О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
София, 12.03.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 601 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат И. Н. срещу решение № 446/21.03.2012 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по в.гр.д. № 2582/2011 г. в частта, в която е отхвърлен частичен иск на [фирма] против [фирма] по чл.125 ал.3 ТЗ за разликата над 8400 лв. до предявения размер.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на касационата жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор и писмено изложение.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен частичен иск от [фирма], чието наименование е променено в хода на процеса на [фирма] с правно основание чл.125 ал.3 ТЗ за заплащане на сумата от 25001 лв. – част от общо дължимата сума от 1329964.40 лв., представляваща стойност на дяловото участие на ищеца в размер на 20% от имуществото на [фирма], дължима поради прекратяване на участието му като съдружник в същото дружество. Така предявеният иск е уважен от СГС изцяло. САС е изменил решението на СГС, като е отхвърлил предявения иск за разликата от 8400 лв. до предявения размер от 25001 лв. САС е приел, че при прекратяване на участието си в дружество с ограничена отговорност напускащият съдружник има право да получи паричната равностойност на дружествения си дял въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването /чл.125 ал.3 ТЗ/, а дружественият дял на съдружника е право върху част от имуществото на дружеството, чийто размер се определя съобразно дела му в капитала на същото, освен ако не е предвидено друго в дружествения договор /чл.127 ТЗ/. САС е съобразил, че ищецът е прекратил участието си в ответното дружество – решение на ОС от 04.08.2009 г., поради което имуществените последици между страните следва да се уредят съгласно счетоводния баланс на [фирма] към 31.08.2009 г. Съдът е обсъдил изготвеното заключение на ССЕ пред СГС, но е възприел изготвеното във въззивното производство заключение, допуснато с определение от о.з. от 11.11.2011 г. при условията на чл.266 ал.3 ГПК предвид обстоятелството, че пред СГС експертизата е изпълнена от вещо лице със специалност, която не съответства на изискуемата квалификация за изпълнение на поставената му задача. Повторната ССЕ е допусната и по молба на въззивника [фирма] с формулирани задачи. В това заключение вещото лице е посочило, че при изготвянето на счетоводния баланс към датата на прекратяване на участието на ищеца като съдружник в ответното дружество се е съобразило с изготвената от лицензирани оценители преоценка на Д. през м. юни 2009 г., като е посочило, че намалението на стойността на активите се дължи на преоценъчния резерв, предвид намалението на стойността на дълготрайните активи при извършената преоценка и поради обстоятелството, че част от цената на продадения от ищеца недвижим имот е заплатена чрез прехвърляне на дялове, собственост на съдружника Д. И., който се явява кредитор на дружеството. САС е възприел заключение на ССЕ, изготвено във въззивното производство, тъй като при изготвяне на счетоводния баланс са съобразени данните досежно структурата на актива на счетоводния баланс, включващо стойността на дълготрайните материални активи на дружеството, други нематериални активи и краткотрайните материални активи и данните досежно структурата на пасива към датата на прекратяване на участието на ищеца в ответното дружество. САС е възприел направената от вещото лице съпоставка на посочените величини, при което е определена стойността на тъй наречения чист актив, който възлиза на 42000 лв. При тези установени от вещото лице данни, стойността на един дял възлиза на 420 лв., а общата стойност на дружествения дял на ищеца, притежаващ 20/100 дяла от капитала на дружеството, възлиза на 8400 лв. САС е обсъдил и доводите на настоящия касатор във връзка с извършената преоценка на дълготрайните материални активи на дружеството през м. юни 2009 г. като е приел, че вещото лице не разполага с възможността да прави преоценка на материални активи, а е длъжно да провери верността на отразените счетоводни записвания. В съответствие с това е прието, че искането за оценка на тези активи по пазарната им стойност е неотносимо към определянето на дружествен дял на напуснал съдружник. Според САС такъв метод е приложим само при определяне на ликвидационни дялове на съдружници при прекратено дружество, какъвто не е настоящият случай.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпроси обуславящи изхода на спора по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК , а излага доводи за неправилност на въззивното решение във връзка с доказателствата и конкретно приложението на чл.266 ал.3 ГПК при допускането на ССЕ пред въззивния съд, чието заключение е възприето от САС и е обусловило решаващите му изводи. Касаторът поддържа, че САС неправилно е възприел това заключение досежно преоценката на дълготрайни материални активи. Под формата на трети въпрос касаторът излага доводи за необходимостта да се изяснят проявните форми на историческата цена, използвана за счетоводния баланс за определяне дружествения дял на напуснал съдружник. Поставя и въпроса за случаите, в които се прилагат проявните форми на тази историческа цена. Въпросите не са формулирани по смисъла на закона и както изискват указанията на ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС, а са подменени с доводи за неправилност по чл.281 т.3 ГПК. Независимо от това следва да се посочи, че допуснатата повторна ССЕ пред САС е при условията на чл.266 ал.3 ГПК при изложени съображения за допуснати от първоинстанционния съд нарушения, както се посочи по-горе /определение от о.з. от 11.11.2011 г./, което е не в противоречие, а в съответствие с приложената от касатора съдебна практика /р. № 284/21.07.2010 г. на ВКС, съгласно което във въззивното производство страната може да иска и събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения/. САС е обсъдил заключенията, депозирани пред СГС и във въззивното производство, изложил е съображенията си, поради които възприема повторната ССЕ, а не депозираните пред СГС заключения, които съображения с оглед преценка на всички доказателства по делото изразяват формираната на САС воля като решаващ съд. Приложеното решение № 58/25.02.2005 г. на ВТАС е относимо към настоящия казус и конкретно към преоценка на активите, но липсват доказателства да е влязло в сила, поради което не обуславя наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК /т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Не обуславя наличие на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК и приложеното определение № 214/05.03.2009 г., което е по реда на чл.288 ГПК /т.2 и т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Не е налице и някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, доколкото доводите на касатора се свеждат до искане за изясняване на въпроса за проявните форми на историческа цена, в какви случаи се употребява това понятие и каква е справедливата цена – общо теоретични понятия, без конкретно посочена връзка с настоящия казус и обуславящите изводи на въззивния съд.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, макар да са поискани такива, поради липса на доказателства да са сторени разноски от тази страна за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 446/21.03.2012 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 2582/2011 г. в частта, в която е отхвърлен частичен иск на [фирма] против [фирма] по чл.125 ал.3 ТЗ за заплащане на стойността на неизплатения му дружествен дял поради прекратяване на участието му като съдружник в [фирма] за разликата над 8400 лв. до предявения размер.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.