О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
гр.София, 20.03.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4259 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество от една страна, на П. К., С. К. и С. П.-от друга, против решение № 137 от 21.06.2016 г., постановено по в. гр. д. № 350 по описа за 2015 г. на Великотърновския апелативен съд. Комисията обжалва решението в частите, с които е отхвърлено искането за отнемане стойността на лек автомобил „Ф. С.“ с ДК [рег.номер на МПС] , на лек автомобил „И. Т.“ с ДК [рег.номер на МПС] и на стойността, получена от продажбата на недвижими имоти в [населено място], [община], над 44 000 лв. до 58 500 лв. Физическите лица обжалват решението в частите, с които е прогласена недействителността спрямо държавата на дарението на недвижим имот, извършено с нотариален акт № 100 от 19.02.2010 г., акт 40, том 4, дело № 680/2010 г. на нотариус Г. Г. и отнемането на същия имот в полза на държавата.
Касаторите твърдят, че решението на Великотърновския апелативен съд в обжалваните от тях части е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Комисията сочи като основание за допускане на касационно обжалване т.1, на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса при отчуждаване на имот, за който е прието, че е придобит от престъпна дейност, коя стойност трябва да се присъди на Комисията-пазарната или договорната. Според касатора по този въпрос въззивното решение противоречи на цитираната задължителна практика на ВКС. Вторият въпрос, по който желае да бъде допуснато касационно обжалване е дали следва да се присъди пазарната стойност на моторно превозно средство, придобито от престъпна дейност, което е било бракувано. Счита, че по този въпрос е налице основанието за допускане по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Касаторите-физически лица считат, че в обжалваните от тях части решението на въззивния съд противоречи на ТР № 7 от 30 юни 2014 г. по тълкувателно дело № 7/2013 на ОСГК относно необходимостта да се установи пряка или косвена връзка между престъпната дейност и придобиването на отнетото имущество.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу части от съдебен акт, подлежащи на касационно разглеждане. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Производството по делото е образувано по искане на Комисията за отнемане в полза на държавата на основание чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ на имущество, придобито от престъпната дейност на П. Г. К., който с влязла в сила присъда е бил признат за виновен в престъпление по чл.155, ал.1 от НК, влизащо в приложното поле на чл.3, ал.1, т.3 от ЗОПДИППД/отм./. Сред подлежащото на отнемане имущество е посочен недвижим имот, находящ се в [населено място], пл.”Д.” № 10, като Комисията е поискала прогласяване недействителността на дарението на този недвижим имот, извършено през 2010 г. в полза на С. П.. Ответниците са противопоставили възражението, че имотът е придобит със средства от законен произход-дарение от бащата на П. К.. Въззивният съд е обсъдил това възражение и го е приел за неоснователно, тъй като дарението на сумата от 10 000 лв. е извършено на 7.7.2003 г.- след заплащане цената на недвижимия имот на 27.06.2003 г. Съдът е анализирал подробно приходите и разходите на ответниците и включвайки сумата от дарението в размер на 10 000 лв. в приходната част, е достигнал до извода, че П. и С. К. не са притежавали достатъчно средства от законен източник за придобиването на имота. В тази част от мотивите си въззивният съд действително не е обсъждал дали е налице връзка между престъпната дейност и придобиването на отнетото имущество. Подробни съображения за наличието на такава връзка обаче са изложени на страници 19 и 20 от въззивното решение, като те се отнасят и за недвижимия имот, находящ се в [населено място], пл.”Д.” № 10. Ето защо по повдигнатия от касаторите-физически лица въпрос въззивното решение съответства на ТР № 7 от 30 юни 2014 г. по тълкувателно дело № 7/2013 на ОСГК, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Комисията е поискала отнемане стойността на лек автомобил „Ф. С.“ с ДК [рег.номер на МПС] с твърдението, че автомобилът е продаден, както и отнемането на лек автомобил „И. Т.“ с ДК [рег.номер на МПС] като наличен в имуществото на ответниците. Въззивният съд е констатирал, че първият лек автомобил е бракуван и не е продаден, а е наличен като вещ в имуществото на ответниците. Вторият автомобил на свой ред е бил продаден. Комисията не е предприела съответно изменение на исканията си, поради което тези искания така както са били предявени, са били отхвърлени. Мотивите на въззивния съд нямат отношение към втория въпрос на Комисията. За изхода на спора не е от значение дали следва да се присъди пазарната стойност на моторно превозно средство, придобито от престъпна дейност, което е било бракувано. Изводите на въззивния съд са свързани с друг проблем-дали може да се отнеме имущество, което не съществува във вида, в който се претендира/вещ, превърната в парична стойност или обратното/, без да е допуснато изменение на иска. Такъв въпрос не е формулиран от Комисията, поради което касационно обжалване в частите, с които са отхвърлени исканията за отнемане стойността на лекия автомобил „Ф. С.” и за отнемане на лекия автомобил „И. Т.” не следва да се допуска.
Първият въпрос на Комисията е от значение за изхода на спора дали следва да се конфискува от ответниците П. и С. К. сумата 44 000 лв., която според нотариалния акт са получили като цена на недвижими имоти в [населено място], [община], или посочената от вещото лице пазарна стойност на имотите в размер на 58 500 лв. Въззивният съд е констатирал, че посочената в нотариалния акт цена значително надхвърля данъчната оценка на имотите, че няма данни за състоянието на имотите към момента на закупуването им от ответниците през 2004 г. и към момента на продажбата им през 2007 г. Приел е, че въз основа на тези доказателства не може да се достигне до категоричен извод за симулативност на цената, посочена в нотариалния акт, затова е постановил отнемане на посочената в нотариалния акт цена от 44 000 лв. Този извод не е в противоречие с практиката на ВКС, формирана по първия въпрос на Комисията. В производството по ЗОПДИППД/отм./. Комисията наистина не е обвързана от посочената в нотариалния документ цена на придобиване. Като трето лице по сделката Комисията може да доказва с всички доказателствени средства, че цената е симулативна и да иска конфискация на действителната пазарна стойност/решение № 323 от 20.10.2011 г. по гр.д. № 1135/2010 г. на Трето Г.О. на ВКС/. Това обаче не води до извода, че съдът може да изхожда направо от пазарната цена на придобитото имущество. Противното би означавало, че според законодателя страните по договори винаги се договорят да прехвърлят едно имущество според пазарната му цена и привидно сочат друга стойност. Подобен подход не е възприет нито при определяне на данъчните и други фискални задължения на правните субекти, нито по граждански, наказателни и административни дела, по които стойността по сделка е от значение за разрешаването на съответния казус. В специалния закон също липсва такъв подход/ решение № 607 от 29.10.2010 г. по гр.д. № 1116/2009 г., № 209 от 10.08.2015 г. по гр.д. № 2796/2013 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/. Всъщност наличието на симулация относно цената не може да се предполага, а следва да се докаже от Комисията и съответно съдът е длъжен да прецени дали такава симулация е налице въз основа на всички установени по делото обстоятелства/ решение № 671 от 9.11.2010 г. по гр.д. № 875/2010 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/. По този начин е постъпил в случая въззивният съд и е преценил, че не са налице достатъчно убедителни доказателства за наличието на симулация на цената, посочена в нотариалния акт. Ето защо и по този въпрос решението е съобразено с практиката на ВКС, поради което касационно обжалване не трябва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 137 от 21.06.2016 г., постановено по в. гр. д. № 350 по описа за 2015 г. на Великотърновския апелативен съд, по касационните жалби на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество от една страна, на П. К., С. К. и С. П.-от друга.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: