3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
София, 13.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1116/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№6272/16.7.2012 г., подадена от ответника по исковата молба адв. И. П. – процесуален представителна ответника по исковата молба Н. М. И. от [населено място], против въззивно решение №123/07.6.2012 г. по гр.д.№210/2012 г. по описа на Хасковския окръжен съд, първи състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №19/03.02.2012 г. по гр.д.№1538/2011 г. по описа на Димитровградския районен съд, с което е Н. М. И. от [населено място] е осъден да заплати на П. Г. И. от [населено място], област Х., сумата 11000 лева, представляваща дължима сума по сключен между страните договор за заем за потребление от 03.11.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.9.2011 г. до окончателното й изплащане, както и 880 лева – деловодни разноски.
Въззивната инстанция е споделила напълно изводите на първата инстанция е препратила към тях, на основание чл.272 ГПК.
В мотивите на първата инстанция е прието, че ищцата не е доказала срочност на договора за заем, поради което с оглед разпоредбата на чл.249, ал.2 ЗЗД, заемодателят може всякога да поиска връщането на вещта, което в случая е направено с депозиране на исковата молба. Прието е, че с оглед доказателствата е налице частично неизпълнение на едно договорно задължение, поради което искът по чл.240, ал.1, във връзка чл.79, ал.1 ЗЗД за разликата от 11000 лева от цялата заета сума е основателен. В мотивите си съдът е приел, че ответникът не е доказал връщането на процесната сума, а ангажираните от него гласни доказателства не установяват категорично фактът на връщане на заетата сума.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като са налице процесуалноправни въпроси, а именно: 1. Представляват ли надлежно процесуално средство свидетелските показания досежно изпълнението на парично задължение в размер на 11000 лева?, 2. Съществено процесуално нарушение ли е неуказването от съда на липсата на представени доказателства относно процесната сума от 1100 лева?
Твърди се, че тези и материалноправните въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация П. Г. И., посредством процесуалния си представител – адв. Д. К., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид писмения отговор на ответницата по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
В. решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Поставените от касационния жалбоподател процесуалноправни въпроси не са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело, съгласно прието в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г.по тълк.д.№1/2009 г.на ВКС ОСГТК. Тези въпроси не са били поставени от ответника по исковата молба във въззивната му жалба, поради което въззивната инстанция не е изложила изводи по тях.
Относно твърдението за наличие на материалноправни въпроси
изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието му може да се направи извод, че не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. В изложението изобщо липсва поставен материалноправен въпрос. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №123/07.6.2012 г. по гр.д.№210/2012 г. по описа на Х. съд, първи състав, по подадената от ответника по исковата молба – Н. М. И. от [населено място] касационна жалба, вх.№6272/16.7.2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: