върху свой собствен недвижим имот за сумата 30 000 лева.
Съдът е приел, че от заключението на приетата и неоспорена от страните СПЕ се установява, че подписът и имената на П. К. Г. в предварителния договор за покупко-продажба, са изпълнени от лицето, сочено за техен автор. При тези данни съдът е счел за неоснователно релевираното от ответниците възражение за нищожност на договора на основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД възражение за липса на съгласие от страна на продавача П. К. за сключване на предварителния договор.
По направеното от ответниците възражение за унищожаемост на предварителния договор на основание чл.31, ал.2, вр. ал.1 ЗЗД по делото са разпитани свидетели и е приета съдебно-психиатрична експертиза и са събрани гласни доказателства. При преценка на доказателствата съдът е приел, че П. К. системно е злоупотребявал с алкохол, бил е с формирана алкохолна зависимост, имал е занемарен външен вид, ходел е със скъсани и мръсни дрехи, не е поддържал лична хигиена, живял е в крайно неприемливи битови условия заедно с майка си – къщата, която е обитавал е била без вода и ток, просел е пари и храна, понякога заедно с майка си, хранил се е с отпадъци от кофите за боклук, бил е агресивен, неориентиран за време и място, говорел е несвързано. Съдът е счел, че тези факти сочат на невъзможност на лицето да разбира и ръководи действията си, а това личи и от обстоятелството, че в случая цената, договорена за продаваемия обект е в пъти по-ниска от пазарната стойност на имота за този период – м.юни 2006 г. Като е приел, че предварителният договор е унищожаем съдът е отхвърлил предявения иск за обявяването му за окончателен на основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението въззивният съд е дал отговор на правни въпроси от значение за спора, за това длъжен ли е съдът да формира своите изводи при преценка на всички доказателства, необосновано ли е съждението на въззивния съд, че алкохолната зависимост поставя лицето в невъзможност да разбира и ръководи постъпките си, може ли съдът без експертиза да приеме че цената на имот е в пъти по-ниска от пазарната, длъжен ли е съдът да изложи свои мотиви. Поддържа, че по тези въпроси съдът е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС. Представя решение от 04.07.2011г. по гр.д. №1649/2010г., ІV г.о. на ВКС и решение от 2.02.2011г. по гр.д. №1863/2010г., ІV г.о. на ВКС, в които е прието, че съдът следва да обсъди всички доказателства по делото от значение за спора, както и решение от 09.06.2011г. по гр.д.№761/2010г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че съдът следва да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпроси на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд е дал отговор на поставените въпроси в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в представените от жалбоподателя решения. Изискването за излагане на мотиви към съдебното решение е заложено в процесуалния закон – чл. 236 ал. 2 ГПК /аналогичен на чл.189 ал.1 от отменения ГПК от 1952 г./ и неговото спазване е съблюдавано последователно в практиката на ВС и ВКС. С приетите при действието на отменения ГПК Постановления на Пленума на ВС- ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г. и ТР № 1/2001 г. на ОСГК са дадени подробни разяснения относно съдържанието на мотивите към решенията на всяка от инстанциите по същество, като е посочено, че мотивите към въззивното решение не следва да се изчерпват само с констатации относно правилността на обжалвания с въззивна жалба съдебен акт, а трябва да съдържат изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. Тези задължителни указания на пленума и ОСГК на ВКС не са загубили значението си и след влизане в сила на ГПК от 2007 г.
Поставените от жалбоподателя въпроси за това длъжен ли е съдът да формира своите изводи при преценка на всички доказателства, необосновано ли е съждението на въззивния съд, че алкохолната зависимост поставя лицето в невъзможност да разбира и ръководи постъпките си, може ли съдът без експертиза да приеме че цената на имот е в пъти по-ниска от пазарната, длъжен ли е съдът да изложи свои мотиви, по същество касаят преценката на съда за състоянието на невъзможност у прехвърлителя да волеобразува. В случая съдът е извършил преценка на всички събрани доказателства по делото. Ако съдът беше пренебрегнал част от доказателствата по принцип, тогава това съществено процесуално нарушение, заявено като общото основание за допускане на касационното обжалване, би довело до различен извод в настоящото производство.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 22.04.2013г. по гр.д.№ 6330 / 2012г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: