О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 215
гр.София, 14.05.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на единадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
ч.гражданско дело под № 177/2009 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, образувано по частната жалба на И. П. Е. и Й. Д. Е. и двамата от гр. Р. срещу определение № 581/03.12.2008 год. по ч.гр.дело № 787/2008 год. на Русенския окръжен съд, в частта, с която е отменено определение от 24.03.2008 год. по гр.дело № 770/2008 год. на Русенския районен съд и е обезсилена издадената въз основа на него обезпечителна заповед от 31.03.2008 год., в п.3 от същата. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова се настоява за отмяната му. Жалбоподателите твърдят, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, без да конкретизират по какъв съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос въззивният съд се е произнесъл неправилно, но който е от значение за точното прилагане на закона.
Срещу същото определение, но в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното определение и е допуснато обезпечение на иска, чрез налагане на възбрана върху жилищен имот е постъпила частна жалба от Т. Т. Т., Ц. А. Т. , А. Т. Т. и Б. Т. Т. , всички от гр. Р..
Ж. твърдят, че са налице основанията на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, защото съществува противоречива съдебна практика по аналогични правни казуси /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/, а освен това въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В подкрепа на доводите си по чл.280, ал.1, т.2 ГПК жалбоподателите се позовават на разпореждане № 257/02.06.2008 год. по ч.гр.дело № 214/2008 год. на Русенски окръжен съд и на определение № 220/14.05.2008 год. по гр.дело № 214/2008 год. на същия съд.
Касационният съд счита, че не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поддържано от жалбоподателите И. и Й. Е. по следните съображения: жалбоподателите не са посочили изрично в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК кой е същественият процесуален или материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд. Липсата на конкретно формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос в изложението представлява самостоятелно основание за преценка, че този съдебен акт не попада в приложното поле на касационното обжалване.
Касационната жалба на Т. Т. , Ц. Т. , А. и Б. Т. също не следва да се допусне на касационно обжалване, защото: и в нея отсъства конкретика по същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен противоречиво от съдилищата /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/. Нещо повече, между цитираното разпореждане № 257/02.06.2008 год., постановено по гр.дело № 214/2008 год. на Русенски окръжен съд и определение № 220 от 14.05.2008 год., постановено по същото ч.гр.дело № 214/2008 год. не съществува противоречива съдебна практика, защото двата съдебни акта са постановени по едно и също съдебно производство – а именно по ч.гр.дело № 214/2008 год. на Русенски окръжен съд. Освен това тези съдебни актове са постановени в производството по чл.309 ГПК/отм./, а въззивното определение, предмет на настоящето производство е постановено в производство по чл.308 ГПК/отм./, т.е. касаят различни законови предпоставки за допускане на обезпечение на бъдещ иск и обезпечение на предявен иск.
Поддържаното второ основание за допускане на касационно обжалване, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е аргументирано с твърдения, че е налице противоречива или неправилна практика на състави на ВКС, която да инициира постановяване на тълкувателно решение по важния материалноправен или процесуален въпрос, какъвто не е формулиран от жалбоподателите, затова съдебният акт на въззивния съд не попада в приложното поле на касационното обжалване.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че и по двете частни жалби не следва да се допусне касационно обжалване, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 581 от 03.12.2008 год. по ч.гр.дело № 787/2008 год. на Русенския окръжен съд, по частната жалба на И. П. Е. и Й. Д. Е. , и двамата от гр. Р., в обжалваната част.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 581 от 03.12.2008 год. по ч.гр.дело № 787/2008 год. на Русенския окръжен съд, по частната жалба на Т. Т. Т., Ц. А. Т. , А. Т. Т. и Б. Т. Т. , всички от гр. Р., в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ