О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
гр. София, 13.05. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на десети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 1637 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Роза Д. Д. против определение № 772 от 10.07.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 470 по описа за 2018 г. на Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 1967 по гр.д. № 33387 по описа за 2018 г. на Плевенския районен съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството. Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно, поради което моли то да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия.
Ответникът по частната касационна жалба „УМБАЛ д-р. Г. С.“ ЕАД я оспорва и моли тя да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, по допускането на частната касационна жалба приема следното:
Роза Д. е подала пред Плевенския районен съд искова молба, в която е претендирала обезщетения в размер на 10 479,02 лв. и лихви срещу изпълнителния директор на болницата. С разпореждане № 544 от 17.5.2018 г. районният съдия и е дал указания да посочи надлежния ответник, да изложи фактическите обстоятелства, на които основава предявените искове, за какъв период от време и в какъв размер са тези искове. Ищцата е настояла, че исковата молба е предявена срещу надлежния ответник и е разбираема. Представила е схематична искова молба с уточнени претенции по видове и период, но не и по отделни размери, без да посочи фактическите обстоятелства, от които произтичат. Ето защо районният съд е върнал исковата молба поради неотстраняване в срок на нейните недостатъци и е прекратил производството по делото. Въззивният съд е потвърдил прекратителното определение, възприемайки изцяло неговите мотиви. Добавил е също, че по друго гражданско дело е налице влязло в сила решение относно същите претенции, което представлява пречка за повторното им предявяване.
Във връзка с тези мотиви на съдилищата касаторът не е формулирал никакъв правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, който да е от значение за изхода по конкретното дело, по който желае да бъде допуснато касационно обжалване. Този въпрос определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. К. съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Ето защо непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това/ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълкувателно. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Дори да се приеме, че в изложението все пак са формулирани въпроси, които не са оплаквания по съществото на спора, дадените разрешения на тези въпроси от въззивния съд съответстват на приложимите процесуални разпоредби и на практиката на ВКС. Съгласно чл.129, ал.1 от ГПК съдът е длъжен да провери редовността на исковата молба още преди връчването на препис от нея на противната страна. Следователно не е било необходимо да се изчака отговор от ответника със съответните възражения, за да се остави исковата молба без движение. Според разпоредбата на чл.126, ал.1 от ГПК съдът има задължението служебно да следи за наличието на сила на присъдено нещо като процесуална пречка за предявяване на иск, като може да се позовава и на известните нему съдебни решения/ чл.155 от ГПК/. Ето защо е било в правомощието на въззивния съд служебно да констатира и другата причина за прекратяване на производството.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че определението на Плевенския окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 772 от 10.07.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 470 по описа за 2018 г. на Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 1967 по гр.д. № 33387 по описа за 2018 г. на Плевенския районен съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: